Р Е Ш Е Н И Е
№ 1017/ 12.3.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2414 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производстовото е образувано
въз основа на искова молба с вх. № 21077/ 27.03.2018 г. от Ж.И.К., ЕГН
**********,*** срещу М.Х.К., ЕГН **********,***, и Н.Х.К.,
ЕГН **********,***, с искане за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищцата сумите от:
по 17612.99 лева (1/5 от 88064.94
лева), представляваща погасени от Ж.К.
вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит № */ *г., в периода
01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., ведно със стойността на дължимата законната
лихва върху главниците, от датата на завеждането на исковете пред ВРС до
окончателното им изплащане;
по 1257.10 лева (1/5 от 6285.50
лева), съставляваща мораторна лихва за периода - от 21.01.2014 г. до 14.12.2016
г. /от всяко 21 число на съответния месец на плащане на вноската/ върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в същия период - 21.01.2014 г. -
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № */ *г.,
по 970.48 лева (1/5 от 4851.60
лева), съставляваща мораторна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018
г./от всяко 21 число на съответния месец на плащане на вноската/ върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.-
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № */ *г., ведно със стойността на дължимата законната
лихва върху гладниците, от датата на завеждането на исковете пред ВРС до
окончателното им изплащане;
по 182,39 лева (1/5 от 911.95
лева), съставляваща мораторна законна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до
15.02.2018 г. /от всяко 21 число на съответния месец
на плащане на вноската/ върху стойността на всяка погасена месечна вноска в
периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг
по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със стойността на дължимата законната лихва върху главниците, от
датата на завеждането на исковете пред ВРС до окончателното им изплащане;
по 993.00 лева (1/5 от 4965.35
лева), съставена от следните претендирани суми: по 911.63 лева, съставляваща
дължима мораторна законна лихва, за периода от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г.,
начислена върху стойността на погасената от ищцата Ж.И.К. част от наследствения
дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., в периода от откриване
на наследството /* г./ до датата на изпращане на нотариални
покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79 лева (дължима от всеки ответник съобразно
наследствената квота - 1/5 от 35523.95 лв.); и по 64.32лева (1/5
от 321.60 лева), съставляваща мораторна законна
лихва за периода - от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г. /от всяко 21 число на
съответния месец на плащане на вноската/ върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.11.2013 г.- 21.12.2013 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., и
съставена от следните суми: по 32.39 лева от всеки от ответниците - върху
платена на 21.11.2013 г. сума от 1262.24 лева или за 1/5 - 252.45 лева -
дължима мораторна лихва за периода 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г., по 32.05
лева от всеки от ответниците - върху платена на 21.12.2013 г. сума от 1248.97
лева - за 1/5 - 249.79 лева - мораторна лихва за периода 12.11.2016 г. до
15.02.2018 г.,
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Х. М. К., починал
на * год., който бил регистриран и като едноличен търговец. На 09.03.2008 год.
между последния и „* *“ АД е сключен договор за кредит, за сумата от 100 000 лева. Към датата на смъртта на наследодателя част от задължението не е
погасено. За периода * год. – 16.02.2017 год. ищата сама е заплащала вноските
по кредита. Плащанията
на наследствения дълг са извършени в предвид опасността от
насочване на принудително изпълнение спрямо наследственото имущество. До всеки от ответниците и изпратена покана за заплащане на сумите от по
7104.79 лева, представляваща 1/ 5 ид. ч. от заплатените вноски по кредита.
Ответниците
– М.Х.К. и Н.Х.К., депозират писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат
съображения за неоснователност на исковете, като считат, че извършените
плащания са в интерес на ищцата, до колкото тя е солидарен длъжник по договора
за кредит. Също така, солидарен длъжник е и „АИСМП – * * к.“ ООД, към момента
ЕООД, едноличен собственик на капитала, на което е ищцата. След смъртта на
наследодателя, без съгласие им, ищцата е подписала анекс към договора за
кредит. Отделно от това, възразяват, че плащанията са извършени въпреки волята
на ответниците. Релевират възражение за погасяване по давност на вземанията,
съставляващи погасителни вноски, за периода 21.04.2011 год. – 16.02.2015 год.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщеното на л. 23 удостоверение, законни наследници на Х. М. К., починал
на * год., са съпругата му - Ж.И.К. и четирите му деца – А. Х. К., М.Х.К., Н.Х.К.
