М О Т И В И към присъда № 260000/2022 г. по НЧХД
№ 1453/20 г. на СлРС
Тъжителя Г.В.К. е повдигнал обвинение срещу подс. А.И.Г., П.Я.В.
и В.Я.В. за извършено от тях престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. С тъжбата са предявени гр. иск за причинените неимуществени
вреди, които съдът не прие за съвместно разглеждане.
Подсъдимия В.Я.В. е предявил
насрещна тъжба , с която е повдигнала обвинение срещу подс. Г.В.К. за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
С тъжбата е предявен гр. иск за
причинените неимуществени вреди,който съдът не прие за
съвместно разглеждане.
В с.з.
тъжителя по първоначалната тъжба лично и
чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата. Моли съда да я уважи изцяло като му присъди
направените по делото разноски. Разпитан в с.з. не се признава за виновен. Дава
обяснения по предявеното му обвинение.
В с.з.
тъжителя по насрещната тъжба лично и чрез процесуалния си представител
поддържа тъжбата. Моли съда да я уважи изцяло като му присъди направените по
делото разноски. Разпитан в с.з. не се признава за виновен. Дава обяснения по
предявеното му обвинение.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.10.2020 г.около
21.00ч. В.Я.В., брат му П.В. и баща му А.И.
отишли в игралната зала в гр. Тв. П. и А.
влязли в казиното , а В.В., който към този момент бил непълнолетен
останал навън да ги изчака.
В същия ден и час в
казиното бил и частния тъжител и подсъдим Г.К.. С него били св. П. С. и И. Х..Всички
употребявали алкохол.Когато А.И. влязъл вътре, той забелязал Г.К. и чул,че същият
се подиграва с едно от присъстващите в казиното лица. Това лице било от турски
произход и било познато на А.И.. Последният решил да се застъпи за него и
направил устна забележка на Г.К.,да го остави на мира. Това ядосало К. и между
него и А.И. започнала размяна на реплики, която ескалирала до масово сбиване. В
сбиването взели участие голям брой от присъствуващите.
В резултат на сбиването
подс. А.И. и сина му били избутани навън от казиното. Това било видяно от
непълнолетния му син В.В., който бил навън.Той отишъл до автомобила с който
пристигнали до казиното, взел от вътре една дървена бухалка и с нея влязъл в
казиното. Там намерил Г.К., застанал срещу него и с бухалката го ударил отпред
по челото в областта на дясната
половина на главата . След това излязъл навън и чул ,че Г.К. се е обадил на брат си и
последния, заедно с още десетина човека идват към казиното за да се разправят с
тях.
Тогава А.Г. и синовете му се качили в автомобила и
потеглили.
Междувременно брата на
пострадалия К. пристигнал и го отвел в болницата за указване на първа
медицинска помощ.
От извършения преглед и съдебномедицинско
удостоверение издадено на Г.К. е видно,че е причинена контузна рана в областта на дясната половина
на челото с болезнен оток на тъканите; контузия на носа с кръвонасядания и оток
на тъканите и болки в областта на двете половини на долната челюст. По този
повод е бил прегледан в спешно отделение и при извършените рентгенови изследвания
там, не са били установени счупвания на черепа. Оплакванията му от болки в
травмираните области на тялото продължавали.
Установените увреждания
са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са били получени по начин и време. Същите представляват „разстройство
на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК“.
За причинени телесни
увреждания претендират и А.Г.,П.В. и В.В., но не представят медицинска
документация в уверение на това.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира
напълно обясненията на частния тъжител и подсъдим Г.К. като приема същите за безпротиворечиви ,
допълващи се с останалите гласни доказателства и с приетите по делото писмени
доказателства и в частност съдебно медицинско удостоверение. Съдът изключи от
доказателствения материал обясненията на останалите трима подсъдими като противоречиви както
помежду си така и на останалите гласни доказателства.
Съдът
кредитира показанията на св. И. Х.,
който е очевидец на случилото се и заявява,че е видял как подс. В.В. удря Г.К.
с бухалката отпред в челото. Кредитира показанията на св. П. С., също станал
очевидец на извършеното от В.В..
Съдът кредитира и показанията на св. Р. М.- баба на П.В.
и В.В., която също заявява ,че знае от тях и от баща им А.Г. ,че В. е ударил Г.К.
по главата с бухалка.
Съдът
дава вяра и на показанията на св. М., но въз основа на тях не може да извлече
достатъчно данни за случилото се. Съдът приобщи към доказателствения материал и кредитира и
показанията на св.С. И. и К. С. тъй като те пресъздават част от случилото се,
като св. Стоянов също заявява,че лично е
видял удара нанесен от В. върху челото на К.. Кредитира показанията и на св. К.
и св. П.,доколкото в същите се съдържат сведения за случилото се .
Съдът дава
вяра на всички писмени доказателства, съдържащи се в делото, които имат
значение за изясняване на обективната истина и в частност – медицинско удостоверение с изх. № 448/2020
г.както и материалите по преписка вх. № 455р–9570/20 г. на РУ гр. Тв.
