№ 341
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20253100601346 по описа за 2025 година
Съдебното производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и e
образувано по протест на ВРП присъда, постановена на 17.06.2025 год. по
НОХД № 754/2024 год. на ВРС, ХХVІІ-ми състав.
С атакувания съдебен акт подс. Х. А. е призната за невинна в
извършването на престъпление, наказуемо по чл.129, ал.1 НК.
В протеста се навеждат доводи, че при правилно изяснена фактическа
обстановка е направен неправилен извод за невиновност на подсъдимата А..
Прави се искане за отмяна на съдебният акт и постановяване на нов такъв, с
който бъде призната за виновна по възведеното обвинение. В съдебно
заседание протеста се поддържа на посочените в него основания.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата излага твърдения, че
атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен, доколкото от събраните
по делото доказателства не се установява къде и как е било извършено
престъплението, която е вменено на подсъдимата. Събраните по делото
доказателства не водят до извършено престъпление, поради което моли
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.312 и чл.313, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
На 17.06.2025 год. по НОХД № 754/2024 год. ВРС е постановил присъда,
с която е признал подсъдимата Х. А. за невинна за извършено престъпление по
чл.129, ал.1 от НК.
Настоящият състав на ВОС намира, че постановената спрямо
подсъдимата присъда е необоснована. По отношение на същата е
констатирана такава липса на мотиви, която създава ограничение във
възможността на страните да се бранят срещу постановената присъда, поради
съществени неясноти и непълноти, както и за въззивният съд да провери
правилността на съдебния акт.
При постановяване на обжалваната присъда ВРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. При запознаване с доказателствения
материал се установяват ясни противоречия на показанията, дадени от
полицейските служители във фазата на досъдебното производство, и тези,
дадени от същите в съдебната фаза. Противоречията са по отношение на
релевантни за спора обстоятелства относно това какви са били действията
подсъдимата и на пострадалата, кой от свидетелите какво е разбрал и от кого, в
какви действия е участвал и т.н. В мотивите на първоинстанционния съд
липсват аргументи относно горепосочените противоречия. Те и няма как да
бъдат изложени от решаващият съдебен състав, тъй като не са събрани всички
факти, който са от съществено значение за разкриване на обективната истина
по време на съдебното следствие. Било е задължително да се изяснят всички
противоречия, възникнали по време на депозиране на свидетелските
показания и едва след това може да се достигне до правилен кроен извод.
Съгласно правилата за доказателствената тежест в наказателния процес,
същите задължават разследващите органи да събират както разобличаващи
обвиняемия, респективно подсъдимия, така и такива, които го оправдават.
Решаващият съд е този, който трябва да приеме едни и да отхвърли други
доказателства, които им противоречат или разколебават до някаква степен
2
обвинението. Като продължение на този основен принцип в наказателния
процес е задължението на съда да изложи съображения защо приема едни
доказателства за достоверни и достатъчни за доказаност на обвинението, а
други доказателствени източници - отхвърля. Последицата от неизпълнение
на това задължение на съда се приравнява на липса на мотиви, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната присъда.
Нещо повече, ВРС не само не е констатирал и отстранил противоречията в
доказателствата, но и ги е поставил в основата на възприетата от него
фактическа обстановка, въпреки че същите едновременно не могат да бъдат
/поради своята противоречивост/ база на фактически и правни изводи за
постановяване на присъда. В този смисъл доказателственият анализ в
мотивите на обжалваната присъда е неясен и противоречив.
При 20 страници приложени към делото като мотиви, настоящата
инстанция е в невъзможност да проследи доказателствения анализ на
първоинстанционния съд или по-скоро липсата на такъв. При прегледа на
страници 1 и 2 се установява, че в тях се намира описание на това, какво се е
случило в с.з. На страница 3 и 4 се дадено описание на някаква фактическа
обстановка, при която е прието, че подсъдимата и пострадалата се скарали и
после последваната е позвънила на сина си и е потърсила медицинска помощ,
без да става ясно какво е довело до нараняването за което е необходима
лекарска намеса. На страници от 5 до 11 са преписани изготвените по делото
експертизи и какви са задаваните въпроси към вещите лица. На страница 12 са
описани приложените по делото писмени и веществени доказателства. На
страница 13 е налице описание на свидетелските показания на М., И. и Д., и
обясненията на подсъдимата, но липсва анализ на това какво и защо е приел
съда. На страници от 14 до 17 се съдържа препис на всички изготвени
експертизи, като на стр. 15 са посочени и свидетелски показания на Б.С.
/лекар ЦСМП/, Г.М. и Н.Б. /полицейски служители/ като е посочено, че се
кредитират показанията им, макар че никой от тях не е очевидец и не става
ясно какво точно се кредитира и до какъв краен извод води. На страници 19 и
20 се преповтаря част от предходните страници, без анализ на същите и в
заключение са посочва, че изложеното води до извод за липса на извършено
престъпление.
По посочения по-горе начин реално в анализът на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е пренебрегнал задължението си от
3
фактическа страна да очертае конкретните действия на участниците в процеса
и съответно изхождайки от тях да прецени налице ли е извършено. Такъв
анализ е абсолютно задължителен доколкото подсъдимата категорично отрича
да е извършила престъпление, а в същото време по делото са налице
доказателства, от които се установяват различни факти от твърдените от нея.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд задължително трябва да
изложи мотиви, от които да се установи защо е приел, че е налице невиновно
поведение от страна на подсъдимата. В случая не е достатъчно само да се
посочи, че не се кредитира една от експертизите относно механизма на
деянието, тъй като приема, че В.Л. не притежава компетентност за подобен
извод, при условие, че поделото са налице още няколко СМЕ, които са дали
отговор на въпроса какъв е механизма за причиняване на нараняванията и той
съвпада с този на експертизата, която не е кредитирана от съда. Липсват обаче
мотиви защо относно заключенията и на останалите експертизи. Същото се
наблюдава и при свидетелските показания на пострадалата, който съдът не е
кредитирал. Посочил е единствено, че от СПЕ е установено, че М. има
специални личностни особености в характера, но в същото време в същата
тази експертиза е посочено, че пострадалата не притежава склонност към
лъжа или преувеличаване.
Не е достатъчно да е отразено, че съда приема едните доказателства, а
другите не кредитира, доколкото противоречат на първите. Необходим е
анализ на едната група и на втората група и едва след това да се прецени кои
от тях следва да бъдат кредитирани.
Анализът на събраните по делото съществени доказателства
първоинстанционният съд е изложил в белетристичен стил в мотивите си, като
е пренебрегнал задължението си от фактическа страна да очертае конкретните
действия на всеки от участниците в процеса. Такъв анализ е абсолютно
задължителен доколкото подсъдимата категорично отрича да е извършено
престъпление, а в същото време по делото са налице доказателства, за които
следва да бъда даден отговор, съобразявайки обстоятелството на изминалия
времеви период.
Предвид гореизложеното, присъдата на първоинстанционния съд е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а това от
своя страна е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и
4
фактически е налице липса на мотиви.
По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна
инстанция и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал.3, във вр. с чл.
334, т. 1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата на Варненски районен съд, XXVІІ-ми състав,
постановена на 17.06.2025г. по НОХД № 754/2024год. и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА
НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5