РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Кюстендил, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102599 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба с вх. №12200/28.11.2023 г. от
„Мъни Плюс Корп“ ЕАД, /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4, вх. А, ет. 5, представлявано от И.
Л. П. и Б. Я. Я., чрез адв. И. М. Л. от САК, срещу С. З. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *******, ул. „********“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 1214/2023 г. на КРС, продължение на което е и настоящото исково
производство.
Сочи се, че на 30.05.2018 г. между „Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А1
България“ ЕАД/, ЕИК ********* и С. З. И. бил сключен Договор за продажба
на изплащане № *********/30.05.2018 г., по силата на който ответникът е
закупил и е станал собственик на мобилен апарат „Handset SAM Galaxy A5
(2017) Black“ със сериен номер: 354071092759011, като се задължил да
заплати на продавача продажната цена, съобразно погасителен план към
сключения договор.
Ответникът не изпълнил поетите договорни задължения, поради което
Договорът за продажба на изплащане бил предсрочно прекратен, като
непогасената сума в размер на 92, 50 лева станала предсрочно изискуема на
основание т. 12.3 от Договора.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
1
солюшънс“ АД, понастоящем „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК *********, бил
сключен Договор за поръчителство, съгласно който „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, в качеството си на поръчител, се задължил да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД Договор за
продажба на изплащане.
Предвид гореизложеното и след отправена покана от страна на кредитора
към поръчителя, на 21.12.2020 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
заплатил на „А1 България“ ЕАД дължимата от ответника сума в размер на 92,
50 лева.
До С. З. И. било изпратено Уведомление за встъпване в дълг, с което
длъжникът бил уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към
„А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане № ********* са
прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД понастоящем „Мъни
Плюс Корп“ ЕАД.
На 28.07.2022 г. между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване в
дълг, съгласно който поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците
физически лица произтичащи от Договор за поръчителство сключен на
07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, в това
число и длъжника С. И..
Задълженията на длъжника не били погасени, с оглед на което кредиторът
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
срещу което само С. И. подал възражение по чл. 414 ГПК, а по отношение на
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД издадената
заповед влязла в законна сила.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД понастоящем „Мъни Плюс Корп“ ЕАД
срещу С. З. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „********“ № **,
вх. „*“, ет. *, ап. **, в размер на 92, 50 лева, представляващи незаплатена
главница по Договор за продажба на изплащане № *********/30.05.2018 г.,
която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А1
България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., 22, 94 лева,
мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.06.2023
г., до окончателното изплащане на сумите.
С молба от 09.01.2024 г. ищецът е оттеглил предявения иск по
отношение на сумата от 22, 94 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г. и с Определение
№38/09.01.2024 г. постановено по настоящото дело производството е
прекратено за оттеглената част. Определението е влязло в законна сила.
2
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е упражнила правото си на
отговор.
В открито съдебно заседание проведено на 12.07.2024 г. ответникът се
явява лично и представя на съда вносна бележка, видно от която е изплатил
всички задължения към ищцовото дружество. Сумата, която е превел е в
размер на 1 363, 90 лева /хиляда триста шестдесет и три лева и деветдесет
стотинки/.
Съдът е предоставил срок на ищцовото дружество да изрази становище
по представените писмени доказателства от ответника.
С молба-становище с вх. №8583/17.07.2024 г. депозирана от ищцовото
дружество, същите заявяват, че С. И. е погасил всичките си задължения и е
посочено, какво точно съставлява сумата от 1 363, 90 лева, а именно: главница
и законна лихва по издадена заповед за изпълнение №570/05.06.2023 г. по ч.
гр. дело №1214/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както и всички
разноски съгласно приложен списък за разноски на основание чл. 80 от ГПК,
представляващи държавна такса и адвокатски хонорар по ч. гр. дело
№1214/2023 г. по описа на КРС, в.ч.гр. дело №425/2023 г. по описа на ОС –
Кюстендил и гр. дело №2599/2023 г. по описа на РС – Кюстендил.
Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 30.05.2018 г. е
видно, че страните се намирали в договорна обвързаност. От представения по
делото приемо-предавателен проткол е видно, че С. И. е получил от
продавачът „А1 България“ ЕАД устройство Апарат „Handset SAM Galaxy A5
(2017) Black“ със сериен номер: 354071092759011.
От представената по делото вноска бележка № 90155018/05.07.2024 г. се
установява, че на дата 05.07.2024 г. ответникът е заплатил по банковата сметка
на ищцовото дружество парична сума в размер на 1 363, 90 лв.,
представляваща главница и законна лихва по издадена заповед за изпълнение
№570/05.06.2023 г. по ч. гр. дело №1214/2023 г. по описа на РС – Кюстендил,
както и всички разноски съгласно приложен списък за разноски на основание
чл. 80 от ГПК, представляващи държавна такса и адвокатски хонорар по ч. гр.
д. №1214/2023 г. по описа на КРС, в. ч. гр. д. №425/2023 г. по описа на ОС –
Кюстендил и гр. д. №2599/2023 г. по описа на РС – Кюстендил.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорна с оглед
представените по делото писмени доказателства.
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна
страна:
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко
обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от
обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
3
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената
идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са
предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са
допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
Доколкото с исковата молба в законоустановения 1-месечен срок не са
предявени установителни искове относно всички вземания по Заповед
№570/05.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. №1214/2023 г. по описа на КРС, то
съдът следва да обезсили заповедта в частта относно сумата от 22, 94 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до
01.06.2023 г.
По основателността на исковете:
Основателността на предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника
да заплати сума в размер на 92, 50 /деветдесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева представляваща незаплатена от С. З. И. сума по договор за
продажба на изплащане №********* от 30.05.2018 г., която сума е заплатена
от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД стойността
на месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги се
обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за
заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и
неизпълнение от страна на задълженото лице. На основание чл. 154, ал. 1 от
ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните
факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за
реално изпълнение на конкретното облигационно задължение и изпълнен
фактически състав. Задълженото лице носи доказателствената тежест да
установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при
липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме
твърдяното неизпълнение за доказано.
Доколкото ответникът в производството в съдебно заседание заявява, че
признава изцяло задълженията си, претендирани от ищцовото дружество и
представя писмени доказателства за погасяването им, а „Мъни плюс Корп“
ЕАД с молба с вх. № 11067/30.09.2024 г. заявяват, че ответникът действително
е изпълнил в хода на производството всички задължения към ищеца,
включително адвокатските възнаграждения в производството, включилтелно
по заповедното производство и въззивното частно гражданско дело,
разгледано от КОС.
От това следва, че предявените искове следва да се отхвърлят поради
погасяване на вземането чрез плащане в хода на съдебния процес.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
4
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната,
която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска,
когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото
на ищеца. В настоящия случай, паричната сума, предмет на иска, е платена в
хода на съдебния процес. Тъй като не е погасил своя дълг своевременно, с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, което прави
невъзможно приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Това
налага извод, че ответникът не следва да бъде освобождаван от задължението
за заплащане на разноски по делото. На ответника не се следват разноски, тъй
като отхвърлянето на исковите претенции е поради погасяване на
задълженията от ответника, а не поради неоснователност на вземанията.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на съдебния процес,
предявения от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, /с предишно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4, вх. „А“, ет. 5,
представлявано от И. Л. П. и Б. Я. Я., срещу С. З. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *******, ул. „********“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, иск за
признаване за установено, че С. З. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******,
ул. „********“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, дължи на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД,
/с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ №4, вх. „А“, ет. 5, сума в размер 92, 50 лв. /деветдесет и два
лева и петдесет стотинки/, представляващи незаплатена главница по
Договор №********* за продажба на изплащане от 30.05.2018 г., която сума е
заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
05.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №570/05.06.2023 г. по ч. гр. дело №1214/2023 г.
по описа на КРС в частта относно сумата от 22, 94 лв. /двадесет и два лева и
94 ст./, представляваща мораторна лихва за забава за периода 21.12.2020 г. до
01.06.2023 г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил.
5
След влизане в сила на решението, същото да се изпрати на заповедния
съд, за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6