№ 19566
гр. С., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110147495 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
***********, ЕИК ********, против В. Т. В., ЕГН ********** и В. Т. Ф., ЕГН **********, с
която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в **********, вляво апартамент с аб. № ******. В
исковата молба се сочи, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от 16,18 лева
главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., сумата от 4,59 лв. мораторна лихва за
забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 04.08.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 25.08.2023
г. до окончателното им изплащане. Претенцията на ищеца е заявена в условията на разделна
отговорност при квоти, както следва:
В. Т. В. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 8,09 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2020
г. до м.04.2022 г. , сума в размер на 2,30 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата,
считано от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г. , ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В. Т. Ф. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 8,09 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2020
г. до м.04.2022 г. , сума в размер на 2,30 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата,
считано от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г. , ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от *********** на потребители в гр. С., приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в
който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещните страни
1
по договорното задължение са изпаднали в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума.
Искането е за осъждане на ответниците В. Т. В., ЕГН ********** и В. Т. Ф., ЕГН
**********, да заплатят на ********* при условията на разделна отговорност сумата в
размер на от 16,18 лева главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., сумата от 4,59 лв.
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. – 04.08.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от
25.08.2023 г. до окончателното им изплащане.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответниците чрез назначения им особен представител. Със същия оспорва
предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за главници, изравнителни сметки и лихви. Счита, че спрямо ответника В. Т. В. не са
налице данни и доказателства същият да е бил абонат на ищеца през процесния период и на
процесния недвижим имот. Видно от представеното доказателство № 3 се установява, че
титуляр на партидата е записана само ответницата Ф.. Навежда твърдения, че представените
съобщения към фактури и счетоводните справки като частни свидетелстващи документи,
обективират за техния издател обстоятелства и същите не се ползват с доказателствена сила
и не могат да установят твърдените от ищеца обстоятелства. Оспорва размера на посочените
в документите количество топлоенергия като не реално употребена от ответниците, както и
начислената стойност на дължими суми от ответниците. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни, недоказани и погасени по давност, ведно със
законните последици, разноски и лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 11.12.1997 г., съставен от нотариус при Нотариална служба към
Софийски районен съд, от който се установява, че Т. В. Й. и С. В.а Й.а дарили на децата си
В. Т. Ф. и В. Т. В. следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ***********,
вляво, като запазили вещното си право на ползване върху имота до края на живота си.
От приетото по делото писмо с изх. № Г-13460/09.08.2016г. се установява, че ищецът
на основание чл. 61, ал. 3 от ОУ служебно е открил партида с аб. № ****** на името на В.
Ф..
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в **************, от който е видно, че е взето решение за сключване на
договор с ************* за извършване на услугата дялово разпределение, като е
представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
Видно от представения договор от 14.09.2012 г. етажната собственост, находяща се на
адрес: ************** е възложила на ищеца да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
********* на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената претенция за дължима мораторна лихва, следва
да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата
изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.
Ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи,
2
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
************* са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
3
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че В. Т. Ф. и В. Т. В. са придобили собствеността
върху процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С., ***********, вляво,
при запазено пожизнено вещно право на ползване на родителите им Т. В. Й. и С. В.а Й.а.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по
см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на
топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Въпреки това между ищеца и
собственика на имота може да възникне облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, но следва между тези страни да е постигнато изрично
съгласие, чрез изразяване и съвпадане на двете насрещни волеизявления, с предмет
доставяне на топлинна енергия срещу насрещната парична престация – заплащане на
уговорената продажна цена, каквото в случая не се установява да е налице. Ето защо,
отговорността на собственика на топлоснабдения имот възниква едва от момента на
прекратяване на вещното право на ползване чрез някой от способите, регламентирани в чл.
59 ЗС - със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок; с прекратяването
на юридическото лице, в полза на което е учредено, ако не е установен по-кратък срок; с
погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години. В хода на
производството не се установи вещното право на ползване да е прекратено към процесния
исков период /м.07.2020г. до м.04.2022г./. Ирелевантно е по отношение на кого от
собствениците ищцовото дружество е открило по служебен път партида, тъй като този
въпрос е относим единствено към вътрешноорганизационната дейност на топлинното
предприятие, а както се посочи качеството потребител на топлинна енергия възниква по
силата на закона и изпълнение на определени предпоставки /придобиване правото на
собственост или вещно право на ползване/. Ето защо, съдът приема, че в производството не
се установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот между ищеца и
ответниците.
По изложените съображения и доколкото не се установи главната предпоставка,
обуславяща основателността на предявените искове, а именно: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия през процесния период,
предявените осъдителни искове за заплащане на главницата за топлинна енергия следва да се
отхвърлят.
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за неоснователност
на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и съединените с тях акцесорни искове за
установяване дължимостта на лихви за забава върху главните вземания на ищеца, изтекли от
датата на забавата по всяко от тях, доколкото акцесорният характер на вземането за лихва
следва съдбата на главното задължение и неоснователността на претенцията за същото, води
до неоснователност на съответстващото му акцесорно вземане за лихва.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. В случая ответниците се представляват от особен представител, поради което разноски
не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: ********** срещу В. Т. В., ЕГН ********** и В. Т. Ф., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.С., ***********, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на
разделна отговорност сумата в размер на 11,59 лева, представляваща цена на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
4
25.08.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 4,59 лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
04.08.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5