О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/12.08.2022г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм.дело № 12/2022 г. по описа на Добричкия
административен съд, намери следното:
Производството
е по реда на чл. 405, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от
Закона за правната помощ.
Постъпило
е искане от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ за
процесуално представителство на малолетната жалбоподателка А.К.К. в
производството по АД № 12/2022 год. по описа на Административен съд - Добрич в
размер на 240 лева, определени с решение № ДЧ-575-11901/ 2022г. от 08.06.2022
г. на НБПП по представен отчет № 575/ 2022 год. от адвокат М.М.И..
Иска се на основание чл. 189 от НПК и
чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК, във вр. с чл. 27а от Закона за правната
помощ присъждане на сумата и издаване на изпълнителен лист в полза на
Националното бюро за правна помощ след влизане в сила на съдебния акт.
Административен
съд – Добрич, след като прецени данните по делото, приема за установено
следното:
С определение № 50 от 07.02.2022 г. по
адм.д. № 12/2022 г. Добричкият административен съд, на основание чл. 95 от ГПК
и чл. 23, ал. 3 и чл. 25, ал. 1 от ЗПП, е постановил да бъде предоставена
правна помощ под формата на процесуално представителство на А.А.К., като й е
назначил служебен адвокат по това дело. По делото е постановено решение № 138
от 15.04.2022 г., с което е отхвърлена жалбата на М.С.К. ***, действаща лично и
като законен представител на малолетното дете А.А.К., срещу заповед №
ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич, потвърдена с решение № 08-РД06-0026/08.12.2021 г. на директора на РДСП
– Добрич.
С решение №
ДЧ-575-11901/ 2022г. от 08.06.2022 г. на НБПП на адвокат М.М.И. е изплатено
възнаграждение в размер на 240 лева за предоставената правна помощ на
малолетната жалбоподателка А.А.К. по адм.д.№ 12/2022г. по описа на
Административен съд – Добрич.
Искането
на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от институцията,
която организира и заплаща предоставената правна помощ - чл. 6, ал. 2 и чл. 39 от ЗПП.
Съгласно
чл. 27а от ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените
разноски. АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските
за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят
разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ГПК правната помощ, състояща се
в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече
предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 от ГПК съдът осъжда
получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било
освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга разпоредба на ГПК, която има
отношение към възстановяване на разноските за получена правна помощ, е чл. 78,
ал. 7 от ГПК. Тази норма съдържа две хипотези, общото между които е единствено
в това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в
качеството му на участник в съдебното производство. В първата хипотеза (чл. 78,
ал. 7, изр. първо от ГПК) възниква материално право в полза на НБПП да му бъде
присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна
помощ, когато претенцията на лицето, получило правна помощ (осигурена безплатна
адвокатска защита) бъде уважена. Съгласно второто изречение на чл. 78, ал. 7 от ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Нормата на чл. 78, ал. 7, изр.
второ от ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските,
направени от противната страна като участник в съдебното производство по
аргумент от чл. 78, ал. 3 от ГПК. Следователно чл. 78, ал. 7, изр. второ от ГПК
не урежда отношения между НБПП, което не е страна в съдебното производство, а
само осигурява безплатна адвокатска помощ, и получилото правна помощ лице (страна
в процеса). Тези отношения остават извън проведеното съдебно производство и
спрямо тях са неприложими общите разпоредби на ГПК, които регламентират
отговорността за разноски.
В обобщение, в хипотезата на чл. 78, ал.
7, изр. второ от ГПК (при осъдително решение на съда, а в производствата по АПК
– при отхвърляне на оспорването) лицето, получило правна помощ, не дължи
разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от
държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ (чл. 94 ГПК и чл. 2 и чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ).
Неотносими към настоящото производство са и разпоредбите на чл.189 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). НПК не е приложим в производствата по
административни дела.
С оглед
на горното не е налице определен в закона случай по чл. 27а от ЗПП за дължимост
от страна на получилия правна помощ жалбоподател на направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за
гарантиране на конституционното право на защита по чл. 56 от Конституцията и
ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.
Видно от
изложеното, претенцията на Националното бюро за правна помощ е неоснователна.
Затова съдът следва да остави искането без уважение.
Водим
от горното, Административен съд – Добрич,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро
за правна помощ за присъждане на разноски за изплатеното на адвокат М.М.И.
възнаграждение в размер на 240 лева за оказана правна помощ за процесуално
представителство на малолетната жалбоподателка А.А.К. по адм.д. № 12/2022г. по
описа на Административен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Административен
съдия :