№ 241
гр. Монтана, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, чрез адв.Б. В.А.
– АК - Ямбол, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл. 179. ал. 3б, вр.
чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за
незаконосъобразен, постановен при нарушение на
административнопроизводствените правила. Твърди, че процедурата по
налагане на глоба спрямо него е опорочена. Излага подробни доводи в
подадената жалба. Претендира разноски под формата на адвокатско
възнаграждение.Моли за отмяната на електронния фиш. В съдебно заседание
жалбоподателят и негов представител не се явяват и не се представляват, моли
1
ход на делото да бъде даден в тяхно отсъствие и излага доводи по същество.
Постъпило е писмено становище от пълномощника адв. А., с което моли ход
на делото да бъде даден в тяхно отсъствие и излага доводи по същество.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява, чрез процесуалния
си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният
електронен фиш законосъобразен.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2022г., в 14:42 часа, в община Монтана, при движение по път I-
1 км 113+188,с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, е установено нарушение №
E247783769BD6888E053011F160A93AD, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
М.А., регистрационен номер ХХХХХХХ, с технически допустима
максимална маса 26000, брой оси 3. екологична категория ЕВРО 5, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, за което частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената.
Нарушението е установено с устройство № 40051, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км 113+188.
Установеният собственик на заснетото пътно превозно средство “Т.“
ООД, ЕИК ХХХХХХХ със законен представител А. З. П., на когото е издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********.
Въз основа на гореизложеното, е издаден и обжалвания Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********
от МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура, с който на жалбоподателя “Т.“
ООД, на основание чл. 179. ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр., ал. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства: Електронен фиш
№********** – заверено копие; Обратна разписка № ИД РЅ 1618 ОР088Р F за
връчване на електронен фиш – заверено копие /2 бр. листа/; Създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; Статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.
№ ХХХХХХХ – 2 бр. снимки – извлечение; Справка за собственост на МПС –
1 стр. – извлечение; Протокол №28765/21 от заседание на Управителния съвет
на Агенция ,,Пътна инфраструктура“, проведено на 09.09.2021г.; Заповед
РД11-983/13.09.2021г., с която са одобрени образци на електронни фишове за
налагане на глоба или имуществена санкция, както и самия образец
Приложение №2 към Заповедта – заверени копия /3 бр. листа/; Пълномощно с
изх. №П-161/14.05.2024г. – заверено копие, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът намира същите намира за непротиворечиви в тяхната цялост,
поради което не следва да бъдат обсъждани поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З
АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по де лото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваният електронен фиш, отговаря на изискванията на
3
процесуалния закон. Същият е издаден по утвърдения за това образец, от
компетентен орган. Съдържа всички необходими реквизити са своята
валидност.
По отношение на неговата материална законосъобразност, доколкото
разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в
противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип
обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение,
няма допуснато административно нарушение от жалбоподателя.
Съдът е служебно известен за решение на Съда на ЕС по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд -
Хасково с акт от 31.01.2023 година, в рамките на производство по дело
"Екострой " ЕООД срещу АПИ. Преюдициалното запитване се отнася до
тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно член 9а
от Директива 1999/62 се предвижда, че държавите членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, както и
че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението
им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Преюдициалното запитване е относно обхвата на принципа за
пропорционалност на наказанията, посочен в тази разпоредба, тъй като
българското законодателство в разпоредбата на член 179, ал. 3-3б от
ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби
от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300, 1800 или 2500 лева.
Видно от решението по предюдициалното запитване Съдът на ЕС
изрично е посочил, че принципът на пропорционалност е част от общите
4
принципи на правото на Съюза, които следва да бъдат зачитани и от
националното законодателство. При тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на предвидени в
закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, е
непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.
Изводът който се налага от решението на Съда на ЕС по дело С-
61/2023 година е, че фиксираната по размер санкция така както е предвидена в
разпоредбите на член на 179, ал. 3-3б от ЗДвП е в противоречие с един от
основните и задължителни принципа на правото на ЕС, поради което същата
се явява незаконосъобразна.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента (ЕС) 2020/204 :"Доставчиците на
ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към
текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024
г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: "В случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е
и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не
се образува административнонаказателно производство". Така формулирана,
тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да
се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
5
нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси
и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите
пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна,
провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на
услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от
Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП.
Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2
от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат
в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към
законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към
тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото
действащото законодателство към датата на процесното нарушение е
поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.
102, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са
били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни
и заплащането на тол – такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., което от своя
страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило вмененото
му административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация
на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, е следвало да уведомят собственика на
ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол –
такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие
на наказаното юридическо лице, което налага и извод, че не е допуснато
нарушение. Именно този подход е бил верен и допустим, за да се постигне
съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на
6
изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки.
Правото на ЕС като наднационална правна уредба е задължително за
всички държави членки и има приоритет по отношение на вътрешното
законодателство при колизия между тях, поради което задължение на всеки
правоприлагащ орган е да следи дали всяка вътрешноправна нормативна
разпоредба съответства на общностното право и като е налице противоречие
да приложи нормата от правото на ЕС.
Действително към настоящият момент е налице промяна в
нормативната уредба, актуализирана с промените в Закона за движение по
пътищата влезли в сила едва към месец февруари 2024г. (Доп. - ДВ, бр. 13 от
2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), но към момента на извършване на процесното
нарушение такава не е била предвидена.
При спазване на едно от основните правила на правото на ЕС, че
решенията по преюдициалните запитвания на съда на ЕС са задължителни не
само за запитващите страни, но и за всички останали субекти на правото на
ЕС, настоящият състав намира, че Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по член 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на Т.“ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2500 лв. е незаконосъобразен, поради което
следва да бъде отменен. /в този смисъл е и константата практика на АДмС-
Монтана, пр: Решение № 444 от 28.04.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д.
№ 105/2025г., Решение от 16.09.2024 г. по к. а. н. д. № 349/24 г., Решение №
1516/03.12.2024г. по к. а. н. д № 481/24 г., Решение № 1533/09.12.2024 г. по к.
а. н. д № 489/24 г., Решение № 1549/10.12.2024 г. по к. а. н. д № 412/24
г., Решение № 1550/10.12.2024 г. по к. а. н. д № 464/24 г., Решение от
16.09.2024 г. по КАНД № 349/24, всички по описа на АДмС – Монтана и др./
В хода на производството, разноски са претендирани от жалбоподателя и
предвид изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати направените
от жалбоподателя разноски в размер на 300 лева за адвокатско
7
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. ал.
1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по член 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „Т.“ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, на
основание чл. 179. ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „имуществена санцкия“ в размер на 2500 лв., за нарушение на
чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на "Т.“ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХ, сумата от 300 /триста/ лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана
в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8