Въз основа
на приложеното по делото медицинско
удостоверение приема,че пострадалия К. е получил „временно
разстройство на здравето не опасно за живота , т.е разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” като описаното увреждане добре
отговаря да е получено по начина и времето сочени от самия пострадал и се квалифицира
като „лека телесна повреда „ по смисъла
на чл. 130 ,ал. 1 от НК .
Въз основа на така приетото от фактическа страна , съдът изведе следните
правни изводи:
По делото не се установи по безспорен
и категоричен начин подсъдимия Г.В.К. да е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК,
поради което съдът го оправда, затова, че на 10.10.20г., около
22.00ч., в игрална зала / казино/, находяща се в гр. Тв. умишлено е причинил на
В.Я.В. / роден на ***г./ лека телесна
повреда изразяваща се във „временно разстройство на здравето неопасно за
живота“т.е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По делото не се установи по безспорен и категоричен начин
подсъдимия А.И.Г. да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, поради което съдът го оправда, затова, че на 10.10.20г., около
22.00ч., в игрална зала / казино/, находяща се в гр. Тв. умишлено причинил на Г.В.К.
„лека“телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота“т.е разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
По
делото не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимия П.Я.В. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК, поради което
съдът го призна за невиновен и го оправда, затова,че на 10.10.20г.,около
22.00ч., в игрална зала / казино/, находяща се в гр. Твърдица умишлено е причинил
на Г.В.К. „лека“телесна повреда
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
По делото не се събраха достатъчно
писмени и гласни доказателства в подкрепа на повдигнатите спрямо посочените
по–горе подсъдими обвинения. Липсват както свидетелски показания за участието
на всеки един от тях, както заедно така и поотделно в причиняване на твърдяното
нараняване на К., така и писмени такива.
Съдът призна подсъдимия В.Я.В. ВИНОВЕН
в това, че: На 10.10.20г.,около 22.00ч., в игрална зала / казино/, находяща се
в гр. Тв.,като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, умишлено причинил на Г.В.К.
„лека“телесна повреда, изразяваща се в контузна рана в областта на дясната
половина на челото с болезнен оток на тъканите,осъществяваща медико- биологичния
признак временно разстройство на
здравето неопасно за живота“т.е разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК,като деянието е извършено
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия К. с
насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици както за
подсъдимия така и за неговите ближни, а именно баща му А.И. и брат му П.В. – престъпление по чл. 132,ал.1 т.3 в вр.чл.
130 ал.1 в вр. чл. 63,ал.1 т.4 от НК, като го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление в условията на чл.20,ал.2 от НК, както и по
повдигнатото му обвинение за причинена „лека телесна повреда“ изразяваща се в
контузия на носа с кръвонасядания и оток
на тъканите и болки в областта на долната челюст, осъществяващи медико-
биологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота“т.е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК .
Безспорно е установен механизма на деянието и
авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона елементи от
обективната и субективна страна на престъплението по чл. 132,ал.1 т.3 в вр.чл. 130 ал.1 в вр. чл. 63,ал.1 т.4 от НК. От обективна страна е налице
пострадало физическо лице ,чието
увреждането е вследствие действието на твърд тъп предмет, какъвто добре отговаря да е дървена бухалка каквато е използвана от подсъдимия.
Това действие е довело до нараняване на пострадалия ,което от
своя страна осъществява медико- биологичния признак „временно разстройство на
здравето неопасно за живота „,
поради което деянието на подсъдимия В., съдът квалифицира като умишлено нанесена “лека” телесна повреда по смисъла на НК,причинена в състояние на силно
раздразнение.
От субективна страна подсъдимия е действал умишлено,тъй като е съзнавал характера на извършваното действие както и последиците от него , а
всички останали обстоятелства свързани с деянието налагат извода ,че подсъдимия е целял тия му действия да причинят
на пострадалия телесни увреждания, който
да засегнат телесната му
неприкосновеност.
Деянието подсъдимия е извършил с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъпленията, съдът намира в слабите морално- волеви задръжки на подсъдимия и създалата
се ситуация, при която е имало опасност да пострадал негови близки.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни.
Не отчете наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства .
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия В., съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието му счете ,че същото
следва да се наложи при условията на чл. 78 А от НК ,тъй като са налице законовите условия за неговото
прилагане – чисто съд. минало на
подсъдимия,който не се е ползвал досега от привилегията на чл.78 А
от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, липса
на причинени от деянието имуществени вреди .
Въз основа на това, съдът след като
призна подсъдимия за виновен за извършеното
престъпление и на
основание чл.78 А от НК го
освободи от наказателна отговорност като му налага
наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване на
присъдата на Информационното табло на общ. Твърдица за срок от един месец.
По правилата на процеса, съдът осъди
В.Я.В. да заплати на Г.В.К. направените по делото разноски за адвокатска
защита в размер на 267 лева.
По
правилата на процеса,съдът осъди В.Я.В. да
заплати на Г.В.К. направените по делото разноски за адвокатска защита в размер
на 500 лева.
По
правилата на процеса ,съдът осъди Г.В.К.
да заплати на подс. П.В. направените по делото разноски за адвокатска
защита в размер на 500 лева.
По правилата на процеса, съдът осъди
Г.В.К. да заплати на подс. А.Г.И. направените по делото разноски за адвокатска
защита в размер на 500 лева.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: