№ 17311
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110133128 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 28.08.2023 г. в гр. Бургас, кв.
Долно езерово, на ул. „**“ е станал пътнотранспортен инцидент (ПТП), при който e бил
увреден т.а. „**“, с рег. № **, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка
„Каско+“, полица № **/24.11.2022 г. Виновен за произшествието бил водачът на л.а. „**“, с
рег. № **, за който автомобил имало сключена застраховка гражданска отговорност при
ответника „ЗК Лев Инс“ АД. С ликвидационен акт по щета № **, било одобрено да се
заплати на доверения сервиз, извършил ремонта, обезщетение в размер на 2236,22 лв.
Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу
ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач за ПТП-то, до
размер на платеното и за сумата от 25 лв. ликвидационни разноски. Ищецът изпратил на
ответника покана, получена от ответника. Ответникът платил част от сумата и останал
остатък от 1125,61 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1125,61 лв., главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба 06.06.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД оспорва иска. Твърди, че платеното извънсъдебно
покривало отговорността му. Оспорва иска по размер. Поддържа съпричиняване и от
двамата водачи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на хонорара за адвокат на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
1
съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“.
Преди подаването на исковата молба ответникът е платил част от претенцията –
(половината). Налице е, следователно, извънсъдебно признание на юридическите факти,
пораждащи главната претенция – ответникът е извършил частично плащане по
суброгационната претенция. Действително, с отговора на исковата молба ответникът оттегля
направеното извънсъдебно признание, но в ГПК липсва норма, която да лишава оттегленото
признание от доказателственото му значение, а съдът свободно преценява съответствието
както на признанието, така и на оттеглянето му в съвкупност с останалите обстоятелства по
делото. В случая събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, установяват
възникване на процесното суброгационно право по основание.
Спорен е въпросът за механизма на ПТП и относно това дали е налице
съпричиняване от водача на застрахованото при ищеца МПС.
По делегация са разпитани като свидетели пред РС-Бургас св. В., управлявал
застрахования при ищеца т.а. „**“, с рег. № **, и св. С., управлявал л.а. на л.а. „**“, с рег. №
**. Съдът кредитира показанията на св. В. основно поради тяхната обстоятелственост,
непротиворечивост и съответствие с писмените доказателства по делото – двустранно
подписания протокол за ПТП от 28.03.2023 г., а не кредитира показанията на св. С., основно
поради това, че последният не помни никакви съществени подробности, а и противоречи на
собственото му признание за вина в двустранния протокол. От показанията на св. В., от
двустранния протокол и от експертизата на в.л. Й., която съдът кредитира като неоспорена и
компетентно изготвена, се установява, че улицата, на която е станал ударът, е двулентова,
като св. С. се е движел зад св. В. преди удара, а преди самия удар е предприел маневрата
изпреварване от лява лента. Ударът е станал в кръстовище с перпендикулярна улица, в която
св. В. е искал да навлезе, като е предприемал завой наляво със скорост около 20-25 км/ч.,
като преди това – преди да предприеме маневрата – е пуснал ляв мигач. Другият водач – св.
2
С. – е искал просто да задмине изпреварвания от него автомобил, но поради своята скорост и
поради невъзприемане на светлинния сигнал не е успял. Съдът намира, че вина за
произшествието има водачът св. С., който е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 26
ЗДвП. Вина на водача на увредения автомобил св. В. не е доказва, а тежестта за това е върху
ответника, не се доказва по делото. Мястото, където са щетите по л.а., управляван от св. С. –
заден десен калник, задна дясна броня, сочи на негова висока, несъобразена скорост – в опит
да се „провре“ покрай завиващия т.а., управляван от св. В., като го изпревари, св. С. не е
възприел подадения ляв мигач от св. В..
По делото уврежданията по процесния автомобил не са спорни, като не е спорно и, че
с ликвидационен акт по щета № **, било одобрено да се заплати на доверения сервиз,
извършил ремонта, обезщетение в размер на 2236,22 лв., за което са сторени ликвидационни
разноски в обичаен размер от 15 лв.
Ето защо съдът намира, че с плащането на посочената по-горе сума ищецът се е
суброгирал против ответника, като по отношение на размера на суброгационното право по
чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната
стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите
на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.
В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и
решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о.) е прието, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в
правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното
застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата
тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок
3
на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът отговаря на това условие,
тъй като е бил на 2 години и 7 месеца от пускане в експлоатация при ПТП-то.
Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта и новите части по средни
пазарни цени е 2683,46 лв., т.е. по-малко от платеното от ищеца – 2236,22 лв. Размерът на
суброгационното право следователно се определя от платеното и обичайните
ликвидационни разноски минус възстановеното извънсъдебно от ответника: 2236,22+15-
1125,61=1125,61 лв. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е в размер на 1125,61 лв. Искът
следва да бъде уважен пълния предявен размер, заедно със законна лихва от исковата молба
06.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за
САТЕ, 50 лв. депозит за свидетел, и 495,07 лв. възнаграждение за адвокат, което не е
прекомерно, общо 895,07 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1125,61 лв.,
главница, представляваща остатък от суброгационно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета № ** на ищеца, за вреди, причинени на т.а. „**“, с рег. № **,
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско+“, полица №
**/24.11.2022, при ПТП от на 28.08.2023 г. в гр. Бургас, кв. Долно езерово, на ул. „**“,
причинени виновно при управление на л.а. „**“, с рег. № **, застраховано по договор за
гражданска отговорност при длъжника, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 895,07 лв.,
разноски, сторени по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4