Решение по дело №763/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 279
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20245510200763
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Казанлък, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. И. Административно наказателно
дело № 20245510200763 по описа за 2024 година
Обжалван е Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят „В.“ ООД, с. С., общ. Р., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение. Счита, че е била нарушена
процедурата по издаване на акта, не е бил приложен правилно материалния закон,
прави възражение за изтекла давност като е налице и противоречие с Регламент
2020/204 на Комисията на ЕС относно принципа за съразмерност на санкцията.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. С., който моли съда да отмени ЕФ.
Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна в молба-становище и в с.з. чрез юрисконсулт П. И. счита
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди ЕФ. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
28.08.2021 г. в 10.22 часа е било установено нарушение с ППС автобус „М. *****“ с
рег. № ***** с технически допустима максимална маса 24000 кг, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 3 без ремарке по път I-6, км. 331+828, община М. в посока
1
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като изцяло не е
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за ползването. Нарушението е било установено с устройство 10322, представляващ
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.
ППС, с което е било извършено нарушението било регистрирано на дружеството-
жалбоподател, с което е бил нарушен чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. На осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3
във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството било наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лв., като независимо от санкцията дружеството дължало и
такса в размер на 38 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от информация за нарушение
№ ******, протокол 28765/21, становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, Национално ТОЛ управление (НТУ), писмо с изх. № 53-
00- 5853 от 07.08.2024 г. на А“ПИ“ Национално ТОЛ управление, писмо с изх.№
ISD[1]304430 от 23.07.2024г. на „Интелигентни трафик системи“ АД с приложена
таблица, 2 бр. фотоснимки, които напълно кореспондират помежду си.
В жалбата и в с.з. фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Безспорно от справката на „Интелигентни трафик системи“ АД е посочена
техническата причината за извършване на нарушението – липсва на захранване, но
това обстоятелство поначало не освобождава жалбоподателя от обективната му
отговорност като ЮЛ.
Не се споделя възражението за изтекла давност.
Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се
прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три и четири години и шест месеца от
извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната
давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е
с цел реализиране на наказателната отговорност.
Нарушението е било извършено на 28.08.2021 г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ.
ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява
правораздавателен акт.
Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е
била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3-
годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност
да реализира прав по обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е
2
приложима абсолютната давност, а тя изтича на 28.02.2026 г., т.е. няма основание за
прекратяване на наказателното преследване.
При правилно установената от АНО фактическа изводът му, че жалбоподателят
е извършил нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В с.з. не се спори, че ПП I-6 е част от републиканската пътна мрежа и за който
се дължи тол такса за ползване.
Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 28.08.2021 г. Към този момент е бил в сила редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
Нормата е процесуална и по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по
отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със
същия бр. ДВ.
В тази връзка не се споделят доводите на въззиваемата страна в молбата-
становище (стр. 72), според които текста на чл. 189ж, е бил предвиден като разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП и в подобен смисъл били мотивите към законопроекта.
Съдът отбелязва, че от значение е обективирания в ДВ законодателен акт, чрез
който разпоредба на чл. 189з от ЗДвП не е била приета, за да бъде обсъждана, а волята
на законодателя следва да се изяснява от окончателния акт. В крайна сметка мотивите
за внасяне на даден законопроект са на вносителя му, а не на законодателя. На
следващо място цитираното Р 100-06-I н.о. на ВКС е крайно неподходящо, тъй като то
тълкува несъответствия между обнародвани правни норми в НК.
Следователно без да има правомощия за това АНО е издал ЕФ вместо да
започне процедура по ЗАНН по общия ред.
Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.
На последно място от становището на отдел „УИСИ“ НТУ (стр. 80), което по
съдържание представлява справка във връзка нарушението по ЕФ е видно, че
дължимата сума за съответния сегмент е 0,03 ст., което води до изводи за маловажност
на нарушението и несъразмерност на наказание. Съдът иначе принципно споделя
становището, че сегментът е мястото, където е било констатирано нарушението и в ЕФ
3
е било посочено, че изцяло не е била заплатена тол таксата за цялото му движение.
съдът би приел това възражение ако в ЕФ са били посочени всички релевантни
обстоятелства, от които да е видно, че тол таксата не е била платена за цялото
изминато разстояние от ППС. Това е така тъй като предметът на доказване в
наказателното производство се определя от обстоятелствата в него, а в ЕФ не е
посочено цялото изминато разстояние от ППС без платена тол такса.
Следователно ЕФ следва да бъде отменен и като необоснован.
Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокат
в размер на 450 лв. Посочената сума е близка до минимума и предвид участието на
страната в производството и изложените пространни доводи в жалбата, съдът счита,
че няма основание за намаляване на възнаграждението
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателят „В.“ ООД, с. С., общ. Р., ЕИК ******* е било наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокат в размер на 450 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4