Присъда по дело №3720/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 25.10.2021г. по НОХД № 3720 / 2021г. по описа
на Варненския Районен Съд, ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Р. СЛ. Б.- ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това ,че през периода от
месец септември 2020г. до месец юли 2021г. включително в гр. Варна след като бил
осъден с Решение № 4754/22.11.2018г. по гр. дело № 1346/2018г. по описа на Районен
съд – Варна, влязло в законна сила на 14.12.2018г. да издържа свой низходящ –
детето Д.Р. Б.а, родена на 22.12.2007г., да заплаща ежемесечна вноска за издръжка в
размер на 220лв. чрез неговата майка и законен представител – Г.М. Б.а, съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски , а именно –
11 месечни вноски по 220 лева всяка на обща стойност 2 420 лева.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. Б. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и пледира да му бъде наложено
наказание „Пробация” в неговия минимален размер.
Подс.Б. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство и в хода в хода на
съдебното следствие признава вината си. В последната си дума заявява, че съжалява и
моли да му бъде наложено наказание „Глоба“, за да може да работи.
Процесуалният представител на подс. Б. - адв.Г.П. от АК-Добрич, също не
оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието.По отношение на
наказанието тя счита, че в случая би могла да се приложи разпоредбата на чл.55 и
наказанието „Пробация“ да бъде заменено с „глоба“. Адв.П. пледира да бъде взето
предвид обстоятелството, че е по отношение на издръжката има образувано
изпълнително дело, което гарантира нейното изплащане на взискателя по
принудителен начин.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Р.Б. и св .Г. Б.а сключили граждански брак на 02.07.2007г. От брака си те
имали дете – Д.Р. Б.а, родена на 22.12.2007г. Отношенията между съпрузите обаче се
влошили и подс.Б. напуснал семейното жилище.Поради това св.Б.а завела дело във
ВРС с искане за произнасяне относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, режим на лични контакти и размер на дължима в полза на детето
издръжка. С решение 4754/22.11.2018г. по гр. дело № 1346/2018г. по описа на Районен
съд – Варна, влязло в законна сила на 14.12.2018г., упражняването на родителските
1

права било предоставено на св.Б.а. Подс.Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 220лв. на детето си Д. Б.а чрез неговата майка и законен представител – Г.
Б.а, считано от 31.01.2018г. , платима до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката.
Подс. Б. обаче през периода от 14.12.2018г. до 14.05.2019г. не изпълнявал
задължението си да заплаща дължимата издръжка за детето си.По този повод било
образувано досъдебно производство № 620 /2019г. по описа на ІІІ РУ-Варна. В хода на
разследването той заплатил дължимата издръжка. С Постановление от 09.04.2020г.
прокурор при ВРП прекратил наказателното производство, като приложил
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.
Подс.Б. започнал да заплаща издръжка до м.08.2020г., като тя била удържана от
трудовото му възнаграждение, въз основа на образувано изпълнително
производство.След това обаче той не полагал труд по трудово праовоотношение и от
м.09.2020г. не изпълнявал задължението си за изплащане на издръжка. За това св. Б.а
дала сведения в ІІІ РУ –Варна и след проверка било образувано настоящото досъдебно
производство. В хода на делото подсъдимият на 03.08.2021г. изплатил дължимата от
него издръжка за периода от м.09.2020г. до м.07.2021г.
Подс. Р. СЛ. Б. е роден на 02.08.1983г. в гр. Добрич , живее в гр.Добрич,
български гражданин, със средно образование, разведен, не работи.Към момента на
извършване на деянието , както и към настоящият момент той не е бил осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. Б. , както и от писмените доказателства по досъдебно производство №
279/2021г. по описа на ІІІ РУ-Варна при ОД-МВР- Варна – заверени копия от съдебни
актове, удостоверения и актове за раждане, показанията на св. Б.а, копия от банкови
извлечения, справки от Агенция по заетостта- Варна, КАТ-Варна, НАП-Варна,
Агенция социално подпомагане-Варна, Агенция по вписвания- Варна, от справка за
съдимост, копия от вносни бележки, и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от
НПК , чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. Р. СЛ. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като през периода от месец
септември 2020г. до месец юли 2021г. включително в гр. Варна след като бил осъден с
Решение № 4754/22.11.2018г. по гр. дело № 1346/2018г. по описа на Районен съд –
Варна, влязло в законна сила на 14.12.2018г. да издържа свой низходящ – детето Д.Р.
Б.а, родена на 22.12.2007г., да заплаща ежемесечна вноска за издръжка в размер на
220лв. чрез неговата майка и законен представител – Г.М. Б.а, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски , а именно – 11
месечни вноски по 220 лева всяка на обща стойност 2 420 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящият му.
От субективна страна подс. Б. е действал с пряк умисъл.Той безусловно добре е
2

знаел, че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определена месечна сума за
издръжка на детето си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има
общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този
извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, а
липсват доказателства да е страдал от такива заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи. Във всички случаи личните и финансови взаимоотношения
между родителите, независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за
изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна Р.Б. за виновен за това, че е извършил престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното:
На първо място ВРС съобрази доказателствата по делото, за това че за
предходно неизплащане на дължими издръжки в срок, по отношение на подс.Б. е била
приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и воденото против него наказателно
производство е било прекратено.На следващо място съдът взе предвид, че по
настоящото производство подсъдимият, макар и със закъснение, е изпълнил
задължението си за плащане на издръжка в пълен размер. Поради това и съдът
съобрази Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., на Пленума на ВС, в
което е посочено, че разпоредбата на чл.78 „а“ от НК може да се приложи за деяние
по чл.183 ал.3 от НК- когато деецът веднъж е освобождаван от наказателна
отговорност за несвоевременно плащане на издръжка. С оглед на изложеното до тук,
като взе предвид, че за престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до 1 година или „ пробация“ и че подс.Б. не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК до настоящият момент, съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид изразеното съжаление от страна на подсъдимия.
Същевременно съдът констатира липсата на отегчаващи отегчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това, като съобрази степента на обществена опасност на
деянието, която не е висока, ниската степен на обществена опасност на подс.Б., както и
всички обстоятелства по извършване на престъплението, съдът прецени, че следва да
му наложи наказание “Глоба” от 1 000 лв.- специалния минимум по
приложимия законов текст.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	86
Дата:	25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110203720
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 септември 2021 г.

Присъда по дело №3720/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите