Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260024 17.08.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21335 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, чл. 308 ЗВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н.,
чрез пълномощника си юрк. Н. е предявил против З.И.М., ЕГН ********** ***, иск
за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело
№ 13763/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 242,43 лв. - главница,
представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 21.11.2016 г. – 16.08.2019 г. за обект, находящ се в
град П., бул. ***, сумата от 17,80 лв. - лихва за периода 31,01,2017 г. до
31,07,2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 23.08.2019 г., до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че за периода от периода 21.11.2016 г. – 16.08.2019
г., ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и
отвеждане на канална вода за ползван от
него обект, находящ се в гр. П., бул. ***, ет. 3 по партида с аб.№ *****, като
за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно
описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и
законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй
като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. В първото по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца признава факта, че ответникът е изплатил
сумата от 101,16 лв. на 06,03,2020 г. Така дължимите от ответника суми са
159,09 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 21.05.2018 г. –
16.08.2019 г. за обект, находящ се в град П., бул. ***, сумата от 3,50 лв. -
лихва за периода 22,06,2018 г. до 31,07,2019 г. ,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2019 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор. В първото по делото съдебно заседание признава
иска.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
В с.з. на 21,07,2020 г. процесуалният
представител на ищеца е поискал постановяването на решение при признание на иска на основание
чл.237 ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл.237 от ГПК, а именно същият е признал иска и своята отговорност в него на осн.чл.237
ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с
исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е
признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу
него ще следва да се постанови решение
при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се
мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
Разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвижа, че съдът трябва да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Поради това предявения от ищеца иск се явява частично основателен, тъй като
ответникът е изпълнил част от претендираните от ищеца суми , като непогасени са
останали следните задължения 159,09 лв. - главница, представляваща сбор
от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 21.05.2018 г. – 16.08.2019 г. за обект, находящ се в град П., бул. ***,
сумата от 3,50 лв. - лихва за периода 22,06,2018 г. до 31,07,2019 г. ,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 23.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските:
Досежно
разноските по заповедното производство, съдът намира следното. Отговорността
за разноските по делото е задължението на едната страна да плати направените
разноски на другата страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият
състав, от който отговорността за разноски се поражда, включва следните
предпоставки: неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски,
причинени от водене на дело по повод на този спор и своевременно направено
искане за присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. В разглеждания случай по
делото се установява, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 23,08,2019 г. и след издаването на самата заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, ответникът е погасил част от своите задължения. Извършеното от
ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с
конклудентни действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява
изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено
средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за
главницата и мораторната лихва към момента на издаване на заповедта за
изпълнение.
Фактът на неоснователното оспорване на вземането от
страна на ответника съдът приема за установен от подаденото по ч.гр.д. №13763/2019 г. на ПРС възражение по чл. 414 от ГПК. Депозирането му
недвусмислено сочи на съществуващ към датата на подаване на заявлението правен
спор, предизвикан от ответника. Извършеното впоследствие признание на вземането
не го освобождава от отговорността за разноските в заповедното производство,
тъй като с поведението си той е станал причина за инициирането му. Отделно от
това съдът намира, че неплащането в срок на дължимото и изискуемо главно
вземане от стана на ответника е причина за иницииране на производството по ч.гр.д. № 13763/2019 г. на ПдРС и извършването на разноски за същото.
Искането за присъждане на сторените в заповедното
производство разноски е своевременно направено и е подкрепено с надлежни
доказателства за реалното им извършване, поради което се явява основателно до
пълния заявен размер от 75 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса от 25
лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – подал е възражение, извършил е частично
плащане на задължението си след завеждане на делото, поради което съдът намира,
че са налице основанията на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувани по аргумент на
противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
за настоящото производство, които са направени- внесена държавна
такса в размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.08.2019 г., издадена по частно
гр. дело № 13763/ 2019 г. на ПдРС, З.И.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н.
следните суми: 159,09 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 21.05.2018
г. – 16.08.2019 г. за обект, находящ се в град П., бул. ***, сумата от 3,50 лв.
- лихва за периода 22,06,2018 г. до 31,07,2019 г. ,ведно със законната лихва
върху главницата от 23.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 242,43 лв. – главница
и 17,80 лв. - лв. – мораторна лихва отхвърля
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от у. С.Л.Н. направените по делото разноски в размер на 75 лева и сумата от 75 лева представляваща разноски по частно гр. дело №
13763/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