Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15198 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 103008 от 24.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 12677/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е
признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че К.К.К. дължи на „Т.С.“
ЕАД част от сумите, посочени в заповед за изпълнение на парично задължение по
гр. д. № 64045/2017 г. по описа на СРС, както следва: 660, 44 лв. – главница за
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж. к. „*****, аб. № 127588, за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, мораторна
лихва в размер на 189, 19 лв. за периода 15.09.2015 г. – 08.09.2017 г.,
главница за дялово разпределение в размер на 11, 76 лв. за периода м.05.2014 г.
– м.04.2015 г., мораторна лихва в размер на 2, 61 лв. за периода 15.09.2014 г.
– 08.09.2017 г., като исковете за отхвърлени за сумите над уважените размери до
предявените размери, а именно: за сумата над уважения размер от 660, 44 лв. до предявения размер от 2 130,
89 лв. за периода м.03.2013 г. – м.07.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за сумата
над уважения размер от 189, 19 лв. до предявения размер от 470, 58 лв. , за
главницата за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 13, 80 лв.
за периода м.05.2013 г. – м.07.2014 г., както и за мораторна лихва за сумата
над уважения размер от 2, 61 лв. до предявения от 3, 29 лв., поради погасяване
на тези вземания по давност. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, да заплати на ищеца сумата от 34, 23 лв. -държавна такса, 33 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт и 165 лв. – възнаграждение за вещи лица и част от
разноските за заповедното производство: 17, 28 лв. -държавна такса и 16, 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове за стойността на топлинната
енергия и мораторна лихва върху нея, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. На основание чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който е станало изискуемо вземането.
Счита, че в случая изискуемостта на вземането настъпва с оглед приетите Общи
условия на дружеството. В раздел VII от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
София от 2008 г., в раздел „Заплащане на топлинна енергия“, чл.32, ал.1 е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. В чл.33, ал.2 от Общите условия от 2014 г. в сила от
12.03.2014 г., където след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не заплащат
обезщетение за забава, съгласно чл.33, ал.4 от Общите условия до изравняване на
отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху общата фактура. Твърди, че задълженията за
общата фактура от м.07.2014 г. стават изискуеми една м.09.2014 г., като от този
момент следва да тече давностния срок. Предмет на първоинстанционното
производство е фактура № ********* с датата на издаване 31.07.2014 г.. в тази
фактура изрично е посочено, че за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. са
издавани кредитни известия, с посочени във фактурата номера. Издадените
кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно са възприети
от решаващия съд като изискуеми задължения по фактури, без да се съобрази, че
задължението става изискуемо в посочения в общите условия срок след издаване на
общата фактура. Поддържа, че неправилно СРС е обсъдил приложението на чл.111 ЗЗД, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК дължимите
суми не са погасени по давност. Счита, че по делото е доказано наличието на
ликвидни и изискуеми вземания на дружеството срещу ответника в претендирания
размер, поради което неправилно вземанията са частично отхвърлени. Твърди, че
има издадени констативни протоколи, на основание чл.539 ГПК на съответните
дати. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло
предявените искове относно стойността на доставената топлинна енергия и
мораторната лихва върху нея. Претендира сторените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника К.К.К..
Третото лице – помагач на ищеца – „Н.И.“
ЕАД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за
топлоснабден имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, аб. №
127588, като му дължи сумата от общо 2
618, 56 лв., от които: 2 144, 69 лв. – главница за стойността на топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., сума за реално потребена
енергия, обективирана в обща фактура № **********/31.07.2014 г., №
**********/31.07.2015 г. и сумата от 473, 87 лв. – законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 14.09.2017 г.
заявление, по ч. гр. д. № 64045/2017 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявеният иск. Счита, че претендираните
вземания са завишени и не съответстват на реално потребената топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, която в случая е 3 години.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от Н.Д.М..
На 14.09.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.К.К., за сумата от 2 144, 69 лв. – главница и 473, 87 лв. – лихва
за забава за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през
периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
гр. София, ж. к. „*****, абонатен № 127588. Посочено е, че дължимите суми са,
както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 2 130, 89 лв. –
главница и 470, 58 – лихва, а за дялово разпределение: 13, 80 лв. – главница и 3,
29 лв. - лихва.
С разпореждане от 03.10.2017 г. по
ч. гр. д. № 64045/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 52, 37 лв. - държавна
такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот.
