РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Търговище, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Б. П=
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200271 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. Ц., ЕГН ********** от с. Я., общ.К.,
ул.“Л.“ № 6, чрез адвокат Й. А. от АК – В., ул.“Неофит Бозвели“ № 5, ет.2,
офис 1 против Наказателно постановление № 24-1292-001215/08.07.2024 г. на
началник група в ОДМВР – гр.Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. и на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му
отнети 10 точки. Жалбоподателят счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което прави искане същото да бъде
отменено. Моли за присъждане на сторените в производството съдебни
разноски.
В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява и не се представлява. В писмена молба от процесуалния му
представител се изразява становище за основателност на жалбата и искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание, наказващият орган, посредством
процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на
жалбата с искане обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 07.06.2024 г. в 10:56 часа мл. автоконтрольор М. М. Б. и Д. Б. Д. при
изпълнение на служебните си задължения в гр.Търговище на ул.“Мисионис“
като се движили със служебен автомобил по ул.“Поп Катрафилов“ забелязА.
движещ се срещу тях лек автомобил л.а. ФОЛКСВАГЕН ШИРОКО,
СН8214ВК, в който водачът бил без поставен обезопасителен колан, поради
което го спрели за проверка. При проверката било установено, че автомобилът
е управляван от жалбоподателя, както и че същият е оборудван с
обезопасителни колани. Предвид констатираното, свид. М. М. Б. съставил на
жалбоподателя АУАН № 1320888/07.06.2024 г. за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, като отказът му бил
удостоверен с подписа на един свидетел – М. Х. М.ов, по предвидения в чл.43,
ал.2 от ЗАНН ред. В АУАН било вписано, че нарушителят има възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу
АУАН. Въз основа на АУАН било издадено НП № 24-1292-001215/08.07.2024
г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП наказващия орган наложил на жалбоподателя глоба в размер
на 50 лв., а на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР
постановил отнемането на 10 контролни точки. По повод обективираните в
жалбата от страна на жалбоподателя твърдения, че НП не му е било връчено и
положения под него подпис не е негов, с оглед преценката за допустимост на
жалбата, съдът е назначил съдебно-графологична експертиза, в чието
заключение вещото лице е извело, че "Датата в НП № 24-1292-
001215/08.07.2024 г. на стр. 2 вляво „23.07.24 г.“ не е изписана от И. А. Ц.“,
както и че „Документ - НП № 24-1292-001215/08.07.2024 г. на стр. 2 не е
подписан с подписа на И. А. Ц. и вероятно не е положен от него.“ В съдебно
заседание вещото лице Н. И. Я. пояснява, че доколкото подписа е с различна
транскрипция, той се явява несъпоставим или частично несъпоставим, но
доколкото има общи признаци с иззетия сравнителен подпис, вероятно не е
изпълнен от него. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като не
кредитира представените от процесуалния представител на наказващия орган
2
доказателства – писмо рег. № 363р-21622/02.09.2025 г., писмо от 10.09.2025 г.
и докладна записка на л.83 по делото, доколкото в НП не е посочено
качеството на лицето, получило НП, при съблюдаване на реда по чл.180, ал.2
от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН. Предвид изложеното и заключението на вещото
лице, съдът приема жалбата за процесуално допустима - подадена в рамките
на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна - лице, което
е санкционирано, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите М. М. Б. и Д. Б.
Д.. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, които възприема
като обективни и логични, и непротиворечащи, както помежду си, така и по
отношение на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалваното НП, както и дА. правилно е приложен, както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване.
В изпълнение на правомощията си съдът констатира, че съставеният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи – съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актосъставителят има право да
съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а от приложената по делото заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, се установява
правомощието на административнонаказващия орган да издава наказателни
постановления.
По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП съдът намира,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
посоченото в наказателното постановление време и място жалбоподателят И.
А. Ц. е управлявал собствения си лек автомобил, индивидуалзиран коректно с
марка, модел и регистрационен номер, като по време на движение не използва
обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван. В подкрепа на този
извод на съда, са както показанията на разпитаните свидетели – свид. М. Б. и
3
свид. Д. Д., а така също видно от приобщената като писмено доказателство по
делото справка за нарушител/водач на И. А. Ц. (л.12-14 по делото), същият
няколкократно е бил санкциониран за идентични нарушения, поради което
съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията му, за това, че е
наказан за нарушение, което не е извършил, а именно, че „преди да бъда спрян
от полицая, бях с обезопасителен колан, но след като ми подаде сигнал със
стоп палката, побързах да си извадя документите, т.к. бързах за среща.
Откопчах колана и се наведох към жабката на автомобила за да си взема
документите.“ Тези твърдения очевидно обезпечават защитната теза на
жалбоподателя, която се оборва от събраните по делото доказателства.
В АУАН и НП, съдът приема, че нарушението е описано пълно и ясно,
налице е яснота относно елементите на административното нарушение,
вменено на жалбоподателя, поради което не се споделя въведеното от
жалбоподателя оплакване в жалбата, че непосочването на категорията на
МПС-то, поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се
изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с него да
организира защитата си. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
управляваният автомобил е надлежно индивидуА.зиран с посочване на марка,
модел и регистрационен номер. Изрично е отбелязано и че представлява лек
автомобил. Релевантните факти, които касаят категорията, към която спада
конкретното превозно средство са описани по начин и предявени на
жалбоподателя още при съставянето на акта за установяване на нарушението,
като в този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй
като е запознат с всички значими за упражняването на защитата си
обстоятелства относно вида и индивидуализацията на превозното средство.
По този начин, по делото е безспорно установено, а и доказателствената
съвкупност не съдържа противоречия относно обстоятелството, че на
07.06.2024 г. в 10:56 часа, в гр.Търговище, на кръстовището на ул.“Васил
Петлешков“ и ул.“Поп Сава Катрафилов“ жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил - ФОЛКСВАГЕН ШИРОКО, СН8214ВК, с
посока на движение към кръстовището с бул.“Трайко Китанчев“, като не е
използвал обезопасителният колан, с който е оборудван автомобила. Предвид
това, съгласно чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, управлявайки посочения
автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен
колан. Свидетелите М. Б. и Д. Д. с категоричност заявиха пред съда, че са
видели насрещно движещия се лек автомобил, който водачът е управлявал без
обезопасителен колан, обърнА. са посоката на служебния автомобил и са го
4
последвали, след което след подаден светлинен сигнал са го спрели и му е бил
съставен акт. Водачът, според свидетелите, не е посочил причини, поради
които да не е ползвал обезопасителния колан. Показанията на двамата
свидетели са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и не са
нА.це доказателства, които да ги опровергават. Предвид това, кредитирайки
показания им, съдът намира за доказано обстоятелството, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Не се установи в случая да е
било нА.це някое от изключенията, визирани в нормата на чл.137а, ал.2 от
ЗДвП, категорично заявено и от свидетелите. Жалбоподателят към датата на
нарушението е осъществил състава на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП,
предвиждащ глоба в размер на 50 лв. за водач, който не изпълнява
задължението си за използване на предпазен колан, поради което и
административнонаказващия орган правилно е индивидуА.зирал наложената
санкция.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано. Законосъобразно, съгласно Наредба № Із 2539
от 17.12.2012 г. на МВР е определен и броят на контролните точки,
подлежащи на отнемане.
Макар да няма направено искане за приложението на чл.28 от ЗАНН, то
съдът следи служебно за нея.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за нА.чието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в
конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл.11 от ЗАНН.
При извършената проверка, съдът намира, че настоящия случай не
разкрива белези, водещи до определянето му като маловажен. В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен
5
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По посочените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено.
С оглед този извод, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно. Направените по делото разноски в размер на 195
лв., съгласно справка-декларация на вещото лице по съдебно –
графологичната експертиза, платени от бюджета на съда, предвид изхода от
спора, следва да бъдат възложени за заплащане от жалбоподателя, с оглед
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1292-
001215/08.07.2024 г. на ОДМВР – гр.Търговище, издадено от началник група в
ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което на И. А. Ц., ЕГН
********** от с. Я., общ.К., ул.“Л.“ № 6 за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв., а на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР е
постановено отнемането на 10 точки, като законосъобразно.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** от с. Я., общ.К., ул.“Л.“ № 6 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от 195 (сто
деветдесет и пет) лв., представляваща платена от бюджета на съда сума за
изготвена по делото съдебно – графологична експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6