№ 123619
гр. София, 31.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110146791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 247701 от 31.07.2024г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу М. Т. П. за
вземания по договор за потребителски кредит, които включват сумата от 891,83 лева,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и сумата от 30 лева,
непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от
10.07.2018г. до 16.08.2019г., както и сумата от 400 лева, неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на
16.08.2019г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080,48 лева при
главница по кредита в размер на 900 лева. Така уговореното възнаграждение не отговаря на
изискванията на специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на представеното Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се установява, че предоставените допълнителни услуги се изразяват в
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Следователно допълнителните услуги се
явяват в две насоки: услуги, свързани с отпускането на потребителския кредит и услуги,
свързани с неговото изпълнение. С оглед обстоятелството, че /както е разгледано подробно
по-долу/ Общите условия към договора за кредит предвиждат необходимост от сключване
анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага
заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски, тяхното
намаляване и пр., представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение
по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на
1
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Другата група услуги свързани с отпускането на кредита също попадат в обхвата на
посочената забрана, тъй като касаят пряко действията по отпускане и усвояване на сумите
по кредита. В тази връзка следва да се посочи също, че в чл.10а, ал.4 ЗПК е предвидено, че
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, но в противоречие с това
правило, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно.
На следващо място клаузите, уреждащи вземането за допълнителни услуги, са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Видно от Общите условия на кредитора „Профи
Кредит България" ЕООД, съставляващи неразделна част от договора за потребителски
кредит, съгласно клаузата на чл. 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В чл. 15.2 „Отлагане на вноски“ от Общите условия е
посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок от 24 месеца /какъвто
е срокът на настоящият договор/ - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи четири
погасителни вноски след платена трета вноска по ДПК.“ По-долу в същата точка е посочено,
че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на
ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп
допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които
клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например:
Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от
деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици /т.е. при
неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиентът няма право да поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска/, прекратен трудов договор на клиента
или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, неплатен отпуск на
клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването на предварително заплатената
от потребителя на услуга „отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски“
е установена процедура, която следва да се спази, преди фактически клиентът да има
възможността да се възползва от насрещната договорна престация на кредитора. В подточка
б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно
заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение, показващо времетраенето
на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението, а отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от
одобрението на кредитора.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3,
2
15.3.1, 15.3.3., 15.3.4. от Общите условия /ОУ/, както и за промяна на датата на падежа
съгласно чл. 15.4.1 от ОУ.
Самото предоставяне на съответната услуга се извършва едва след сключване на
допълнително писмено споразумение между страните – чл. 15.2.3; чл. 15.3.4; чл. 15.4.1, изр.
трето от ОУ.
От изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услуги, които кредиторът може по своя преценка да не предостави, ако не
са спазени правилата, установени едностранно от кредитора в ОУ. Нещо повече, в договора
не се съдържа задължение на кредитора да предостави исканата и предварително заплатена
услуга дори да са спазени изкисванията на ОУ за подаване на заявления и представяне на
доказателства, тъй като предоставянето на съответната услуга изисква сключване на
допълнително споразумение между страните за изменение на договора, което се извършва
по преценка на кредитора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава, при това едва при изпълнение на всички поставено
едностранно от кредитора условия и само ако и доколкото кредиторът прецени да я
предостави. В тази насока са и нормите на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като
неравноправни клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на търговеца в
зависимост от условие, което зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които
налагат на потребителят да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни
своите. Предвид на изложеното съдът приема, че клаузите на чл. 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4
и 15.5 от Общите условия са неравноправни клаузи на основание чл.143 вр.чл.146 от ЗЗП.
Същите се явяват част от общи условия, поради което следва да се приеме за целите на
настоящото производство, че потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното
съдържание.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Профи кредит България“ ЕООД,
като в тарифата е посочено, че същите включват разходите за но не само: провеждане на
телефонни разговори за напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени
задължения, изпращане на напомнителни смс-и и за просрочени задължения. Действията
зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт.
Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен
размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е
извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и дали е било
ангажирано лице, което „да осъществява и администрира“ тази дейност, и независимо от
размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики на
вземането съдът намира, че се касае за допълнителна мораторна неустойка, която се
кумулира със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради
противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК – както и поради противоречие с добрите
нрави, доколкото предвижда начисляване на многократно обезщетение за едни и същи
вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 891,83 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и
сумата от 30 лева, непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
дължими за периода от 10.07.2018г. до 16.08.2019г., както и сумата от 400 лева, неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни
дни, начислени на 16.08.2019г.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
3
в частта за разноските за разликата над сумата от 36,67 лева за държавна такса и над 31 лева
за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
247701 от 31.07.2024г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу М. Т. П., В
ЧАСТТА за сумата от 891,83 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, както и сумата от 30 лева, непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, дължими за периода от 10.07.2018г. до 16.08.2019г., както и сумата от 400 лева,
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90
календарни дни, начислени на 16.08.2019г., както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 36,67 лева за държавна такса и над сумата от 31 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4