Видно от представения протокол от
проведеното на 20.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр.София, ж. к. „*****и вх.Б, етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с „Н.И.“ ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 01.10.2002 г. е сключен договор
между „Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*****и вх.Б,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор от
20.06.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Н.И.“ ООД – изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече
от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение. В приложение № 2 към
договора е съставен ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за
услугата „Дялово разпределение на топлинната енергия“.
От заключението на вещото лице инж. А.Ж.по
изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден имот за исковия период
м.05.2013 г. – м.04.2015 г. по прогнозни данни възлиза на 2 397, 78 лв. Общата
стойност на сумата от изравнителната сметка за разглеждания период за
получаване възлиза на 266, 86 лв. така стойността на реално потребената от
ответника топлинна енергия за разглеждания период възлиза на 2 130, 93 лв. (2 397, 78 лв. – 266, 86 лв.). в тази
сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. Вещото лице
счита, че сумите за имота на ответника са начислени в съотвествие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. Ищецът ежемесечно е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи (загуби) на топлинна
енергия в абонатната станция, съобразно действащата нормативна уредба. През
разглеждания период общият топломер, монтиран в абонатната станция, на всеки
две календарни години е преминавал метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност, съобразно Закона за
измерванията и заповедите на ДАМТН.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице А.Г.К.. От експертното
заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на
начислените суми за исковия период. За периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г. е 2
144, 69 лв. – главница 473, 87 лв. – лихва за забава. Сумата за главница
включва 236, 35 лв. – топлинна енергия за отопление; 122, 65 лв. – топлинна
енергия за сградна инсталация; 1 771, 89 лв. – топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
С необжалваната част от
постановеното съдебно решение е установено със силата на пресъдено нещо, че
ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ЗЕ вр. с § 1, т.42 ДР на ЗЕ за исковия период.
Жалбоподателят
релевира доводи за неправилно приложение на института на погасителната давност
по отношение на претендираните вземания относно стойността на топлинната
енергия и мораторната лихва върху нея, тъй като сумата по обща фактура №
********* от 31.07.2014 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., е станала
изискуема едва през м.09.2014 г.
Ответникът
своевременно са заявили по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
По отношение
на вземанията за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
За
вземанията за периода м.03.2014 г. – м.04.2015 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014
г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на
публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и
липсват признания за това от насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114,
ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен
на 14.09.2017 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 14.09.2014 г. Това са
вземанията за периода м.05.2013 г. – м.08.2014 г. Решаващият съд е приел, че
вземанията на ищеца за м.08.2014 г. не са погасени по давност. Предвид
обстоятелството, че решението не е обжалвано от другата страна и доколкото на основани чл.271, ал.1, изр.2 ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение, не
следва да се отменя постановеното съдебно решение по отношение присъдените на
ищеца вземания за м.08.2014 г.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумата по обща фактура № ********* от 31.07.2014
г. за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., става изискуема едва през м.09.2014
г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената
обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за
заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне
окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен
период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен
сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по общата
фактура не се отнасят за период, различен от съответния отоплителен сезон и са
функционално свързани с него. Ето защо изводите на решаващия съд, че вземанията
по посочената обща фактура са погасени по давност са законосъобразни.
По
изложените съображения релевираните доводи от жалбоподателя относно
приложението на давността спрямо претендираните вземания за стойността на
топлинната енергия и мораторната лихва върху нея са неоснователни.
Жалбоподателят не е заявил
оплаквания относно определения размер на горепосочените вземания за периода,
който не е покрит от погасителна давност, поради което и на основание чл.269 ГПК, този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не
претендира сторените разноски във въззивното производство, а и не са ангажирали
доказателства относно техния размер, такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103008 от 24.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 12677/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 143 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която са отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***,
срещу К.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*****, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за
признаване за установено, че К.К.К., ЕГН **********, дължи на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
сумите над 660, 44 (шестстотин и
шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лв. до предявения размер от 2 130, 89 (две хиляди сто и тридесет
лева и осемдесет и девет стотинки) лв. за периода м.03.2013 г. – м.07.2014 г.,
представляваща главница за доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „*****,
аб. № 127588, ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за
периода 15.09.2015 г. – 08.09.2017 г., за сумата над 189, 19 (сто
осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки) лв. до 470, 58 (четиристотин
и седемдесет лева и петдесет и осем стотинки) лв.
Решението в останалата част е влязло
в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.И.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***-17.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.