№ 7806
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110150543 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**,
представлявано от Aл***р ** и ** ** **, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника В. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр. **, че същия дължи на
ищеца следните суми:: сумата от 364,51 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –15.06.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 63,07 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 26.05.2023 г., сумата от
23,61лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.06.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 7,64 лева за периода от 15.06.2020 г. до 26.05.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответника В. В. В., не е депозирал в срок отговор на така
подадената искова молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е
поискал разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това в о.с.з. от 15.04.2024г.,
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в първото по делото съдебно заседание е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение
по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът не е представил такъв, като
последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение. На следващо място
ответника не се е явил лично, като не е изпратил и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, както и доказателствата приети в първото по делото съдебно заседание - арг.
чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно - заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК,
Констативен протокол, Нотариален акт, Протокол от проведено на 01.02.2002 г. ОС на ЕС,
Договор между ЕС и ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, 2 бр. съобщение към фактура, справка
за задължения на абонатен номер, Договор сключен между „**“ АД и „Техем Сървисис“
ЕООД, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “**” ЕАД на
клиенти в гр.София, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., справки за
извършен отчет от „Твхвм Сървиси“ ЕООД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 33344/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответника, е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, представляващи
парично задължение за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **. Предвид постъпило от длъжника
възражение в срока по чл. 415 ГПК, на основание чл.415, ал.1 ГПК, съдът е дал указания на
заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че исковете са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
2
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 350,00 лв. разноски по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. В., ЕГН: **********, с
адрес гр. **, че дължи на „**“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, **, сумата от 364,51 лева (триста шестдесет и четири лева и 51 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **, отчитан
под абонатен № **, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.06.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 63,07 лева (шестдесет и три лева и 07
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.05.2023
г., сумата от 23,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.06.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата от 7,64 лева (седем лева и 64 стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
26.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед №18567/27.06.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 33344/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр. **, да заплати на “**” ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр.**, сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч. гр. д. №
33344/2023 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което
и по аргумент на чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи и страните.
Да се изготви заверен препис от решението, който да се докладва с частно
гражданско дело № 33344/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3