и Божидар Х.К..
Видно от приобщеното на л. 25
удостоверение, към датата на смъртта си Х. М. К. е упражнявал дейност като
едноличен търговец, с наименование ЕТ „З. – Х.К.“.
На 19.03.2008 г.
между „* *“ АД и и ЕТ „З.-Х. К..“ е сключен договор за банков кредит, по силата
на който е отпуснат на едноличния търговец целеви инвестиционен кредит за
строителство в размер на 100 000 лв. с уговорен краен срок на погасяване
21.02.2018 г. Същият е подписан от ЕТ „З.-Х. К..“, в качеството му на
„кредитополучател“ и от „АИСМП – * * к.“ ООД, Х. М. К. и Ж.И.К., в качеството
им на „солидарни длъжници“. Съгласно уговореното в чл. 14.3 от договора,
солидарните длъжници „встъпват в изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по този договор и се задължават да отговарят солидарно с
кредитополучателя“, както и според постигнатото между страните по договора съглашение
вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и солидарните
длъжници „се събират изцяло от всеки от тях, съответно от наследниците му/им, и
от всички заедно, при условията на солидарност, като всеки отговаря за
изпълнението на цялото задължение“.
Установява
се от представените по делото Анекс № 2/ 20.07.2011 г. и Анекс № 3/ 21.07.2011
г., че след смъртта на Х. К. условията по договора за кредит са предоговаряни,
като съгласно първия от коментираните анекси погасителният план по договора е
променен, като вноската с падеж 21.08.2011 г. е изменена от 1392.80
лв. на 1850 лв., останалите условия остават непроменени. Анексите не са
подписани от М.Х.К. и Н.Х.К..
Между страните не се спори, а и се установява
от заключението по проведената в хода на процеса съдебно – счетоводна
експертиза следното: общия размер на плащанията по договор за кредит № */ *год.,
за периода 19.03.2008 г. – 15.02.2018 г., е 140439.39 лв.; за времето от 19.03.2008
г. до * год. същите възлизат на 45644.12 лв.; в периода 01.01.2012 г. –
15.02.2018 г. от страна Ж.К. са извършени плащания по договор за кредит № */ *год.
в общ размер на 87757.69 лв.; размерът на дължимата от ответниците мораторна
лихва, за периода 21.01.2014 г. – 14.12.2016 г., изчислена при квота от 1/ 5,
възлиза на 1257.10 лв.; размерът на дължимата от ответниците мораторна лихва,
за периода 15.12.2016 г. – 15.02.2018 г., изчислена при квота от 1/ 5, възлиза
на 970.32 лв.; размерът на дължимата от ответниците мораторна лихва, за периода
12.11.2016 г. – 15.02.2018 г., изчислена при квота от 1/ 5, възлиза на 64.32
лв.; размерът на дължимата от ответниците мораторна лихва, за периода
21.01.2016 г. – 21.01.2018 г., изчислена при квота от 1/ 5, възлиза на 182.39
лв.;
Служебно известно на съда е
обстоятелството, че въз основа на искова молба вх. № 59547/ 14.11.2016 г. от Ж.И.К.
срещу М.Х.К. и Н.Х.К. по описа на ВРС е образувано гр. д. № 13983. Предмет на
спора е искането на ищцата за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата
сумата от по 1422.00 лв., представляваща разходи за обслужване на инвестиционен
кредит № */ *год.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съеднинени искове, с правно основание чл. 74 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи наведените
положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а
именно: облигационно отношение между „* *“ АД и ЕТ „З. - Х. К.“, по силата на
който на последния е предоставен инвестиционен банков кредит; настъпване на
твърдяното наследствено правоприемство; изпълнение на чуждо задължение, а също
и правния си интерес от това изпълнение.
В тежест на
ответниците е да установят положителните факти, на които основават възраженията
си.
В конкретната хипотеза, липсва спор, а
и се установява от представените по делото писмени доказателства наличие на
облигационна обвързаност между наследодателя страните (в качеството му на
едноличен търговец) и посочената банка по силата на договор за инвестиционен
кредит от 19.03.2008 год. Страни по договора, в качеството на солидарни съдлъжници,
са и „АИСМП – * * к.“ ООД, Х. М. К. (в качеството му на физическо лице) и Ж.И.К..
От друга страна, съдържанието
на поетите от страните задължения в чл. 14.3
от договора обуславя извода, че в случая посочените лица (съдлъжници) са се задължили солидарно заедно със кредитополучателя,
да отговарят за една и съща престация спрямо
кредитора при условията на чл. 101 ЗЗД, който може да
я поиска от всеки един от тях, като е налице изрично
отразяване, че солидарността е уговорена при условията на чл. 121 - 127 ЗЗД. Налице
е пасивна
солидарност, възникнала въз основа на договор, по силата на
който ищцата, наследодателя на страните и търговското дружество се
явяват съдлъжници заедно
със кредитополучателя. С подписа, положен под съдържанието
на документа, тези лица е изразили воля, че приемат описаните условия. Още
повече, че в титулната част на договора за кредит е посочено, че същия се
сключва от тези лица в качеството им на солидарен длъжници, а не като поръчители.
За разлика от
поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената
солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо
основание и отговорността няма акцесорен характер.
Със заплащането процесните вноски по договора, ищцата,
която е и наследник на кредитополучателя, е изпълнила и чуждо задължение,
погасявайки и съответната част от наследствения дълг на ответниците, като по
този начин е налице обедняване на ищцата, а съответно ответниците са се
обогатили, спестявайки разходи за заплащането на съответната им част от
месечната вноска. К. е изпълнила това задължение и в собствен интерес,
доколкото същата е солидарно отговорна за задълженията по кредита и има интерес
от редовно и цялостно погасяване на дълга, с оглед избягване на насочване на
принудително изпълнение върху наследствено
имущество и лично такова.
На следващо място – както бе прието по – горе, по
отношение основанието за ангажиране отговорността на встъпилите съдлъжници,
намират приложение общите правила на чл. 121 - 127 ЗЗД. По силата на чл.
127 ЗЗД, в отношенията си между солидарните съдлъжници са разделни длъжници и
всеки от тях понася част от общия дълг, е еднаква по размер (така и Решение №
1437 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5168/2007 г., IV г. о., ГК).
Изложеното обуславя извода, че след като съдлъжниците по договор за банков
кредит са трима (Х. М. К. (ЕТ „З.-Х. К..“), „АИСМП – * * к.“ ООД и Ж.И.К.), то
всеки от тях дължи по 1/3 от общото задължение.
В хипотезата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД е предвидено
правота на всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, да
претендира разликата от останалите съдлъжници. В настоящия случай ищцата е
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част и има право на иск
срещу наследниците на Х. М. К. за съответната му 1/3 част от общото задължение.
Следователно, ответниците в качеството им на наследници на Х. М. К. отговарят
за неговото задължение според наследствените им квоти, а именно по 1/5,
съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл всеки ответник дължи на
ищцата по 1/5 от частта на наследодателя от общото задължение, равняваща се на
1/3 от размера на заплатените вноска по договоря за кредит, т.е. по 1/ 15 ид.
ч. от заплатените суми, или по 5850.50 лв.
От друга страна, основателно е възражението за погасяване на вземането по давност. Този
извод се налага по следните съображения:
Въпросът дали
при банков кредит, връщан на вноски, се
касае за периодично плащане, е разрешен еднозначно в
практиката на ВКС на РБ и той е отрицателен. Също какъвто е и отговорът на този
въпрос, ако се касае за договор за заем по ЗЗД, връщан при на
вноски (Решение № 261 от 12.07.2011 г.
по гр. д. № 795/ 2010 г., IV г.
о., ГК, Решение № 28
от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 103/ 2013 г.
по т. дело № 1200/ 2011 г., II т. о, Решение № 147 от
23.07.2012 г. на ВКС, III-то г. о., по гр. д. № 627/ 2011 г., III г.о).
Отделните погасителни вноски не превръщат договора в такъв за периодични
платежи, а представляват частични плащания, относно които
е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Защото отделните вноски не са самостоятелни задължения, а
са части от едно единно и общо такова, падежът на което само е разсрочен. Това
разрешение не колидира, а съответства на с дадените с ТР
№ 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разяснения на понятието „периодични
плащания”
по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД, според които „периодично”
е плащането, което не е еднократно, а е задължение за трайно изпълнение, като
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй
като се касае за самостоятелни задължения.
Релевантен при определяне началния момент на давността е моментът на
плащане, а не на падежа на задължението. В настоящия
случай, сезиращата съда искова молба е депозирана в съда на 16.02.2018 год.,
поради което и вземането на ищцата, касаещо плащанията, извършени в периода
21.01.2012 г. до 01.02.2013 г., са погасени по давност. Общата стойност на
извършените плащания е 18341.47 лв., респ. погасеното по давност на вземане на
ищцата към всеки от ответниците възлиза на 1222.76 лв. (18341.47/ 15).
С оглед гореизложеното, след преценка на
релевираното възражение за погасяване на вземането по давност, се налага извод
за наличие на основание за ищцата, към момента на предявяване на иска, до
претендира о т всеки от ответниците
сума, представляваща вземане за погасени от Ж.К. вноски от наследствения
дълг по Договор за банков кредит № */ *г., за
периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., възлиза на
4627.74 (5850.50 – 1222.76).
По изложените съображения, се налага извод за частична основателност на предявения иск досежно
главницата, като същия следва да бъде уважен като всеки от ответниците бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от по 4627.74 лв., представляваща погасени
от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит № */ *г., извършени в
периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД.
Предявеният иск за присъждане на горницата над тази сума, до пълния предявен
размер от по 17396.07 лв. представляваща погасени от Ж.К.
вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит № */ *г., извършени в
периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., е неоснователен,
поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 74 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на
законна лихва върху дължимата главница, считано от
датата на завеждането на исковете пред ВРС до окончателното им изплащане;
На следващо място – по аргумент
от чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, което следва да бъде начислено от деня на извършване на конкретното плащане до датата на предявяване на иска.
С оглед горния извод за
съществуващо задължение на ответниците за заплащане на 1/ 15 част от вноските
по кредита, и съобразно данните от заключението по проведената съдебно –
счетоводна експертиза, кредитирано от съда като всестранно, компетентно и
обективно изготвено, следва да се приеме, че размерът на дължимата от всеки от
ответниците мораторна лихва, начислена върху стойността на вноските погасени в
периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016 г., заявени за периода 21.01.2014 год. –
15.02.2015 год., възлиза на 323.44 лв.
Както бе отразено по – горе, като
вземането на кредитора за заплащане на обезщетение за забава възниква от
момента на плащането. Приложима в случая е кратката, тригодишна давност (арг.
ог чл. 111, б. „в“ ЗЗД). В този смисъл, погасени по давност са вземанията на
кредитора за мораторна лихва, за периода 21.01.2014 год. – 15.02.2015 год.,
което спрямо общия размер на извършените за периода плащания (общо 15954.70
лв.) и квотата на всеки от ответниците (1/ 15 част), възлиза на по 115.80 лв.
Горното обосновава извод за
наличие на задължение на всеки от ответниците към ищцата за сумата от 207.64
лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху стойността на
вноските погасени в периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016 г., заявени за периода
21.01.2014 год. – 15.02.2015 год., като претенцията за присъждане на горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 1257.10 лв. следва да бъде
отхвърлена, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В предвид крайният извод за
размера на дължимата главница, при съобразяване с изнесените в експертното
заключение данни, съдът приема за основателни и акцесорните претенции за
присъждане на обезщетение за забава, както следва:
за сумата от по 323.44 лева, представляваща
мораторна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена за периода 15.12.2016 г. – 15.02.2018 год., върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.-
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № */ *г.;
за сумата от по 60.80 лева, представляваща
мораторна законна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начисленавърху стойността на всяка погасена месечна вноска в
периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг
по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
за сумата от по
309.56 лева, формирана от
сбора от обезщетенията за забава, за периода от следните
претендирани суми: по 911.63 лева, съставляваща дължима мораторна законна
лихва, за периода от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена върху стойността
на погасените от ищцата Ж.И.К. част от наследствения
дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., в периода от откриване
на наследството /* г./ до датата на изпращане на нотариални
покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79 лева и погасените
вноски в периода - 21.11.2013 г.- 21.12.2013
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за присъждане на
обезщетения за забава за горниците над тези суми до пълните предявени размери
следва да бъдат отхвърлени на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователни
са и исковете за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението, начислено върху
претендираните обезщетения за забава (мораторна лихва). Този извод се налага,
до колкото в гражданското законодателство относно договорните задължения е
забранено начисляването на акцесорни дългове върху други акцесорни дългове със
същия характер (т. нар. анатоцизъм). Изключение е предвидено единствено за
сделките, сключени помежду търговци, при това - при изричната им воля (чл. 294,
ал. 2 ТЗ). Тази норма в случая е приложима до колкото се касае за отношения
между физически лица. В настоящия случай акцесорните вземания несъмнено са за
забава, като същите са с идентичен характер. Ето защо, законна лихва считано от
датата на предявяване на иска следва да се присъди само и единствено върху
главницата.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата сумата от 1150.50 лв., определена съобразно уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ищцата следва да бъде осъдена да
заплатят на всеки от ответниците сумата от по 1101.26 лв., определена съобразно
отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В
предвид релевираното от процесуалния представител на ищцата възражение за
прекомерност на претендираните от ответниците адвокатски възнаграждения, следва
да бъде отбелязано, че същите за съобразени с фактическата и правна сложност на
спора, като са съобразени с изискаванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 8
от Наредба № 1/ 2004 год. на Висшия адвокатски съвет.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.Х.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на Ж.И.К., ЕГН
**********,*** сумите, както следва:
4627.74 лв. (четири хидяли
шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
сбор погасени от Ж.К. вноски от наследствения
дълг по Договор за банков кредит № */ *год., извършени в
периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД;
207.64
лв. (двеста и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забава начислено върху стойността на вноските погасени в периода
21.01.2014 год. – 21.11.2016 г., заявени за периода 21.01.2014 год. –
15.02.2015 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
323.44 лв. (триста двадесет и три лева четиридесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена за периода
15.12.2016 г. – 15.02.2018 год., върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.- 21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
60.80 лв. (шестдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща мораторна законна лихва за периода - от 15.12.2016
г. до 15.02.2018 г., начисленавърху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
309.56 лв. (триста и девет лева и петдесет и шест стотинки), формирана от сбора от обезщетенията за забава, начислени за
периода от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г., върху стойността на погасените
от ищцата Ж.И.К. част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен
кредит № */ *г., в периода от откриване на наследството /* г./ до датата на
изпращане на нотариални покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79
лева и погасените вноски
по същия договор, в периода -
21.11.2013 г.- 21.12.2013 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.И.К., ЕГН
**********,*** срещу М.Х.К.,
ЕГН **********,*** искове за присъждане на следните суми:
за горницата над 4627.74 лв. (четири
хидяли шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки) до
пълния предявен размер от 17396.07 лв.
(седемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и седем стотинки), претендирана
като
погасени от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит № */
*г., извършени в периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД;
за горницата над 207.64 лв. (двеста
и седем лева и шестдесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 1257.10 лв. (хиляда двеста петдесет и седем
лева и десет стотинки), претендирана като обезщетение за забава начислено
върху стойността на вноските погасени в периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016
г., заявени за периода 21.01.2014 год. – 15.02.2015 год., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД;
за горницата над 323.44 лв. (триста двадесет и три лева
четиридесет и четири стотинки) до пълния заявен
размер от 971.48 лв. (деветстотин седемдесет
и един лева и четиридесет и осем стотинки), претендирана като
мораторна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена за периода 15.12.2016 год. – 15.02.2018 год., върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.-
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № */ *год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.;
за горницата над 60.80 лв. (шестдесет лева и осемдесет
стотинки) до пълния заявен размер от 182.39 лв. (сто осемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки), претендирана като мораторна законна лихва за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начисленавърху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.-
21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № */ *г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
за горницата над 309.56 лв. (триста и девет лева и петдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 993.00
(деветстотин деветдесет и три) лева, формирана от сбора от обезщетенията за
забава, за
периода от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г., начислени
върху стойността на погасените от ищцата Ж.И.К.
част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г.,
в периода от откриване на наследството /* г./ до датата на изпращане на нотариални
покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79 лева и погасените
вноски
по същия договор, в периода -
21.11.2013 г.- 21.12.2013 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
искането за присъждане на законна лихва, върху
претендираните обезщетения за забава (мораторна лихва), считано от датата на
предявяване на иска – 16.02.2018 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н.Х.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на Ж.И.К., ЕГН
**********,*** сумите, както следва:
4627.74 лв. (четири хидяли
шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
сбор погасени от Ж.К. вноски от наследствения
дълг по Договор за банков кредит № */ *год., извършени в
периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД;
207.64
лв. (двеста и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забава начислено върху стойността на вноските погасени в периода
21.01.2014 год. – 21.11.2016 г., заявени за периода 21.01.2014 год. –
15.02.2015 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
323.44 лв. (триста двадесет и три лева четиридесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена за периода
15.12.2016 г. – 15.02.2018 год., върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.- 21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
60.80 лв. (шестдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща мораторна законна лихва за периода - от 15.12.2016
г. до 15.02.2018 г., начисленавърху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
309.56 лв. (триста и девет лева и петдесет и шест стотинки), формирана от сбора от обезщетенията за забава, за периода от
12.11.2016 г. до 15.02.2018 г., начислени
върху стойността на погасените от ищцата Ж.И.К.
част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */ *г.,
в периода от откриване на наследството /* г./ до датата на изпращане на нотариални
покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79 лева и погасените
вноски
по същия договор, в периода -
21.11.2013 г.- 21.12.2013 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.И.К., ЕГН
**********,*** срещу Н.Х.К.,
ЕГН **********,*** искове за присъждане на следните суми:
за горницата над 4627.74 лв. (четири
хидяли шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки) до
пълния предявен размер от 17396.07 лв.
(седемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и седем стотинки), претендирана
като
погасени от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит № */
*г., извършени в периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД;
за горницата над 207.64 лв. (двеста
и седем лева и шестдесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 1257.10 лв. (хиляда двеста петдесет и седем
лева и десет стотинки), претендирана като обезщетение за забава начислено
върху стойността на вноските погасени в периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016
г., заявени за периода 21.01.2014 год. – 15.02.2015 год., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД;
за горницата над 323.44 лв. (триста двадесет и три лева
четиридесет и четири стотинки) до пълния заявен
размер от 971.48 лв. (деветстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), претендирана като
мораторна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена за периода 15.12.2016 год. – 15.02.2018 год., върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.-
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № */ *год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.;
за горницата над 60.80 лв. (шестдесет лева и осемдесет
стотинки) до пълния заявен размер от 182.39 лв. (сто осемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки), претендирана като мораторна законна лихва за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начисленавърху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.-
21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен
кредит № */ *г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
за горницата над 309.56 лв. (триста и девет лева и петдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 993.00
(деветстотин деветдесет и три) лева, формирана от сбора от обезщетенията за
забава, за периода за периода от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г.,
начислени върху стойността на погасените
от ищцата Ж.И.К. част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен
кредит № */ *г., в периода от откриване на наследството /* г./ до датата на
изпращане на нотариални покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79
лева и погасените по същия договор вноски
в периода - 21.11.2013 г.- 21.12.2013 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
искането за присъждане на законна лихва, върху
претендираните обезщетения за забава (мораторна лихва), считано от датата на
предявяване на иска – 16.02.2018 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********,*** и Н.Х.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К., ЕГН
**********,*** сумата от 1150.50
лв. (хиляда сто петдесет лева и петдесет стотинки), представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН **********,*** да заплати на М.Х.К., ЕГН **********,*** от 1101.26 лв. (хиляда сто и един
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН **********,*** да заплати на Н.Х.К., ЕГН **********,*** сумата от 1101.26
лв. (хиляда сто и един лева и двадесет и шест стотинки), представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: