Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 18.05.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 14285 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на „З.А.Д.„ОЗК
– З.““ АД срещу постановление от 12.09.2019г. по изп.д. №20199210400886 на ЧСИ
с рег. №921, с което съдебният изпълнител е присъединил за събиране по
изпълнителното дело разноски на взискателя „ЗАД „А.Б.“ АД за адвокатско
възнаграждение за водене на делото в размер на 219,59 лв.
Възраженията
в жалбата са, че изпълнителното дело и извършените действия по него не
разкриват фактическа и правна сложност, поради което разпоредбата на чл. 10, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не била
приложима по това дело. Изложени са и възражения, че размерът на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен.
Иска
се отмяна на постановлението и присъждане на разноски на жалбоподателя за
производството по жалбата за държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Взискателят
„ЗАД „А.Б.“ АД оспорва жалбата. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за защита срещу нея в размер на 240,00 лв.
Процесното
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза
на „ЗАД „А.Б.“ АД срещу „З.А.Д.„ОЗК – З.““ АД за суми в общ размер
1 942,55 лв.
Покана
за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния лист и разноските за
изпълнителното производство (в това число приети
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за действия по образуване
на изпълнителното дело в размер на 240,00 лв.)
е връчена на жалбоподателя на 21.06.2019г.
Жалбоподателят
не е подал възражение или жалба срещу поканата в частта й, с която са
определени и приети разноски на взискателя за образуване на делото, но което е
от съществено значение в процесния случай – в срока за доброволно изпълнение по
чл. 428, ал. 1 ГПК (изтекъл на 05.07.2019г.),
а и впоследствие, не е извършил плащане на сумите, посочени в поканата,
включително на сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
Несъмнено
това е обусловило необходимост от действия по водене на делото, които
упълномощеният адвокат на взискателя е и извършил (с
молба от 06.08.2019г. е поискал извършване на справка относно банковите сметки
на длъжника, а с молба от 12.09.2019г. е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника), като съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК възстановяването на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение за извършването на тези действия е в тежест на длъжника, а
самите разноски подлежат на събиране в изпълнителното дело, във връзка с което
са направени.
В
противовес на съображенията в жалбата, нормативното основание за отговорността
на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, платено за водене на изпълнителното дело, представлява именно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, а не разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
регламентира правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски
услуги, тоест правоотношенията между взискателя и упълномощения адвокат, в
които длъжникът не участва.
Ето
защо и възраженията в жалбата, мотивирани с приложението на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поначало не
могат да обусловят изводи за липса на задължение на жалбоподателя за
възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение,
направени за извършване на действия по водене на изпълнителното дело.
Както
се посочи по-горе нормативното основание за възникване на това задължение е
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, а фактическото основание за възникване на
задължението представлява неизпълнението на паричните задължения на
жалбоподателя по процесния изпълнителен лист в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК,
което е обусловило и необходимост от разходване на средства от взискателя за
извършване на действия по принудително събиране на сумите по изпълнителния лист.
Неоснователни
са и възраженията в жалбата за прекомерност на платеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, като достатъчно в
тази връзка е да се посочи, че размерът на претендираните от взискателя и
приети с обжалваното постановление на съдебния изпълнител разноски за
адвокатско възнаграждение съвпада с минималния размер на дължимото
възнаграждение за действия по водене на изпълнително дело, изчислен въз основа
на сумите по процесния изпълнителен лист и правилата на чл. 10, т. 2, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, като при този изход на съдебното производство по чл. 435 ГПК
основателно се явява искането на взискателя за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение, направени за процесуално представителство и защита в
това производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.А.Д.„ОЗК
– З.““ АД срещу постановлението от 12.09.2019г. по изп.д. №20199210400886 на
ЧСИ с рег. №921.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„ОЗК – З.““ АД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** Ал. *******на основание чл. 78 ГПК сумата 240,00 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.