Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,23.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 351 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 1238/06.04.2020 г. на П.П.Б., Директор
на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.
275, ал.1, т.2 от Закона за
горите глоба в размер на 300/триста/
лева
на Б.В.К., ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата в периода от 10.08.2019 г. до 30.08.2019 г., в землището на гр.Ловеч, общ.
Ловеч, отдел 32, подотдел „ф1“, имот частна горска територия, с поземлен идентификатор
№ 43952.254.6, като лице по чл. 108, ал.
2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч №
0513991/07.08.2019 г. за имот частна горска територия, с поземлен идентификатор
№ 43952.254.6, в землището на гр.Ловеч, общ.Ловеч, отдел 32, подотдел „ф1“ и
във връзка със задължението му по чл.12б, ал.1,т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил задължение да
упражнява контрол, като следи за спазването на правилата за сеч, в това число да
се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани
за сеч дървета. Вследствие на това е допуснал отсичането на 9 бр.дървета от
цер, клен и габър, с общ обем 4,04 пл.мз или 7,37 пр.мз в съседния от югоизток
горски имот, с поземлен идентификатор № 43952.254.11, немаркирани за сеч с контролна горска марка и
без издадено позволително за сеч за имота. При установяване на нарушението е
съставен Констативен протокол Серия Б00А № 136060 от 30.08.2019 г., което
представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение
първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон, във
връзка с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.за сечите в горите, във връзка с
с чл. 12б, ал. 1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.В.К.,
който го обжалва в срок, като
незаконосъобразно, тъй като не е посочена конкретна дата на извършване на
нарушението, а период, който е различен в акта и в НП, не е взет предвид протокол за освидетелстване на сечище №
048914 от 26.09.2019 г. от инж.В. и отразената в него забележка; не е взето предвид, че отговорността за наличието на
граници е на издалият позволителното за сеч лицензиран лесовъд, а не на
жалбоподателя. Тези обстоятелства са били възприети от РП-Ловеч при извършена
проверка по дос.производство, образувано по сигнал на РДГ-Ловеч за престъпление
по чл.235, ал.1 от НК, което е спряно с постановление от 10.01.2020 г. Изтъква,
че от приложените към прокурорската преписка материали е видно, че при
извършена проверка от актосъставителя З. и свидетелите А. и С. процесното
сечище е било маркирано с КГМ и отбелязани с бяла боя линейните граници на
сечището и сечта е проведена в наличните трайни знаци на терена, за който
жалбоподателят е бил отговорен.Нещо повече актосъставителят З., в присъствието
на лицензиран геодезист и жалбоподателя са съставили на 05.09.2019 г. протокол
за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с № 43952.254.6, т.е.
с конклудентни действия АНО е приел, че нарушение към тази дата няма в
процесния имот, тъй като не е издал заповед за спиране на сечта и прекратяване
на действието на издаденото позволително за сеч, което е действало до
освидетелстване на сечището на 26.09.2019 г. Счита, че е недопустимо деецът да
носи отделно административнонаказателна отговорност когато деянието тъждествено
с фактите, на които се основава постановление от 10.01.2020 г. по преписка
№1973/2019 г. на РП-Ловеч. Сочи, че са допуснати нарушения на чл.42, т.3, 4 и 5
и на чл.57, т.5 от ЗАНН и чл.33, ал.2 от ЗАНН, като излага подробни съображения
и моли НП да бъде отменено, като се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не
се явява, за него се явява адв.Х.И., който поддържа жалбата, сочи, че НП е
необосновано и незаконосъобразно, както и че не е налице административно
нарушение и моли да бъде отменено, като претендира разноски. Представени са
писмени бележки в определения от съда срок.
За
ответника - Регионална дирекция по горите-Ловеч,
редовно призован, се явява юриск.Т., която счита, че НП е законосъобразно и
правилно имоли да бъде потвърдено, като претендира разноски в размер на 200
лева и прави възражение по претенцията за разноски на жалбоподателя.
Представена е писмена защита в указания от съда срок.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите З.З., К.А.,
Ц.С., В.В., Г.Г., Й.Х., както и от становищата на процесуалните представители
на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 29.10.2019 год. бил съставен Акт № 000461 за установяване на административно нарушение от
св. З.З., в присъствието на св. К.А. и Ц.С. срещу Б.В.К., за това, че на неустановена дата
в периода от 01.08.2019 г. до 30.08.2019 г. в землището на гр.Ловеч, общ.
Ловеч, отдел 32, подотдел „ф1“, имот частна горска територия, с поземлен
идентификатор № 43952.254.6, като лице
по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч
№ 0513991/07.08.2019 г. за имот частна горска територия, с поземлен
идентификатор № 43952.254.6, в землището на гр.Ловеч, общ.Ловеч, отдел 32,
подотдел „ф1“ и във връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1,т.5 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил
задължение да упражнява контрол, като следи за спазването на правилата за сеч,
в това число да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета. Вследствие на това е допуснал
отсичането на 9 бр.дървета от цер, клен и габър, с общ обем 4,04 пл.мз или 7,37
пр.мз в съседния от югоизток горски имот, с поземлен идентификатор №
43952.254.11, немаркирани за сеч с
контролна горска марка и без издадено позволително за сеч за имота. При установяване
на нарушението е съставен Констативен протокол Серия Б00А № 136060 от
30.08.2019 г., което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите, във връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон, във връзка с чл.61 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г.за сечите в горите, във връзка с с чл. 12б, ал. 1,
т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. По акта жалбоподателят е вписал като възражение, че не е съгласен с
посочените в акта обстоятелства. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
НП е издадено
от компетентно лице, видно от представената заповед № РД 49-199/16.05.2011 г.на
министъра на земеделието и храните.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се предвижда
наказание глоба от 300 до 5000
лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях.
В
нормата на чл.257, ал.1, т.1, от ЗГ са посочени изпълнителни
деяния „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща
диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да
са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. В АУАН и в НП е посочено, че К. не
е упражнил контрол, а именно да следи за спазването на правилата
за сеч, в това число да извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, вследствие на което са отсечени немаркирани за сеч с контролна горска марка – 9 бр. дървета от цер, клен
и габър.
Съгласно чл. 12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, лицата
по чл. 108, ал. 2 ЗГ след
получаването на позволителното за са длъжни да: следят за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на
всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани
в позволителното за сеч. Съгласно чл. 108, ал. 1 и
ал. 3 от Закона за горите, позволителното
за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.
101, ал. 3. Лицето по ал.
2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл.
148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
С оглед така цитираните
законови разпоредби наказващият орган е дал правилна правна квалификация на
нарушението и правилно е определил санкционната норма, но е допуснал други
процесуални нарушения.
При извършената
проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът
констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните
изисквания на чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП формално е
направено пълно описание на административното нарушение, но липсва конкретика кога е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не са налице
категорични доказателства за датата или периода на извършване на нарушението,
вменено във вина на жалбоподателя, нещо повече налице е противоречие между
отразения в акта и НП период на извършване на нарушението. Очевидно наказващият
орган е приел за начална дата на периода, в който е извършено нарушението
началната дата на провеждане на сечта, посочена в позволителното за сеч и за
крайна дата датата на проверката, но не е изследвал изобщо въпроса дали точно в
този период е извършена незаконната сеч, нито пък е изтъкнал съображения защо
приема различен период на извършване на нарушението от посочения в АУАН и каква
е съпричастността на жалбоподателя. Следвало да се изясни този въпрос, тъй като
има значение за състава на административното нарушение, с оглед това, че
отговорността за неспазване на правилата за сеч е за лично поведение на
нарушителя, докато при допустителство, което е прието
от наказващият орган отговорността е за действия или бездействия на
извършителя, довели до административно нарушение извършено от трети лица.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е осъществено от него от обективна и субективна страна
и не доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
е обстоятелството, че К. има
качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, както и че цитраното позволителното
за сеч № 0513991/07.08.2019 г. за процесния имот е
издадено на жалбоподателя.
Не
става ясно от писмените и гласните доказателства по делото дали К. е бил
замесен по какъвто и да било начин в извършването на незаконната сеч в имота.
На практика при липса на данни, предоставени от наказващия орган в тази насока,
всяко физическо лице би могло да извърши
сеч на немаркирани дървета, но следва по категоричен начин да е
доказано, че жалбоподателят е съпричастен към тези неправомерни действия, че не
е упражнил контрол и по този начин е извършил или допуснал нарушението. Касае
се за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до засягане правото
на защита на жалбоподателя, което е основание за отмяна на НП. Нещо повече при
внимателен анализ на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, съдът стига до извод, че обжалваното НП е издадено
при неизяснена фактическа обстановка. В хода на проверката е установено, че има
нарушение на линейната граница между имот с № 43952.254.6 и имот с №
43952.254.11, което е наложило извършването на втора проверка с участието на
лицензиран геодезист, но тези обстоятелства, както и отразеното в портокол за освидетелстване на сечище № 0489148/26.09.2019
г., че разликата в кубатурите се дължи на техническа грешка при издаване на
превозните билети не са изследвани и не са подложени на обстоен анализ, както
това е сторено в хода на образуваното ДП,
въпреки, че наказващият орган съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН има право при
необходимост да разследва спорните обстоятелства. Посочените обстоятелства са
от значение и за преценката дали е налице умисъл за извършване на
административно нарушение, а същият следва да е налице, за да се приеме, че е
извършено нарушение и че то е извършено виновно, за да обуслови носене на административнонаказателна отговорност.
Поради изложените съображения
съдът приема, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно
доказано. В
тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин
участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката
му с него. Не може да се приеме, че К. само поради
качеството си на лице по чл.108,ал.2 от ЗГ следва да носи
административнонаказателна отговорност за проблеми, възникнали в процесния имот. Отговорността не е принципна и почиваща на
предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин
деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая
нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, вкл. и
пред първоинстанционния съд.
На следващо място в хода на
административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение. Видно от писмените доказателства по делото, след
извършената проверка в имота и констатациите на служителите на РДГ е изпратен
сигнал от РДГ до РП-Ловеч, въз основа на който е образувано дос.производство,
което с постановление от 10.01.2020 г. е спряно, т.е. към момента на издаване
на НП и към настоящия момент не е изяснен въпроса дали се касае за извършено
престъпление или административно нарушение и кой е неговия автор. Наказващият
орган е нарушил разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, като въпреки, че е
изпратил сигнал до РП-Ловеч за извършено престъпление не е прекратил
административнонаказателното производство, а е издал НП.
С оглед посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, както и с оглед извода на съда, че
не е налице извършено нарушение, съдът не следва да обсъжда въпроса за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на изложените съображения, съдът намира,че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което обжалваното
наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и следва да
бъде отменено.
При
този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото
разноски, като неоснователно. Следва да бъде уважена претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в претендирания размер от 500 лева, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, както и представения списък с разноски,
като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. За да уважи претенцията на
жалбоподателя в пълен размер съдът взе предвид фактическата и
правна сложност на този вид дела, санкцията предвидена за нарушението, проведените съдебни заседания и
извършените в тях процесуални действия – разпит на свидетели свидетели и събиране на писмени доказателства по почин на
процесуалния представител на жалбоподателя и поддържаната тезата за
незаконосъобразност на НП не само на процесуална основа, т.е. че упълномощеният
адвокат е положил повече от обичайните за осъществяване на защитата усилия.
Поради изложеното не споделя възражението на юриск Т.
по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на възнаграждението и приема, че
ответника следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в претендирания размер.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1238/06.04.2020 г. на П.П.Б., Директор
на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което е наложена на
основание чл.53,ал.1
и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1,
т.2 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева на Б.В.К.,
ЕГН: ********** , за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във
връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г.за сечите в горите, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т.5 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
РДГ-Ловеч да заплати на Б.В.К., ЕГН: **********
сумата от 500/петстотин/ лева разноски по делото, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14
дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :