Решение по дело №1336/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч., против Решение № 3319/10.04.2024г., поправено с Решение № 4729/28.05.2024г., постановено по адм.дело № 110/2024 г. по описа на Административен съд– Пловдив в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на К. Н. М. сумата от 3 157 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Затвора [населено място], вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 451 дни (от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; от 21.07.2023 г. до 09.08.2023 г.; от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. и от 08.12.2023 г. до16.01.2024 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото нарушение - 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на К. Н. М. и на адв. Н.Д..

Според касационния жалбоподател, решението на Административен съд - Пловдив в осъдителната част е неправилно и необосновано. Изложени са доводи, че спалните помещения, в които е пребивавал ищеца са снабдени със санитарен възел и постоянно течаща вода, като през светлата част на денонощието помещенията не се изключват и лишените от свобода имат възможност да излизат по коридорите, да посещават съседни спални помещения. Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. На следващо място се сочи, че са представени множество протоколи за ДДД обработки, свидетелстващи за полагани грижи в борбата с насекоми и гризачи. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не са установени факти и обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В писмен отговор на К. Н. М., чрез адв. Н.Д. е изразено становище за неоснователност на жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В с.з. адв.Д. моли оспореното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от К. Н. М. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за причинени на М. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност в размер на 10 000 лева за престоя му в Затвора [населено място], за периода от 05.02.2020 г. до 25.09.2020 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от извършване на нарушението до окончателното изплащане на вземането и в размер на 15 000 лева за престоя му в Затвора [населено място], за периода от 01.04.2022 г. до 16.01.2024 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от извършване на нарушението до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба ищецът твърди допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ; липса на санитарен възел на определените и задължителните места; наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; наличие на мухъл и плесен в килиите; липса на условия за пране на дрехи; несъобразяване на температурата в килиите съобразно сезона (горещ през лятото и студено през зимата); лошо медицинско обслужване по повод заболяванията на ищеца; липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения.

Съдът е констатирал, че ищецът не се е намирал в Затвора [населено място] за част от исковите периоди по предявените претенции: от 05.02.2020 г. до 18.02.2020 г. (по първата претенция) и от 01.04.2022 г. до 18.04.2022 г. (по втората претенция). По отношение на останалата част от исковите периоди, след преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е направил извод, че предявения иск е частично доказан по основание, като е налице нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС само за втория исков период за общо 451 дни (116 дни от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; 46 дни от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; 9 дни от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; 33 дни от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; 38 дни от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; 14 дни от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; 15 дни от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; 20 дни от 21.07.2023 г.. до 09.08.2023 г.; 21 дни от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; 5 дни от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; 19 дни от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; 2 дни от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; 27 дни от 10.11.2023 г. до 06.12.2024 г. и 40 дни от 08.12.2023 г. до края на втория исков период – 16.01.2024 г.). Останалите твърдения и оплаквания на ищеца са приети за недоказани.

По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 3157 лева, или по 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ за общо 451 дни. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на първото нарушение - 03.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие със събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на К. Н. М. се явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите за общо 451 дни от втория исков период

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

По делото пред първа инстанция безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно жилищната площ на помещение стая № 35 в трета група, в която е бил настанен М., за следните дни: 116 дни от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; 46 дни от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; 9 дни от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; 33 дни от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; 38 дни от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; 14 дни от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; 15 дни от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; 20 дни от 21.07.2023 г.. до 09.08.2023 г.; 21 дни от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; 5 дни от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; 19 дни от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; 2 дни от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; 27 дни от 10.11.2023 г. до 06.12.2024 г. и 40 дни от 08.12.2023 г. до края на втория исков период – 16.01.2024 г. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения. Т. компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за посочените периоди, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

Що се отнася до твърдението на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае за минимални битови условия и минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае някакви специални предпочитания на М..

Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.

Изводите на съда за размера на присъденото обезщетение, съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие върху М., предвид условията на пренаселеност в стая № 35 в трета група, където е пребивавал в затвора Пловдив в посочените периоди за общо 451 дни. Размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност на пренаселеността на помещението, в което е бил настанен М. и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая размерът на обезщетението е определено при спазване на принципите за справедливост и е съобразено с практиката на ЕСПЧ.

Настоящият съдебен състав не следва да обсъжда останалите възражения в касационната жалба за наличието на санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, както и за извършването на ДДД обработка, тъй като присъденото обезщетение с оспорения съдебен акт е само за претърпени от К. Н. М. вреди от пренаселеност в килиите, в които е бил настанен в конкретно посочени периоди.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря. Оспореното решение е постановено и при съобразяване с националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Решение № 3319/10.04.2024г., поправено с Решение № 4729/28.05.2024г., постановено по адм.дело № 110/2024 г. по описа на Административен съд– Пловдив в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на К. Н. М. сумата от 3 157 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Затвора [населено място], вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 451 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото нарушение - 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3319/10.04.2024г., поправено с Решение № 4729/28.05.2024г., постановено по адм.дело № 110/2024 г. по описа на Административен съд– Пловдив в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на К. Н. М. сумата от 3 157 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затвора [населено място], вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) за 451 дни (от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; от 21.07.2023 г. до 09.08.2023 г.; от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. и от 08.12.2023 г. до 16.01.2024 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото нарушение - 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.