№ 101
гр. Разград, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213300600239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 22/09.06.2021 г. постановена по нчх дело № 123/2020 г., РС-Разград
признал подсъдимия Р.Х. О. от с. Трапище, общ. Лозница, обл. Разград, за невиновен в това,
че на 28.08.2019 г. в землището на с. Трапище, е нанесъл клевета на Д. П. Д., като му
приписал публично пред синът му и пред С.Б.С престъпление – палеж, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от тъжителя Д. П. Д. чрез повереника му
адв. Р.М.. В същата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че
обвинението против подсъдимия е доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателства, при което първоинстанционния съд е следвало да постанови осъдителна
присъда. От въззивната инстанция се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение, да му
бъде наложено съответно наказание и бъдат присъдени разноски на тъжителя за двете
инстанции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от тъжителя Д.Д. и защитника му
адв. Р.М. на същите основания и със същите искания.
Защитниците на подсъдимия Р.О. адв. М.М. и адв. Емил Николов оспорват въззивната
жалба. Твърди се, че подсъдимият О. правилно и законосъобразно е оправдан от
първоинстанционния съд поради липса на съставомерно деяние.
1
В последната си дума подсъдимият О. заявява, че иска присъдата да остане в сила.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на
постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:
На 18.02.2020 г. в РС-Разград е депозирана частна тъжба от Д. П. Д. срещу Р.Х. О., в
която са изложени обстоятелства за извършено от последния на 28.08.2019 г. престъпление
от частен характер, наказуемо по чл. 148, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, по което
е образувано производство пред първата инстанция.
С частната тъжба е предявен и граждански иск от Д.Х. О. срещу Р.Х. О. за претърпени
от първия неимуществени вреди, изразяващи се в засегнато чувство за достойнство и чест,
както и изпитани от него негативни чувства, в размер на 3000 лв., ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането до окончателно плащане.
От фактическа страна:
Тъжителят Д. П. Д. и подсъдимият Р.Х. О. живеят в с. Трапище, общ. Лозница, обл.
Разград и се познават. И двамата са земеделски производители в село Трапище, като
тъжителят отглежда овце, а подсъдимият О. отглежда около 40 крави, заедно с брат си.
На 12.01.2018 г. около 23:30 часа з местността Кумджълък в землището на село
Трапище била запалена селскостопанска постройка, собственост на свидетеля Ш.У. - също
земеделски производител. В резултат на това изгорели около 7000 бали люцерна. За случая
било образувано ДП № 296 ЗМ-4/2018 г. по описа на РУ МВР Лозница, за престъпление по
чл. 331, ал. 1 or НК. В хода на работа по досъдебното производство били проведени
оперативно - издирвателни мероприятия от служители на РУМВР - Лозница за установяване
на извършителя на деянието, свидетели на относимите за разследваното деяние
обстоятелства и събиране на данни относно механизма на извършването му. Във връзка с
това били снети обяснения от живущи в населеното място, сред които били тъжителят Д. П.
Д. и сина му свидетеля П. Дениславов Д., които заявили, че вечерта, когато е възникнал
пожара са били в гр. Разград по повод новозакупено от Д. жилище. По това досъдебно
производство не е разпитван като свидетел подсъдимия Р.О. и същият не е давал показания.
Във връзка с определяне на маршрут, по който да преминават със стадата си
животновъдите, през 2018 г. кмета на село Трапище – свидетелката А.И. събрала при нея
животновъдите от селото. На тази среща присъствали както тъжителя Д. и синът му
свидетеля П. Д., така и подсъдимия О., и свидетелите А.И.М. О., И.У., М.У., В.К., Ш.У.. На
тази среща в разговор между Ш.У. и тъжителя Д.Д. и сина му П. Д. станало на въпрос за
възникналия преди това пожар, при което свидетеля Ш.У. открито заявил, че именно Д.Д. и
сина му са поръчали запалването на имота му. Това изявление на свидетелят Ш.У., а именно,
че тъжителят Д.Д. е запалил имуществото му, било възприето и от останалите присъстващи
на срещата, като мълвата се носела дълго из селото.
На 28.08.2019 г. вечерта подсъдимия Р.О. и брат му - свидетеля М. О. се срещнали на
черен път в местността “Паметника“ с тъжителя Д.Д., който бил с овцете си на паша.
Двамата братя искали да разговарят с Д. по повод техния чобанин, който бил притесняван и
заплашван от Д.. В тази връзка между тримата възникнал спор. В близост до тях, на около
50-60 метра бил синът на тъжителя – свидетеля П. Д., който като ги видял също отишъл при
тях с микробуса. Когато пристигнал на място двамата братя се качили в автомобила, с който
дошли и потеглили. Свидетелят П. Д. ги попитал какво става, а подсъдимият заявил, че
тъжителят Д. бил запалил балите на Шабан, а те гледали от църквата.
2
На 30.08.2019 г. тъжителят Д.Д. подал жалба до Районна прокуратура гр. Разград за
случилото се и била образувана предварителна проверка, приключила с постановление от
07.02.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
По доказателствата:
Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния съд въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства: обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, материалите по преписка № 296 ЗМ-135/2019г. на РУ Лозница,
материалите по ДП № 296 ЗМ-4/2018г., справка за съдимост, характеристика и др. писмени
доказателства. В основата си всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един
безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради
което се възприемат и от въззивния съд, пред който не са събирани нови доказателства.
При анализа на доказателствата правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е отказал да даде вяра на показанията на свидетеля С.А., приемайки, че те са нелогични
и вътрешно противоречиви, който извод се споделя и от въззивната инстанция.
Правни изводи:
Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция приема, че
правилно и законосъобразно първоинстанционния съд признал подсъдимия О. за невиновен
и го оправдал по възведеното му с тъжбата престъпление по 148, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, поради липса на съставомерност.
Клеветата е умишлено престъпление, което се реализира при пряк или евентуален
умисъл, т. е. деецът трябва да съзнава, че приписва престъпление или разгласява позорни
обстоятелства, които са неистински, или престъпление, което не е извършено. Деецът следва
обективно да цели опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата.
В случая подсъдимият О. не е приписал на тъжителя извършването на престъпление
“палеж“, а само е възпроизвел пред тъжителя и синът му обвинението в този смисъл
отправено много преди това публично от свидетеля Ш.У. на събранието при кмета на
селото, като на същото събрание присъствали както тъжителя и синът му, така и
подсъдимия О. и брат му. Това обвинение спрямо тъжителя след събранието станало
достояние на жителите на селото и се носело като мълва.
При недоказаност на обвинението и липсата на деликт, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд изложил съображения за неоснователност на предявения от
тъжителя граждански иск за неимуществени вреди.
По жалбата:
Подадената въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Твърдението, че по делото е доказано по несъмнен и безспорен
начин обвинението не се споделя от въззивната инстанция по изложените по-горе
съображения.
Заявеното в жалбата, че било установено по категоричен начин, че подсъдимият бил
настроен агресивно спрямо тъжителя, уговорил се с брат си да го пресрещнат на прибиране
от паша, на свечеряване, като явно намерението им било да го третират силово така, че да не
може да извежда животните си на паша и само случайната поява на синът му го спасила от
3
малтретиране, нямат никакво отношение към престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, поради
което не е нужен нарочен коментар.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира основания за отмяна на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден, а
жалбата на частния тъжител - оставена без уважение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 22/09.06.2021 г. постановена по нчх дело №
123/2020 г. по описа на РС-Разград..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4