РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 23.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 630 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 95/21.06.2018 г. по гр.д.№ 710/2017 г. по описа на КнРС
е отхвърлени предявените от *със седалище гр.**,област Плевен, представляван от **, чрез пълномощник, против **и ЕТ ***със седалище гр.**, обл.Плевен, представлявано от ***обективно кумулативно
съединените искове с правно осн. чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал.2 от ГПК като неоснователни и
недоказани.Оставено е без уважение искането на ****със седалище гр.**, област
Плевен, представляван от **, чрез пълномощник, да признае за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, че сключеният
между ответниците *****и ЕТ
***със седалище гр.**, област Плевен, представляван ***договор за аренда,
сключен на 24.07.2012 г., вписан в
Службата по вписванията към PC - **, с дв.вх.р.№ 2778/24.07.2012 г.,Акт № 80,том III, с
нотариално заверен подпис с per. ****/24.07.2012 г. от регистъра на *****-
Нотариус с ***** на НК, с Район на действие PC - ** и анекс към него от
23.06.2016 г., вписан в Службата по вписванията към PC - **, с дв. вх. р. №
2211/24.06.2016 г., том IV, Акт №
188,
с нотариално заверен подпис с per.№ 3191/23.06.2016 г. от регистъра на *****-
Нотариус с **на НК, с Район на действие PC - **, нямат правно
действие за стопанската 2017/2018 г. и следващите до стопанската 2029-2030 г.,
по отношение на следните земеделски земи, находящи се в землището на е. ***, с
ЕКАТТЕ 69095, сред които имоти под № 3, № 4, № 5 и № 8, а именно:1.НИВА
с площ от 21.198 дка, категория четвърта, в местността „Равнището“, съставляваща имот
№ 029014 /двадесет и девет хиляди и четиринадесет/ по плана за земеразделяне на
землището на с. ****, при граници и съседи: имот № 029007 - нива на наследници
на **, имот № 029008 - нива на наследници на ***, имот - полски път на Община ***,
имот № 029016 - нива на ***;
2.НИВА с площ от 18.698 дка, категория четвърта,
в местността „***“, съставляваща имот № 106019 по плана за земеразделяне на
землището на с. ****, при граници и съседи: имот № 106020 - нива на ***, имот №
000576 - полски път на Община ***, имот № 106022 - нива на ЕТ ***", имот №
106007 - нива на ЕТ ***", имот № 106032 - нива на ЕТ ***"; 3.НИВА с площ от
2,007 дка, категория четвърта, в местността „Равнището“, съставляваща имот
№016030 по плана за земеразделяне на
землището на с. ****, при граници и съседи: имот № 016031 - нива на ***, имот №
000508 - полски път на Община ***, имот № 016010 - нива на наследници на ***,
имот № 016008 - нива на ***, имот №016007 - нива на наследници на ****и др.,
имот №016006 - нива на ****и
4.НИВА с площ от 2.358дка, категория четвърта, в местността
„Зад лозята“, съставляваща имот № 172109 по плана за земеразделяне на землището
на с. ****, при граници и съседи: имот № 172110 - нива на Община ***, имот №
172034 нива на ЕТ ***", имот № 172033 - нива на ЕТ ***", имот №
172032 - нива на *****, имот № 172176 - нива на *****, имот № 000533 - полски
път на Община *** като неоснователно.Оставено
е без уважение искането на ****със седалище гр.**, обл.Плевен, представляван от **, чрез пълномощник, да отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК и да постанови да бъде
заличено извършеното вписване от Служба по вписванията - гр. ** на Анекс от
23.06.2016 г., вписан в Службата по вписванията към PC - **, с дв. вх. р. №
2211/24.06.2016 г., том IV, Акт № 188, с нотариално заверен подпис с per. №
3191/23.06.2016 г. от регистъра на *****- Нотариус с per. № ** на НК, с Район
на действие PC - **, към договор за аренда, сключен на 24.07.2012 г. като неоснователно.Осъден е ****със седалище гр.**, обл.Плевен, представляван от **, чрез пълномощник, да заплати на А.Х.М. направените по делото
разноски от общо 502.38 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. и 102.38лв. пътни разноски на процесуалния представител.Осъден е ******със седалище с.**, обл.Плевен,
представляван от **, чрез пълномощник,да заплати на ЕТ ***със седалище гр.**, обл.Плевен, представляван от ***направените по делото разноски от
общо 500 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Депозирана е въззивна жалба от *******, представляван от **, чрез
пълномощник, против решение от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 710/2018 г. по описа на
КнРС.Излагат се доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради
което се прави искане да ес отмени изцяло и да се уважат предявените искове
изцяло, като се присъдят направените по делото разноски.
За
въззиваемата страна – ЕТ *******, представляван от С. С. И., процесуалният
представител изразява становище да се потвърди обжалваното решение, като се
присъдят направените разноски.
За
въззиваемата страна А. Х. М. процесуалният представител изразява становище да
се потвърди обжалваното решение, като се присъдят направените по делото
разноски
Въззивната жалба е депозирана в преклузивния
срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По
същество съдът намира за установено следното.
Според
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд се
обжалва изцяло.Същото е валидно и допустимо.
С отговора на исковата молба от ответника А.М. е направено възражение за
недопустимост на предявените искове, което се поддържа и пред настоящата
инстанция, по което се е произнесъл първоинстанционният съд, като е приел, че
кумулативно съединените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537,
ал.2 ГПК са допустими, който правен извод се споделя от настоящата инстанция с
оглед и на правилно определената правна квалификация.
Първият предявен иск е установителен с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът ****не е страна по договора за аренда,
сключен на 24.07.2012 г. и и анекса към него от 23.06.2016 г.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право
или правно отношение, когато има интерес от това.Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.Договорите имат
правно действие между сключилите го страни, а за третите лица, какъвто се явява
въззивникът, такъв би бил налице в случаите, когато с договорът се засяга
правната му сфера като трето лице.Правният интерес се извежда от твърденията на
ищеца и се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия
между страните правен спор.
Такъв правен интерес за ищеца е налице.Същият
е страна по договора за аренда от 13.08.2015 г., вписан на 14.08.2015 г., сключен
със ** за срок от 30 стопански години, считано от 01.10.2015 г., но твърди, че
не може да ползва процесните имоти като техен арендатор след 01.10.2017 г.,
както и да кандидатства и получава подпомагане по реда на чл.41 от ЗПЗП, с
оглед на извършеното вписване на анекса от 23.06.2016 г., сключен между ответниците
ЕТ ***и А.М., с който договорът от 24.07.2012 г., сключен за срок от 5
стопански години, е удължен с 13 стопански години до стопанската 2029 - 2030
г.При наличие на два последователни договора за аренда на едни и същи имоти за
еднакъв период - за стопанската 2017/2018 г. и следващите до стопанската 2029 –
2030 г., възниква конкуренция между правата на арендаторите въззивник и
въззиваем, което налага спора да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.Предмет
на спора е съществуването на отричани от ответниците права.
Относно правилността на обжалваното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.
Не е спорно, че с решение № 1Г/20.09.1999 г.
на ОбСЗ гр.*** е възстановено правото на собственост на наследниците на **,
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.****, между които и процесните
земеделски имоти: 1.Нива от 2.007 дка в м.“Равнището“, имот № 016030; 2.Нива от
21.198 дка в същата местност, имот № 029014; 3.Нива от 18.698 дка в м.“***“,
имот № 106019, 4.Нива от 2.358 дка, в
м.“Зад лозята“, имот № 172109.
От приложеното удостоверение за наследници е
видно, че ** е починал на 06.02.1965 г. и е оставил за свои законни наследници
посочените лица, между които е и въззиваемата А.М..
Не е спорно, че с договор за аренда на
земеделска земя за селскостопанско производство от 24.07.2012 г., с нотариална
заверка на подписите на страните, вписан в Службата по вписванията на
24.07.2012 г., между въззиваемите ЕТ ***и А.М. е бил сключен аренден договор за
срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2017 г., по
силата на който въззиваемата е предоставила под аренда на въззиваемия
процесните земеделски земи срещу арендно плащане от 35 лв. на декар.
Не е спорно, че съгласно анекса към договора
за аренда в земеделието, сключен на 23.06.2016 г., вписан в СВ - ** на
24.06.2016 г., сключен между въззиваемите, на основание чл.20а ЗЗД и чл.18 от
ЗАЗ, договорът им за аренда е бил продължен за срок от 01.10.2017 г. до 01.10.2030 г. за 13 стопански години, като е
било запазено арендното плащане за декар земеделска земя от по 35 лв.
Не е
спорно, че с договор за дарение на недвижими имоти от 13.08.2015 г. ** е
придобил по 1/ 15 ид.ч. от процесните земеделски земи, а по договор за продажба
на недвижими имоти от 13.08.2015 г. по 1/5 ид.ч.
Спорни пред настоящата инстанция са следните
въпроси: продължаването на арендния договор на основание чл.18 ЗАЗ приравнява
ли се на сключването на нов договор между същите страни или представлява
изменение на съществуващия такъв; може ли да се противопостави анекса от
23.06.2016 г. на договора за аренда, вписан на 14.08.2015 г.; действителен или
недействителен е договора за аренда от 13.08.2015 г.
Относно
договора за аренда от 24.07.2012 г., към момента на сключването му е била в
сила разпоредбата на чл.3 от ЗАЗ (ред.ДВ
бр.13/2007 г.), като ал.4 предвижда, че когато
договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска
земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС.Той е сключен
от единия от съсобствениците на процесните земеделски земи - въззиваемата А.М.
за срок от 5 стопански години за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2017 г.
Към момента на сключване на договора за
аренда на земеделска земя от 13.08.2015 г., респ.вписване в нотариалните книги,
сключен между въззивника и ** като един от съсобствениците на процесните
земеделски земи, е в сила горепосочената редакция на чл.3, като съгласно ал.5
договор за аренда по ал.4 не може да се противопостави на арендатор по договор
за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по - рано
в службата по вписванията.
В чл.1 от договора за аренда от 13.08.2015 г.
страните са уговорили, че първата стопанска година на този договор започва на
01.10.2015 г.Този договор не може да се противопостави на арендатора по
договора за аренда от 24.07.2012 г. ЕТ *******, но само за двете стопански
години, които се припокриват - за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г., но
те са извън предмета на настоящия спор.
Към 24.06.2016 г., когато е вписан анекса към
договора за аренда от 24.07.2012 г., вече е бил вписан горепосоченият договор за
аренда на земеделска земя от 13.08.2015 г. на 14.08.2015 г.Разпоредбата на
чл.3, ал.5 от ЗАЗ е в сила до изменението на чл.3 от ЗАЗ (ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).Договорът от 2012 г. и анексът от 2016 г., както и
договорът от 2015 г., са сключени преди влизането в сила на §7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
поради което следва да бъде приложена тази императивна материалноправна норма и
разрешаването на спора кое от двете конкуриращи се помежду си съглашения има
предимство може да бъде извършено с оглед момента на вписването, като се дава
предимство на правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан по -
рано в службата по вписванията.
Настоящият съдебен състав споделя становището,
обективирано в определение № 721/14.11.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 2901/2016 г.,
ІІІ г.о., че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на
арендния договор по чл.18 ЗАЗ е приравнен на сключването на нов договор между
същите страни, а не на изменение на съществуващия, тъй като законодателят
изрично е предписал общото изискване за писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните и ново вписване на продължаването на договора за аренда,
на което е придадено и съответно значение - при наличие на конкуренция на права
и изследване на противопоставимостта да се вземе предвид датата, на която е
извършено това вписване, а не датата на първоначалния аренден договор.
Следователно
при преценката кое от двете конкуриращи се помежду си съглашения има
предимство следва да се установи моментът на вписването, като предимство ще
имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан пръв.За исковия период за стопанската 2017/2018 г. и
следващите до стопанската 2029-2030 г. договорът за аренда от 24.07.2012 г.,
както и анекса към него от 23.06.2016 г., са
непротивопоставими на въззивника.Договорът за аренда, сключен между
въззиваемите на 24.07.2012 г., е сключен за срок от 01.10.2012 г. - 01.10.2017
г., след който срок е преустановил своето действие, а сключеният анекс от
23.06.2016 г. се приравнява на сключването на нов договор.
Относно възражението за недействителност на
договора за аренда на земеделска земя от 13.08.2015 г., съдът намира следното.
Договорът е сключен между въззивника като
арендатор и ** - физическо лице в качеството му на арендодател.
Представено е пълномощно с нотариална заверка
на подписите и съдържанието от 24.09.2014 г., като договорът за аренда от
23.08.2015 г. е сключен от ** чрез пълномощника му П.К..като арендодател.
Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД, липсата на съгласие на страните да сключат
определена сделка е основание за нейната нищожност. Липсата на съгласие
опорочава сделката, като я прави нищожна, но този порок е налице при т.нар. „съзнавана
липса на съгласие“.Съгласно т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 5/2014 г.,
ОСГТК,
договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици.Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
Следователно възражението на въззиваемия в тази насока е неоснователно.
По възражението на въззиваемата, че договорът
за аренда, сключен от въззивника, вписан на 14.08.2015 г., е нищожен като сключен в противоречие със
закона, в нарушение на чл.18, ал.1 и ал.2 ЗАЗ - преди изтичане на установения
срок, настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно.
Между страните по анекса от 23.06.2016 г.,
сключен от единия от съсобствениците на земеделските земи, е възникнало валидно
облигационно правоотношение, но с оглед на обстоятелството, че правата по този
договор не могат да се противопоставят на правата, възникнали от договора за
аренда от 13.08.2015 г., сключен от друг съсобственик на земеделските земи,
следва да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на правата по
втория такъв от 23.06.2016 г. по отношение на процесните имоти, тъй като
анексът е вписан на 23.06.2016 г., а договорът за аренда - на 14.08.2015 г.
Във въззивната жалба е посочено, че не са
доказани твърденията за нищожност на договора от 13.08.2015 г. поради
противоречие с добрите нрави.Понятието „добрите нрави“ по чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката.Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически е сведена
до липса на престация, което не може да се приеме в процесния случай, тъй като
страните са уговорили арендно плащане в размер на 20 лв. на декар по договора
за аренда от 13.08.2015 г., което е по - малко от договора за аренда от
24.07.2012 г., уговорено в размер на 35 лв. на декар, но не е налице липса на
престация.
Вписването не е елемент от фактическия състав
на арендния договор и няма конститутивно действие, а има оповестително -
защитно действие, което прави правото на арендатора въззивник да ползва земята
противопоставимо на последващия такъв – въззиваемия.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
първият предявен иск е допустим и основателен.
По
отношение на втория кумулативно предявен иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК във вр. чл.88 ЗКИР във вр. чл.90 ЗКИР настоящата инстанция приема, че е
допустим и основателен.Посоченият в разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК исков път
за защита се използва от трето за охранителното производство лице, чието право
е засегнато от издадения охранителен акт, какъвто в конкретния случай е ищецът *******.В
този смисъл искът за отмяна или изменение на издадения охранителен акт няма
самостоятелен характер, а е свързан и зависи от разрешаването на спора за
засегнатото материално право, страните по който са определени в чл.537, ал.2 ГПК.В процесния случай спорен е въпросът за материалното право, поради което за
ищеца е налице правен интерес както от предявяването на установителния иск за
несъществуването на същото, с оглед на чл.124, ал.1 ГПК, така и от обективното
му съединяване с иск за отмяна на постановения охранителен акт - извършеното
вписване от СВ на анекса от 23.06.2016 г. и заличаването му.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
следва да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго по
съществото на спора.Предявените искове с горепосоченото правно основание са
основателни.Следва да бъде признато за установено по предявения от ищеца ****на
основание чл.124, ал.1 ГПК иск, че
сключеният между ответниците А.М. и ЕТ ***договор за аренда, сключен на
24.07.2012 г., вписан на 24.07.2012 г. и анекс към него от 23.06.2016 г.,
вписан на 24.06.2016 г., нямат правно действие за стопанската 2017/2018 г. и
следващите до стопанската 2029 - 2030 г., по отношение на следните земеделски
земи, находящи се в землището на е. ***, с ЕКАТТЕ 69095, сред които имоти под № 3, № 4, №5 и № 8, а именно: 1.НИВА с площ от
21.198 дка, категория четвърта, в местността „Равнището“, съставляваща имот №
029014 по плана за земеразделяне на землището на с. ****; 2.НИВА с площ от 18.698
дка., категория четвърта, в местността „***“, съставляваща имот № 106019 по плана за земеразделяне на землището на с. ****;
3.НИВА с площ от 2.007 дка., категория четвърта, в местността „Равнището“, съставляваща
имот № 016030 по плана за земеразделяне на землището на с. ****; 4.НИВА с площ
от 2358 дка., категория четвърта, в местността „Зад лозята“, съставляваща имот
№ 172109 по плана за земеразделяне на землището
на с. ****.
Следва на основание чл.537, ал.2 ГПК във вр.
чл.88 ЗКИР във вр. чл.90 ЗКИР да се отмени извършеното вписване на анекс от 23.06.2016 г., вписан на 24.06.2016 г., към
договор за аренда, сключен на 24.07.2012 г. и да се постанови същото да бъде
заличено.
При този изход на процеса следва да бъдат
осъдени въззиваемите да заплатят на въззивника разноски по делото за двете
инстанции в общ размер на 690.98 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 95/21.06.2018 г. по гр.д.№ 710/2017 г. по описа на **нски районен
съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от ищеца *******, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление на дейността
гр.**, **, представляван от **, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че сключеният между ответниците А.Х.М. с ЕГН **********,*** И., с *****, със седалище и
адрес на управление гр.**, община **, област Плевен, **, представляван от С.
С. И., ЕГН ********** договор за аренда, сключен на 24.07.2012 г., вписан в Службата
по вписванията към PC - **, с дв.вх.р.№ 2778/24.07.2012 г., Акт № 80, том III, с
нотариално заверен подпис с peг. ****/24.07.2012 г. от регистъра на *****- Нотариус с ***** на НК, с
Район на действие PC - ** и анекс към него от 23.06.2016 г., вписан в
Службата по вписванията към PC
-
**, с дв. вх. р. № 2211/24.06.2016 г., том IV, Акт
№ 188, с нотариално заверен подпис с per.№ 3191/23.06.2016 г. от регистъра на *****-
Нотариус с **на НК, с Район на действие PC - **, нямат правно
действие за стопанската 2017/2018 г. и следващите до стопанската 2029 - 2030 г., по
отношение на следните земеделски земи, находящи се в землището на е. ***, с
ЕКАТТЕ 69095, сред които имоти под № 3, № 4, № 5 и № 8, а именно:
1.НИВА с площ от 21.198 дка, категория четвърта, в местността
„Равнището“, съставляваща имот № 029014
по плана за земеразделяне на землището на с. ****, при граници и съседи:
имот № 029007 - нива на наследници на **, имот № 029008 - нива на наследници на
***, имот - полски път на Община ***, имот № 029016 - нива на ***;
2.НИВА с площ от 18.698 дка, категория четвърта, в местността „***“,
съставляваща имот № 106019 по плана за земеразделяне на землището на с. ****,
при граници и съседи: имот № 106020 - нива на ***, имот № 000576 - полски път
на Община ***, имот № 106022 - нива на ЕТ ***", имот № 106007 - нива на ЕТ
***", имот № 106032 - нива на ЕТ ***";
3.НИВА с площ от 2.007 дка, категория четвърта, в местността „Равнището“, съставляваща имот
№016030 по плана за земеразделяне на
землището на с. ****, при граници и съседи: имот № 016031 - нива на ***, имот №
000508 - полски път на Община ***, имот № 016010 - нива на наследници на ***,
имот № 016008 - нива на ***, имот №016007 - нива на наследници на ****и др.,
имот №016006 - нива на ****и
4.НИВА с площ от 2.358дка, категория четвърта, в местността „Зад лозята“, съставляваща имот №
172109 по плана за земеразделяне на землището на с. ****, при граници и съседи:
имот № 172110 - нива на Община ***, имот № 172034 нива на ЕТ ***", имот №
172033 - нива на ЕТ ***", имот № 172032 - нива на *****, имот № 172176 - нива
на *****, имот № 000533 - полски път на Община ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК, вр.чл.88 ЗКИР, вр. чл.90 ЗКИР
извършеното вписване на
анекс
от 23.06.2016 г., вписан в Службата по вписванията към PC - **, с дв. вх. р. №
2211/24.06.2016 г., том IV, Акт №
188,
с нотариално заверен подпис с peг.№ 3191/23.06.2016 г. от регистъра на **на
НК, с Район на действие PC
-
**, към договор за
аренда, сключен на 24.07.2012 г. и ПОСТАНОВЯВА същото да бъде заличено.
Осъжда А.Х.М. с ЕГН **********,*** И., с ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.**, община **,
област Плевен,**, представлявано от ***с ЕГН **********, да заплатят на *******, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр.**, ***, представляван от **,
с ЕГН **********, разноски по делото
общо за двете инстанции в размер на 690.98 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: