Присъда по НОХД №215/2025 на Районен съд - Левски

МОТИВИ по НОХД № 215/2025 г. по описа на РС-гр.Левски

Срещу подсъдимата А. К. Л. е повдигнато и предявено обвинение за
това, че през периода от месец май 2019 г. и месец август 2025 г., като осъдена
с влязло в сила решение № 70/12.05.2019 г. по гр.д. 690/2018 г. да издържа
свой низходящ – М. Е. А. /ЕГН **********/ по 160 лв. месечна издръжка,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски – 76 вноски в общ размер на 12 160 лв. – престъпление по чл. 183 ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа
повдигнатото и предявено обвинение срещу подсъдимата. Моли съда да я
признае за виновна и да й наложи наказание пробация.
Подсъдимата не се явява в съдебно заседание. На досъдебното
производство е заявила, че е правила многократно опити да плати издръжка,
но бащата на детето е отказвал да й даде банкова сметка и е искал да праща
пари на други имена, като й е заявявал, че само в такъв случай може да вижда
детето.
В съдебно заседание подсъдимата се представлява от адвокат, който
изразява становище, че подсъдимата е направила опит да плати издръжка за
детето, но сумата е върната като неполучена. Заявява се, че реално
подсъдимата не би могла да търпи наказание пробация, тъй като същата живее
и работи трайно в чужбина.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Подсъдимата А. К. Л. е родена на ***** г. в гр.П., с българско
гражданство, неомъжена, с адрес в *****, неосъждана, ЕГН **********.
Видно от приложеното към делото решение № 70/12.04.2019 г.,
постановено по гр.д. 690/2018 г. на РС Левски, влязло в законна сила е, че А.
К. Л. е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето М. Е. А. в размер на
160 лв.
Досъдебното производство е образувано въз основа на постъпила в РП
П. на 21.01.2022 г. жалба от Е. А. Й. – баща и законен представител на детето
М. Е. А., в която е заявено, че майката на детето до момента на подаване на
жалбата не е платила дължимата издръжка за детето М. Е. А..
По досъдебното производство няма представени никакви доказателства
от които да се направи извода, че Л. като осъдена да плаща издръжка за детето
е заплатила някакви суми за издръжка на детето. Същата е привлечена в
качеството на обвиняема на 01.09.2025 г., и при проведения разпит, след
привличането й в качеството на обвиняема Л. е заявила, че е имала желание да
заплаща издръжка, но бащата не й е предоставил сметка, по която да превежда
издръжката, а е искал да извършва преводи по чужди сметки.
В съдебно заседание са представени 2 броя разписки за изпратени
парични преводи чрез „Български пощи“ ЕАД от 02.10.2025 г. и на 03.11.2025
г. от по 200 лв. – или общо за сумата от 400 лв., но пощенските записи са
1

върнати на подателя като непоискани в законния срок.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че
действително подсъдимата не е изпълнила задължението си да заплаща
месечна издръжка за детето през периода от месец май 2019 г. до месец август
2025 г.. Същата е направила опит да изпълни задължението си за плащане
само на две месечни издръжки след привличането й в качеството на
обвиняема през месеците октомври и ноември 2025 г., като изпратените суми
са й върнати като непоискани, но съдът приема, че това е изпълнение на
задължението именно за месеците през които са изпратени записите – месец
октомври и ноември 2025 г., тъй като задължението на Л. и към настоящия
момент е ежемесечно и заплащането на издръжка се дължи за текущия месец
и не следва да бъдат приспадани изпратените през месец октомври и ноември
2025 г. суми от такива дължими за предходен период. Разликата над
дължимата издръжка от 160 лв. от двата превода е общо 80 лв., но тази сума не
е достатъчна да покрие дори една вноска от предходното задължение.
Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 183 от НК.
За да е осъществено това престъпление е необходимо деецът да дължи
издръжка, по силата на влязло в сила решение на граждански съд, издръжката
да не е платена за период не по-малко от два месеца и той съзнателно да не е
изпълнявал изискуемите задължения. Изпълнителното деяние се осъществява
чрез престъпно бездействие.
От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, а именно чрез неправомерно бездействие,
тъй като в периода от м. август 2019 г. до месец август 2025 г., след като била
осъдена с влязло в сила решение на РС Левски да заплаща на своя низходящ
М. Е. А. в размер на 160 лв. месечна издръжка, не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски – 76 месечни вноски на стойност
общо в размер на 12160 лв.
Подсъдимата е осъществила престъплението и от субективна страна при
форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК
обективиран в конкретните й действия – съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, изразяващ се в нарушаване на правото на издръжка и
поставяне в риск на титуляра на издръжката, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици, изразяващи се в неосигуряване на
издръжка и е целяла настъпването им, като неминуема последица от деянието.
Подсъдимата е съзнавала, че е задължена да издържа детето си, но
мотивира неплащането на издръжката с обстоятелството, че бащата на детето
не й е предоставил сметка, по която да я заплаща. Следва да бъде посочено, че
задължението за издръжка не е необходимо да бъде превеждано единствено по
сметка, като има и други начини и възможности за предоставяне на
дължимата издръжка, един от който и в по-късен момент подсъдимата е
намерила, като е изпратила дължимата издръжка с пощенски запис.
Обстоятелството, че получателя не е потърси изпратената като пощенски
2

запис сума, не би могло да се вмени във вина на подсъдимата, тъй като нейно е
задължението да престира издръжката и не може да й се търси отговорност за
това, че другата страна е отказала да получи тази престация, още повече след
като не е предоставила друг подходящ начин, удобен и за двете страни за
заплащане и получаване на издръжката.
Формата на вината се установява и от частния съставомерен признак –
броя на неплащане на повече от две месечни вноски за издръжка. Прекият
умисъл се извежда от обстоятелството, че подсъдимата не оспорва да е знаела,
че с решение на съда е осъдена да плаща издръжка, но мотивира неплащането
с посочените по-горе причини.
Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на
подсъдимата и очевидно недобрите отношение с бащата на детето, който е
отказал съдействие и възможност на подсъдимата да вижда детето, според
наведените от нея твърдения на досъдебното производство.
Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е извършила
престъплението, за което й е повдигнато обвинение и я е признал за виновна.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил
обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимата,
смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и
подбудите за извършването.
Обществената опасност на деянието е обичайната за този вид
престъпления. Подсъдимата също не е със завишена лична степен на
обществена опасност. Същата е била финансово затруднена.
Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимата най-лекото
предвидено в закона наказание, а именно на основание чл.183, ал.1, във
връзка с чл.54, ал.1 от НК, като я е осъдил на три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимата не е осъждана и съдът счита, че по отношение на нея
целите на наказанието могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години.
Съдът не е уважил предложението на представителя на прокуратурата за
налагане на по-лекото наказание „пробация“, тъй като както бе посочено по-
горе защитника на подсъдимата заявява, че подсъдимата живее и работи в
чужбина, което прави реално невъзможно изпълнението на евентуално
наказание пробация. По тази причина, съдът не е наложил и възпитателни
мерки по отношение на подсъдимата в изпитателния срок.
По делото не са направени разноски и такива не са възлагани за
заплащане от подсъдимата.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	22
Дата:	8 декември 2025 г. (в сила от 23 декември 2025 г.)
Съдия:	Палмира Димитрова Атанасова

Дело:	20254410200215
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №215/2025 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите