РЕШЕНИЕ
№
гр.Плевен 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ–ми
наказателен състав в открито съдебно заседание от двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 984/2020 година по описа
на Плевенския районен съд, за
да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №*** от ***. на *** сектор „***“ към *** – Плевен, с което на С.Р.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМПС *** са наложени
следните административни наказания:
1/На основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – Глоба, в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
2/ На основание чл.183, ал.1,т.1 пр.1 от ЗДвП – Глоба,
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
3/ На основание чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП – Глоба,
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4/ На основание чл. 185 от ЗДвП – Глоба, в размер на
20 лева, за нарушение на чл. 139, ал.2,т.3 от ЗДвП.
Към ***. на водача остават 0 контролни точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва
в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно
призован не се явява.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
и не взима становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
НП, в частта в която са наложени следните наказания:
2/ На основание
чл.183, ал.1,т.1 пр.1 от ЗДвП – Глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
3/ На основание чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП – Глоба,
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4/ На основание чл. 185 от ЗДвП – Глоба, в размер на
20 лева, за нарушение на чл. 139, ал.2,т.3 от ЗДвП., не е обжалвано и е влязло
в сила.
Наказателното
постановление е издадено за това, че на ***. в *** часа в град Плевен, бул. „***“,
на кръстовище, образувано от бул. *** и бул. ***, като водач на лек автомобил ***
*, с рег.№ ***, като извършва следното: 1. Движейки се по бул. *** на
кръстовището образувано с бул. ***, не използва пътя отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
като извършва рязка рискова маневра, завъртайки се в горепосоченото кръстовище
и поемайки обратно към бул. „***“- нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.; 2. Не
носи СУМПС/ притежава валидно, при справка в ***/ - нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП ; 3. Не носи Контролен талон към СУМПС - нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. 4. Управляваното МПС е без техническо оборудване – пожарогасител -
нарушение на чл. 139, ал.2,т.3 от ЗДвП.
Така изложените в акта фактически
констатации относно нарушенията от НП се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в
съдебно заседание актосъставител Л.Х.Ц. и свидетеля П.К.И.,
чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност и в съответствие с приложените
по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Твърденията
на жалбоподателя, че поднасянето на автомобила е било в резултат на мократа
пътна настилка, съдът приема за защитна теза, която не се подкрепя от нито едно
от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показаният
на контролните органи.
Съобразно касационно административно-наказателно дело
№ 390 по описа за 2019 г. на Административен съд – Плевен: „С нормата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че А. е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от
него действия– при навлизане в кръстовище на десен завой умишлено форсира
двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно
от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно. За да отмени
наказателното постановление, районният съд е анализирал понятието "дрифт", което няма своя легална дефиниция, приемайки,
че деянието е несъставомерно, а поведението на
управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори,
например неопитност на водача. По делото, обаче, не са представени
доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, нито пък подобни възражения
са излагани от негова страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. От друга
страна свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на А.
изразяващо се в форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител,
при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение. Ето
защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно
опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване
в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно
поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност…За пълнота следва да се
посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на деянието
законодателят е въвел нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното
увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез
които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на
газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка
или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази
насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на
предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед
изводите им за настъпилия краен резултат.“ Настоящата инстанция напълно се солидаризира с
цитираното становище.
Според съда е неприложим в случая и разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Както правилно посочва
РАС-Плевен в решение по КАНД № 162 по описа на Административен съд - Плевен за
2020 г.: “Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни
изводи за съставомерност и доказаност
на вмененото на П. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите
действия П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП,
като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това
нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване,
не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него
действия– като водач на лек автомобил *** на кръстовище, образувано от ул.
"***" и ул "***" с посока на
движение към ул "***", умишлено подава
рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася
задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга. В случая
е без значение за съставомерността на деянието в коя
пътна лента първо е навлязъл водачът след занасяне на задните гуми на
автомобила-в дясната и в лявата, и колко такива маневри е направил-две или три,
след като е безспорно установено, че вследствие занасянето е имало
последователно преминаване и в пътната лента на водача, и в пътната лента за
насрещно движение. От своя страна безспорно е установено от доказателствата по
делото и това не се отрича и от П., че той е подал "повече газ, за да се
изнеса от кръстовището". Не е ясно кое е мотивирало касатора
за това свое поведение-рязко подаване на газ за изнасяне от кръстовището, след
като самият той поддържа по време на провеждане на съдебното производство
тезата, че по това време и в този пътен участък не е имал никакво движение на
хора и автомобили и той е могъл съвсем спокойно и плавно да потегли. Още
повече, че именно той твърди както във възражението си против съставения АУАН,
така и в обясненията си пред съда, че поднасянето му се е дължало на
"износени гуми и изпускане на съединител". Ако е липсвало въобще
движение на други хора и автомобили и ако гумите на водача са били
износени-това са факти в потвърждение на извода, че поведението на водача в
случая е съставомерно на посочения текст, защото от
една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно бездействие на
водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от друга страна, би
било индиция да шофира със завишено внимание и
съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е сторил.
Тези обстоятелства, в съчетание с младата възраст на водача, която в случая
според касационната инстанция не съставлява смекчаващо обстоятелство, което
следва да се преценява с оглед приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, а да е индиция за управление на автомобила с още по-завишено от
обичайното внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на
това основание - по –малкия опит в управление на МПС, водачът не притежава
необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да има съзнание и увереност, че
при възникване на екстремна ситуация ще овладее автомобила още повече, когато
същият е с износени гуми. Затова касационната инстанция приема на база
събраните доказателства, че нито пътните условия, нито липсата на движение на
хора и автомобили, нито техническото състояние на автомобила-износените гуми, е
налагало потеглянето с рязко подаване на газ, което налага извод, че
поднасянето на автомобила е умишлено. Дали с това си поведение П. е създал
опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и
здравето им, какъвто извод се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на
нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване по предназначение-за превоз на пътници и товари, което е
доказано от събраните по делото доказателства. Умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай
не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на
чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в
обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна
на нарушението. В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се
постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Ноторно
известно от гледна точка на общожитейския опит и
практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата-изпускане на съединителя, както твърди във възраженията
си против АУАН П., или други действия като например завъртане на
волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава
именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на
движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни
като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и
пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект
е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление,
без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Именно конкретните обстоятелства-липсата на движение, износени гуми, младата
възраст и липса на опит от една страна, и от друга-боравенето с уредите на
автомобила (рязко подаване на газ, изпускане на съединителя) по начин, че да
бъде постигнат конкретния резултат, описан в НП-занасяне на задните задвижващи
колела на автомобила и преминаване от едната пътна лента в другата, налага
извод у касационната инстанция, че не се касае за случайно деяние, каквито
доводи са развивани пред въззивната инстанция, а за
умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно
неговото предназначение. Демонстративното управление на МПС по този начин е
широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да
покажат "майсторство" при управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и преминаване от едната в
другата пътна лента) на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата
под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на
контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това,
автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без
наличието на достатъчно опит именно поради младата възраст на водача и на
специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под
действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на
"черната" статистика за жертви в резултат на ПТП. Всяко неовладяване
на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да
има фатални последици, поради което е била създадена и опасност за движението и
участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Именно затова
законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г.,
обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна,
при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени
улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност
от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в
санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3
000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца. Именно по горните изложени
съображения деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" на административно нарушение, до какъвто неправилен извод е достигнал
въззивният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа
на цитираната правна норма следва извод, че маловажността на случая е поставена
в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото
доказателства, при всеки случай на административно нарушение. В този смисъл
проверката за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН включва в
обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена
опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да
обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните
нарушения, каквото е настоящото, да се говори за маловажност, но маловажните
случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на "просто
извършване" следва да се отличават от обикновените, типични нарушения от
същия вид. Настоящото констатирано нарушение не се отличава от останалите
такива от вида си, напротив-то е типично за своя вид. Освен това, в конкретния
случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е
отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно
нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават
в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно
деяние, което нормата запретява като престъпление,
респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност
на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената
в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят
едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на
конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него
индивидуализирано наказание. В случая единственият релевантен за приложението
на чл. 28 от ЗАНН факт е, че наказаното лице е извършило нарушение от посочения
вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и
това обстоятелство има административнонаказателноправно
значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения,
регулирани от Закона за движение по пътищата, обусловени от целта на закона,
разписана в чл. 1, ал. 2, свързана с опазване живота и здравето на участниците
в движението по пътищата, улесняване тяхното придвижване, опазване имуществото
на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства, е изведен като специален, под особена закрила, под
особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията,
поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта
и обременителността на предвидената санкция.
Закрилата на живота и здравето на гражданите е конституционно закрепено благо с
разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 28 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията на
Република България. Тези конституционно защитени блага са особено значими и
нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена
опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява
установения ред за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, както
и правната сигурност и създава усложнения в отношенията на участниците в
движението. Защото подобно съзнателно поведение по оживени централни улици в
градовете застрашават живота и здравето на останалите участници в движението, а
също така и на случайно преминаващи пешеходци, впрочем застрашават живота и
здравето и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се
характеризират с висока степен на обществена опасност. В същото време
предвидения изключително висок фиксиран размер на глобата от три хиляди лева и
срок на кумулативното наказание лишаване от правоуправление за срок от
дванадесет месеца сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че П. е нарушил обществени отношения, които се
отличават с по-висока степен на обществена опасност. От друга страна,
доказателства, имащи значение за преценка приложението на чл. 28 от ЗАНН, П. не
е представил-например отчетените от въззивния съд
обстоятелства, че П. е трудово ангажиран и същевременно учащ в задочна форма на
обучение, са останали недоказани с писмени доказателства. Същевременно, както
вече посочи касационната инстанция, младата възраст на П. в случая по-скоро не
е смекчаващи поведението на П. обстоятелство, а факт, който има значение при
преценка за неговото отношение към извършеното деяние от гл. точка на опита,
поведението и възможността на адекватна реакция в конкретна ситуация, което
следва да го мотивира към по-голямо внимание. Видно от приложената към
касационната жалба справка за нарушител/водач, притежаваната от П. категория за
управление на МПС е "В", като същевременно на водача са издадени пет
броя фиша, един от които за превишаване на допустимата скорост, един за
неправилно паркиране/престой на кръстовище и т. н. Други доказателства: за
имущественото състояние на наказаното лице-например че няма доходи от трудови,
служебни, граждански правоотношения, доходи от пенсии, наеми, ренти или други,
адекватни на размера на наложената санкция, не са представени, за да може на
това основание да се направи обоснована преценка дали наложеното наказание е
несъразмерно тежко на действителното икономическо състояние на наказания. Не са
представени доказателства нарушаването на съответните правила за движение да се
дължи на обективни, извинителни причини. Ето защо не са налице аргументи и
доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за
законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1/2007 г. на ВКС,
поради което изводът на въззивния съд в тази насока
се явява неправилен и необоснован. Ето защо оспореното решение следва да се
отмени и предвид, че спорът е иззяснен от фактическа
страна, вместо него следва да се постанови друго, по съществото на спора, с
което да се потвърди наказателното постановление.“
В този смисъл е цялата досегашна практика на РАС –
Плевен по отношение на този род нарушения – КАНД № 969 по описа за 2019 г. на
Административен съд – Плевен, КАНД № 590 по описа за 2019 г. на Административен
съд – Плевен, КАНД № 261 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 г., КАНД
№ 215 по описа за 2020 г. на Административен съд – Плевен, КАНД № 244 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Плевен, КАНД № 243/2020 г.
При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха други нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се
констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП следва да се потвърди
изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № *** от ***. на ***
сектор „***“ към *** – Плевен,с което на С.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
СУМПС *** са наложени следните административни
наказания:
1/На основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – Глоба, в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В останалата част НП е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: