Решение по дело №2954/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 327
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20225300102954
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20225300102954 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът М. И. Д., ЕГН **********, от ****, със съд. адрес: ****, чрез
адв. В. Д., е предявил срещу ответницата П. А. У., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата
от общо 38 368,34 евро - неизпълнено договорно задължение, и на сумата от
общо 9 726 евро – мораторни лихви за съответните периоди, ведно с
присъждане на разноски.
Твърди, че на 30.06.2009 г. е сключен Предварителен договор за
продажба на право на строеж и договор за строителство между „ДИД И. Д.“
ЕООД, ЕИК *********, като продавач (обещател) и изпълнител, и
ответницата П. А. У., като купувач и възложител по договора за строителство.
Според чл. 1, ал. 1 и 2 от Предварителния договор, дружеството се е
задължило да прехвърли на ответницата правото на строеж и да извърши
строителството на следния обект:
- апартамент № *, на * ет. на жил. сграда – блок *, кота +6,32 м, състоящ
се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, килер и 3
тераси, с обща площ от 104,46 кв.м, ведно с 6,987 % ид.ч. от общите части на
1
сградата – блок * в размер на 15,84 кв.м и от правото на строеж, ведно с
паркомясто № *с площ от 12 кв.м, разположено в северната част на
сутеренния етаж, предвиден за подземен паркинг на кота -2,76 м, при
описаните в ИМ граници, който обект ще бъде изграден в предвидената за
построяване жилищна сграда блок *, съгласно одобрени стр. книжа, в УПИ
**** с площ от 1994 кв.м.
На свой ред ответницата П. У. се е задължила да заплати договорената
между страните цена, като според чл. 16, ал. 2 от Предварителния договор
това е следвало да стане по следния начин:
- 7 050 евро – при подписване на предварителния договор;
- 16 550 евро – при сключване на окончателен договор;
- 6 500 евро – при подписване на Акт обр. 16;
- 40 680 евро на 63 равни месечни вноски по 645,71 евро всяка.
На 30.11.2010 г. между страните по предварителния договор е сключен
Анекс, според който П. У. е заплатила само 3 000 евро от дължимата вноска
от 6 500 евро, като останалите 3 500 евро ще бъдат заплатени от нея при
подписване на Акт обр. 16, а месечните вноски ще бъдат дължими след
въвеждане на сградата в експлоатация. По предварителния договор и анекса
към него ответницата е изплатила общо 26 600 евро (7050+16550+3000). На
28.09.2017 г. е издадено от Район Южен – Пловдив Удостоверение №
***/2017 г. за въвеждане на строежа в експлоатация, като с нот. покана рег.№
****, том ***, Акт **** от 25.04.2018 г. на ***** на НК, дружеството е
уведомило ответницата, че е издадено разрешение за експлоатация и следва
да започне плащане от нейна страна на договорените вноски, но такова не е
направено до момента.
На 14.01.2022 г. между ищеца М. Д. и „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, е сключен Договор за цесия, съгласно който дружеството, като
цедент, прехвърля възмездно вземанията си към П. У., произтичащи от
предварителния договор и анекса към него, на ищеца, като цесионер.
Цедентът е изпратил на ответницата уведомление за прехвърлените вземания
чрез куриерска служба „Еконт“, но на 19.09.2022 г. тя е отказала да го получи.
Ето защо ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение, с
което да осъди ответницата да му заплати общо главница в размер на
2
38 368,34 евро, представляваща сбор от 3 500 евро (част от вноската от 6 500
евро) и 34 868,34 евро (общо 54 месечни вноски по 645,71 евро за периода
25.04.2018 г. – 26.10.2022 г.), както и мораторна лихва в размер на общо 9 726
евро, представляваща сбор от лихвите от падежа на всяка закъсняла вноска до
завеждане на иска, подробно посочени в молбата за изменение на иска в 55
пункта, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и ССЕ.
Ответницата П. А. У., ЕГН **********, от гр. *****, не е взела
становище по иска, не се е явила в първото по делото съдебно заседание и не
е ангажирала доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В първото по делото съд. заседание ищецът е направил искане по чл.
238, ал. 1, вр. чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
което съдът намира за ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
Видно от приложеното съобщение до ответницата П. А. У., редовно
връчено при условията на отказ по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ГПК на
30.11.2022 г., на същата е изпратен препис от исковата молба и от
приложенията към нея, като й е указано, че в 1-месечен срок може да подаде
писмен отговор. Посочено е задължителното съдържание на отговора и са
указани на ответницата последиците от неподаване на отговор или
неупражняването на права, съгласно чл. 131 - 133 от ГПК. В
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК, т.е. до 30.12.2022 г.
включително, ответницата не е подала отговор.
3
За първото съдебно заседание на 08.03.2023 г. ответницата е редовно
призована отново при условията на отказ по чл. 44, ал. 1 от ГПК на 15.02.2023
г., като й е указано, че неявяването на някоя от страните не е пречка за
разглеждането на делото, както и за последиците от неподаването на отговор
и неявяването в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането на делото в нейно отсъствие, една от които е постановяването
на неприсъствено решение срещу нея.
Въпреки това, в първото редовно проведено съдебно заседание на
08.03.2023 г. ответницата П. У. не се е явила, не е изпратила представител и
не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ето защо, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 238, ал. 1,
пр. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
Второто изискване за постановяване на неприсъствено решение,
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, е предявените искове да са вероятно
основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Съдът намира, че и това изискване е налице, като от представените по
делото от ищеца убедителни писмени доказателства и от заключението на
приетата ССЕ може да се направи обоснован извод, че между страните по
делото е сключен на 30.06.2009 г. Предварителен договор за продажба на
право на строеж и договор за строителство между „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, като продавач и изпълнител, и ответницата П. А. У., като купувач
и възложител по договора за строителство, като съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от
него дружеството се е задължило да прехвърли на ответницата правото на
строеж и да извърши строителството на следния обект:
- апартамент № *, на *ет. на жил. сграда – блок *, кота +6,32 м, състоящ
се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, килер и 3
тераси, с обща площ от 104,46 кв.м, ведно с 6,987 % ид.ч. от общите части на
сградата – блок Б в размер на 15,84 кв.м и от правото на строеж, ведно с
паркомясто № 3 с площ от 12 кв.м, разположено в северната част на
сутеренния етаж, предвиден за подземен паркинг на кота -2,76 м, при
описаните в ИМ граници, който обект ще бъде изграден в предвидената за
4
построяване жилищна сграда блок Б, съгласно одобрени стр. книжа, в УПИ
***** с площ от 1994 кв.м.
На свой ред ответницата П. У. се е задължила да заплати договорената
между страните цена, като според чл. 16, ал. 2 от Предварителния договор
това е следвало да стане по следния начин:
- 7 050 евро – при подписване на предварителния договор;
- 16 550 евро – при сключване на окончателен договор;
- 6 500 евро – при подписване на Акт обр. 16;
- 40 680 евро на 63 равни месечни вноски по 645,71 евро всяка.
На 30.11.2010 г. между страните по предварителния договор е сключен
Анекс, според който П. У. е заплатила само 3 000 евро от дължимата вноска
от 6 500 евро, като останалите 3 500 евро ще бъдат заплатени от нея при
подписване на Акт обр. 16, а месечните вноски ще бъдат дължими след
въвеждане на сградата в експлоатация.
По предварителния договор и анекса към него ответницата е изплатила
общо 26 600 евро (7050+16550+3000).
На 28.09.2017 г. е издадено от Район Южен – Пловдив Удостоверение
№ ****/****г. за въвеждане на строежа в експлоатация, като с нот. покана
рег.№ ***** на НК, дружеството е уведомило ответницата, че е издадено
разрешение за експлоатация и следва да започне плащане от нейна страна на
договорените вноски, но по делото няма данни такива да са направени от
ответницата.
Ето защо, ответницата П. У. дължи на „ДИД И. Д.“ ЕООД на основание
чл. 200 от ЗЗД общо сумата 38 368,34 евро – главница по договора,
представляваща сбор от 3 500 евро (част от вноската от 6 500 евро) и
34 868,34 евро (общо 54 месечни вноски по 645,71 евро за периода 25.04.2018
г. – 26.10.2022 г.), ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото
пред ПРС на 27.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86 от ЗЗД - сумата от общо 9 726 евро - мораторна лихва, представляваща
сбор от лихвите от падежа на всяка закъсняла вноска до завеждане на иска,
подробно посочени в молбата за изменение на иска в 55 пункта, съгласно
заключението на приетата ССЕ.
На 14.01.2022 г. между ищеца М. Д. и „ДИД Иван Д.“ ЕООД, ЕИК
5
*********, е сключен Договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, съгласно
който дружеството, като цедент, прехвърля възмездно вземанията си към П.
У., произтичащи от предварителния договор и анекса към него, на ищеца,
като цесионер. Цедентът е изпратил на ответницата уведомление за
прехвърлените вземания чрез куриерска служба „Еконт“, но на 19.09.2022 г.
тя е отказала да го получи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че въз основа на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1,
пр. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, предявените обективно кумулативно съединени
искове по чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените от него разноски по съд. производство в размер на общо 6
605 лв., от които 3 805 – заплатени ДТ, 300 лв. – за ССЕ и 2 500 лв. –
заплатено адв. възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. У., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на М. И.
Д., ЕГН **********, от гр. *****, със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. В. Д.,
следните суми: на основание чл. 200 от ЗЗД - сумата от общо 38 368,34 евро
(тридесет и осем хиляди триста шестдесет и осем евро и 34 евроцента) –
дължима главница по Предварителен договор за продажба на право на строеж
и договор за строителство, сключен от нея на 30.06.2009 г. с „ДИД И. Д.“
ЕООД, ЕИК *********, и Договор за цесия от 14.01.2022 г., сключен между
М. И. Д. и „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва,
считано от 27.10.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 от
ЗЗД - сумата от общо 9 726 евро (девет хиляди седемстотин двадесет и шест
евро) – мораторни лихви, представляващи сбор от лихвите от падежа на всяка
закъсняла вноска до завеждане на иска на 27.10.2022 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от общо 6 605 лв. (шест хиляди шестстотин и пет
лева) – такси и разноски по съдебното производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, като защитата
срещу него се осъществява по реда на чл. 240 от ГПК.
6
Преписи от решението да се връчат на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7