РЕШЕНИЕ
№ 7600
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110137336 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника А. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, че същия дължи на
ищеца следните суми:: сумата от 330,77 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –01.11.2023г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 66,61 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 23.10.2023 г., сумата от
9,68 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 01.11.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2021г. до 23.10.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б.“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв.
С Определение от 06.01.2025 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Д.“ ООД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който заявява, че на
25.02.2025г. задълженията са изцяло погасени. Претендира юрисконсултко възнаграждение.
Ответника, редовно призован, не се явява и не представлява. Депозира писмена
молба, с която моли съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответника не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, с предмет
доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен №
****** и доставката на такава енергия по количество и цени, формиращи цената на иска.
Ответника твърди и ангажира доказателства, че е заплатил процесните суми, а ищеца
не оспорва факта на погасяване на исковите суми, като в съдебно заседание процесуалния
представител потвърждава, че задължението е погасено изцяло. Твърди, че незаплатено е
останало дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Имайки предвид това и обстоятелството, че плащането е извършено от ответника
доброволно по сметка на ищеца, следва да се приеме, че исковете са неоснователни, тъй като
по време на процеса, задължението на ответника е погасено чрез плащане. С оглед така
установеното от доказателствата по делото и изявлението на пълномощника на ищеца в
о.с.з. на 14.04.2025 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, съдът намира предявените
искове за неоснователни, поради извършени след завеждане на делото плащания на
вземанията, предмет на спора.
По разноските:
С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски. Съдът като взе
предвид направените по делото разноски и изявлението на ищеца, намира че ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от направените по делото разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на А. Д. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 330,77
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
2
под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –01.11.2023г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 66,61 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2021г. до 23.10.2023 г., сумата от 9,68 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 2,17 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 23.10.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед №33755/10.11.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 60348/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на “Т.-С.” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 100,00 лева (сто
лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 60348/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3