Присъда по дело №682/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 28
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200682
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Свиленград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниСоня Д. Кирякова

заседатели:Тодорка Д. Киришева
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора М. М. К.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200682 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. П. Б., родена на ************ година в
град Хасково, българка, българска гражданка, живуща в село
**************, със средно образование, омъжена, ЕГН ************,
неосъждана към периода на деянието, ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от
неустановена дата на месец юли 2015 година до неустановена дата на месец
септември 2015 година в град Свиленград, област Хасково, в условията на
продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала у С. А. Х. от село Чернодъб, област Хасково
заблуждение, че като посредник при закупуване на 67 дка земеделска земя в
землището на село Чернодъб, област Хасково седем пъти (на неустановени
дати през месец юли 2015 година на два пъти сумата от по 2 000 лв. или общо
4 000 лв., на 27.07.2015 година – 6 000 лв., на 30.07.2015 година – 2 410 лв.,
1
на 31.07.2015 година – 2 340 лв., на 04.08.2015 година - 300 лв. и на
07.08.2015 година – 2 800 лв.) взела парични суми като капаро за
собствениците на тези земеделски земи и ще съдейства за сключването на
сделка за закупуване на земеделски земи и с това причинила на С. А. Х. и П.
Ю. Х., двамата от село Чернодъб, област Хасково имотна вреда в размер на
20 550 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39
от НК я ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ
така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като
ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” на 16 (шестнадесет) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Л. П. Б., родена на
************ година в град Хасково, българка, българска гражданка, живуща
в село **************, със средно образование, омъжена, ЕГН
************, неосъждана към периода на деянието, ДА ЗАПЛАТИ на С. А.
Х. с ЕГН ********** от село Чернодъб, област Хасково, сумата от общо 2 000
лв. (две хиляди лева), представляваща извършените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по НОХД № 682/2022 година по описа на Районен
съд – Свиленград и Досъдебно производство № 191/2016 година по описа на
РУ – Свиленград във връзка с процесуалното му представителство.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Л. П. Б., родена на
************ година в град Хасково, българка, българска гражданка, живуща
в село **************, със средно образование, омъжена, ЕГН
************, неосъждана към периода на деянието, ДА ЗАПЛАТИ на П. Ю.
Х. с ЕГН ********** от село Чернодъб, област Хасково, сумата от 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева), представляваща извършените от последната
разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД № 682/2022 година по
описа на Районен съд – Свиленград във връзка с процесуалното й
представителство.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
2
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 28 от 14.11.2022 година
по НОХД № 682/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
191/2016 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-
2871/2015 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. К. –
Заместник Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково повдига
обвинение на Л. П. Б., родена на ************ година в град Хасково,
българка, българска гражданка, живуща в село ****************,
понастоящем в Затвора – Сливен, със средно образование, омъжена, ЕГН
***********, неосъждана към периода на деянието - месец юли 2015 година
до месец септември 2015 година, за това, че в периода от неустановена дата
на месец юли 2015 година до неустановена дата на месец септември 2015
година в град Свиленград, област Хасково, в условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
поддържала у С. А. Х. от село Чернодъб, област Хасково заблуждение, че
като посредник при закупуване на 67 дка земеделска земя в землището на
село Чернодъб, област Хасково седем пъти (на неустановени дати през месец
юли 2015 година на два пъти сумата от по 2 000 лв. или общо 4 000 лв., на
27.07.2015 година – 6 000 лв., на 30.07.2015 година – 2 410 лв., на 31.07.2015
година – 2 340 лв., на 04.08.2015 година - 300 лв. и на 07.08.2015 година – 2
800 лв.) взела парични суми като капаро за собствениците на тези земеделски
земи и ще съдейства за сключването на сделка за закупуване на земеделски
земи и с това причинила на С. А. Х. и П. Ю. Х., двамата от село Чернодъб,
област Хасково имотна вреда в размер на 20 550 лв. - престъпление по чл.
209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Л. П. Б. и служебния й защитник
– адвокат И. И., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Лишаване от свобода”, което да бъде в минималния размер,
предвиден в чл. 209 от НК, както и за приложението на редукцията по чл. 58а
от НК и на разпоредбата на чл. 66 от НК. Сочат се смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на Л. Б. към периода на деянието,
влошеното й здравословно състояние и съдействие за разкрИ.е на обективната
истина.
Подсъдимият Л. Б. заяви пред настоящия Съдебен състав, че
съжалява за случилото се и се разкайва, както и че си е взела поука.
1
Участващият по делото Заместник Районен прокурор М. К.
поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище
същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в
хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и
субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна
квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето
на подсъдимия Л. Б.. Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за
виновна и осъждането й, като й бъде наложено предвиденото в чл. 209 от НК
наказание „Лишаване от свобода” в размер на около 2 години и 3 месеца,
което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК и да се приложи
редукцията по чл. 58а от НК, като изпълнението на наказанието се отложи на
основание чл. 66 от НК.
Конституирани са като частни обвинители пострадалите лица С. А.
Х. и П. Ю. Х.. С Писмена молба процесуалният им представител – адвокат А.
Г., претендира разноски по делото.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия Б. и нейния защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим Б., като същото и Съдът е уважил, след изслушването
на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на
съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание
на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства
тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като
взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Л. П. Б. се подкрепят от
събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от
НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия Л. Б. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА,
приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се
твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост №
221103005000062671 от 03.11.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Свиленград след запитване до Районен съд - Хасково,
подсъдимият Л. Б. не е осъждана към периода на деянието. След това е
осъдена девет пъти за измами на наказание „Лишаване от свобода” при
2
приложението на чл. 66 от НК, респ. да изтърпи ефективно посоченото
наказание. Преди периода на деянието има наложено административно
наказание по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 209 от НК.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият Л. Б. няма доходи и
притежава моторно превозно средство (МПС).
Видно от Характеристичните справки, изготвени от Мл.експерт
Д.А. – служител в РУ – Хасково, подсъдимият Л. Б. има две деца, които са
пълнолетни и има криминалистически регистрации.
Свидетелите С. А. Х. и П. Ю. Х. са съпрузи, които живеят в село
Чернодъб, област хасково. През 2015 година семейството се занимава с
животновъдство и отглеждане на зърнени култури. С течение на времето
започват да разширяват дейността си като закупуват собствена земеделска
земя в землището на посоченото село.
Подсъдимият Л. П. Б. е регистрирана като едноличен търговец с
фирма ЕТ „ДЕПИ-Л. Б.” с основна дейност на търговеца „извършване на
посредническа дейност по операции с недвижими имоти”.
През лятото на 2015 година на панаира в град Пловдив свидетелят
С. Х. се запознава с Л. Б., която представлява различни собственици на
земеделски земи в село Чернодъб, които искат да продадат земите си. Във
връзка с интереса на свидетеля С. Х. за изкупуване на земеделски земи в
землището на село Чернодъб, чрез посредничеството на Л. Б. на 22.07.2015
година става собственик на около 50 дка земеделска земя от това землище.
Свидетелят С. Х. остава много доволен от услугите на Б. и по този начин тя
печели доверието му.
Около една седмица след изповядване на сделката, на неустановен
ден от месец юли 2015 година Б. звъни на свидетеля С. Х. и го пита дали се
интересува от закупуването на земеделска земя в землището на село
Чернодъб. През този период от време Б. ползва телефонен номер
***********. След като той проявява интерес в телефонния разговор Б. му
обяснява, че става въпрос за земеделски земи около 67 дка, които са
собственост на две сестри, една от които живее в град Чирпан, а другата - в
град Димитровград. В разговора Б. не казва на свидетеля С. Х. нито номерата
на имотите, нито пък имената на двете сестри. Единственото, което
споменава е, че едната нива е с площ около 14 дка и се намира в местността
„Лисичково” в землището на село Чернодъб. Б. посочва цена 300 лв. за декар,
която напълно устройва свидетеля С. Х. и по тази причина той проявява
огромен интерес.
След този разговор и във връзка с продажбата на тези земи Б.
започва да звъни по телефона на свидетеля С. Х. през ден, през два. За
направената оферта от страна на Б., С. Х. споделя на съпругата си – свидетеля
П. Ю. Х. и на брат си –свидетеля Б. А. Х.. П. Х. изцяло се доверява на
преценката на съпруга си и не се възпротивява относно закупуването на
земеделските земи. Във връзка с продажбата на земеделските земи, Б. и С. Х.
3
се уговарят да се срещнат на бензиностанция „Евроойл” в град Свиленград,
област Хасково, като Б. иска от С. Х. на срещата да носи 2 000 лв. като
капаро за бъдещата сделка. И така в края на месец юли 2015 година на
неустановен ден, двамата се срещат на посочената бензиностанция. Б. е
придружавана от съпруга си – свидетелят Б.Б. и сина си – свидетеля Д.Д.,
които представя на свидетеля С. Х.. Разговорът за продажбата на въпросните
земеделски земи се провежда само между Б. и свидетелят С. Х., като
свидетелите Б.Б. и Д.Д. не присъстват. Б. уверява свидетеля С. Х., че сделката
за него ще бъде много добра, че ще остане много доволен, а земите, които му
предлага са много хубави. Б. иска от него сумата от 2 000 лв. за капаро са
сделката с нивите, като обещава, че в срок от 1 месец ще направи всичко
възможно да се сключи сделката. С. Х. дава на Б. на ръка сумата от 2 000 лв.,
като за дадените пари не е изготвен никакъв документ. На срещата Б. не
показва на С. Х. документи за собственост на нивите на продавачите и не е
постигната конкретна уговорка относно продажната цена на земите, но за
себе си С. Х. ги пресмята по 300 лв. за декар, какъвто е и първоначалният
разговор. Тъй като С. Х. има доверие на Б., между тях не са подписани
документи нито за дадените пари като капаро, нито във връзка с
посредничеството й за закупуването на тези земи. Не е проведен и разговор
относно възнаграждение за Б. за посредничеството при продажбата на земите.
След няколко дни Б.а звъни на С. Х. и иска още 2 000 лв., за които
сочи, че отново ще послужат за капаро на собствениците на въпросните земи.
На следващия ден Л. Б. и С. Х. се срещат на бензиностанция „Евроойл” в град
Свиленград, като на срещата С. Х. отново отива сам, а Б. е придружава от
съпруга си. Там С. Х. дава на ръка лично на Б. още 2 000 лв. - капаро за
собствениците на земите, които ще закупи, като отново не е изготвен и
подписан документ. Б. го уверила, че тя ще съдейства за закупуването на 67
дка земеделска земя в землището на село Чернодъб, а парите, които получава
от С. Х. са за капаро на собствениците на тези ниви. Срещата е много кратка,
като Б. обяснява, че бърза за други клиенти.
След втората среща и даването на втората сума от 2 000 лв., Б. и С.
Х. се чуват няколко пъти по телефона. По време на разговорите Б. го
уверявава, че е почти готова да осъществи сделката, но за да се финализира
трябва да заплати останалата част от парите в размер на 16 550 лв. Пред С. Х.
Б. поема ангажимент собствениците на земите да й направят Пълномощно за
продажбата им, а след това тя като техен пълномощник ще ги продаде на С.
Х. пред Нотариус в град Свиленград. Останалите пари в размер на 16 550 лв.,
С. Х. трябва да преведе по сметката на Б.. За целта Б. диктува личната си
банкова сметка, която е в „Алианц Банк България” АД с IBAN:
*******************. След като преведе парите по посочената сметката, Б.
обяснява на С. А. Х., че в срок от една седмица сделката ще бъде сключена.
За периода 27.07.2015 година до 07.08.2015 година по посочената
личната сметка на Б. са наредени общо 5 превода и преведени общо 16 550 лв.
Четири от преводите са наредени лично от С. Х. от неговата банкова сметка в
4
„ДСК” АД с IBAN: *********************; а един от преводите - на
04.08.2015 година, е нареден от брата на пострадалия – свидетеля Б. Х., тъй
като въпросния ден С. Х. няма възможност да отиде до банката и по тази
причина моли брат си да отиде да преведа сумата от 3 000 лв., като С. Х. дава
на ръка на брат си посочената сума, която последният взема, а когато отива в
банката сумата я нарежда от неговата сметка по сметката на Б..
За всяка сума пари Б. се обажда по телефона на С. Х. и му казва точно
колко пари да преведе, както и в кой ден, като след превеждане на сумата още
същия ден Б. я тегли - на 27.07.2015 година С. Х. превежда сумата от 6 000 лв.,
на 30.07.2015 година - сумата от 2 410 лв., на 31.07.2015 година - сумата от 2
340 лв., на 04.08.2015 година - свидетелят Б. Х. превежда сумата от 3 000 лв.
и на 07.08.2015 година - сумата от 2 800 лв.
След като получава последната сума Б. спира да търси С. Х.. Той се
опитва да се свърже с нея, за да разбере кога ще сключат сделката и
прехвърлят собствеността на имотите, но не успява. Минава срокът от една
седмица, в който според уверенията на Б. трябва да се сключи сделката, но
няма никакво развитие. Едва на 17.08.2015 година С. Х. успява да се свърже
по телефона с Б., като тя се оправдавала със здравословни проблеми и по тази
причина сделката щяла да се забави малко.
В началото на месец септември 2015 година Б. се обажда по
телефона на С. Х. като му казва, че е оздравяла и започва да работи по
неговата сделка. След този разговор отново няма никакво развитие. С. Х.
започва около месец активно да я търси по телефона, но тя не го вдига. На
неустановена дата на месец септември 2015 година Б. вдига телефона и
когато С. Х. я пита какво става със сделката, Б. го прекъсва и му казва, че не
го познава, че няма никакви отношения с него и че желае повече да я
безпокои и прекъсва разговора. Поведението на Б. убеждава С. Х., че е е
измамен от нея, че същата в нито един момент не е имала намерение да
изпълни поетите ангажименти, а целта и е била да го въведе в заблуждение, за
да получи пари от него.
На 23.12.2015 година С. А. Х. подава Жалба в Районна прокуратура
– Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
– Свиленград), по повод на която е образувано ДП.
В хода на ДП Л. Б. заявява, че разбира обвинението, сочи че не се
признава за виновна и се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да
не дава обяснения. В съдебната фаза заявява, че съжалава за случилото се и
се разкайва, както и че си е взела поука.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия – разпити на множество свидетели, изискани са и са получени
множество писмени документи, повдигнато е обвинение и е извършен разпит
на обвиняемия Б. и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
5
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направеното в съдебно
заседание самопризнание от подсъдимия Л. Б., подкрепено от приложените
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладни записки; Жалба; Платежни нареждания;
Нотариални актове; Скица; Договори за наем; Справки от Търговския
регистър; документи от Общинска служба по земеделие – Свиленград; Писма
от „Алианц Банк България” АД; документи от ч.гр.д.№ 3015/2015 година на
РС – Хасково и от изп.дело № 302/2016 година на ЧСИ Николета Кавакова;
Акт за граждански барк на пострадалите лица, котституирани в
процесуалното качество на частни обвинители; Решение № 10 от 21.01.2022
година по ЧНД № 32/2022 година на РС – Свиленград; документи, касаещи
здравословното състояние на Б.; Справки за съдимост; Характеристични
справки; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: С. А. Х., П. Ю. Х., Б. А. Х.,
Д.А.Д., В.И.Х., Д.Б.Д., Б.Д.Б. и Д.Д.Т., всички те материализирани в
съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира
изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им,
корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими
се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на
формирането им. Разпитаните свидетели (изключая пострадалите лица) са
трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за
предубедеността на полицейския служител, който само поради това си
качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не
може да обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече,
след като от данните по делото не се установява свидетеля – полицейски
служител, да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия Б., поради
което да цели увреждането й, като й припише престъпление, което не е
извършила. Съдът дава вяра и на показанията на съпруга и сина на
подсъдимия Б., тъй като те не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства. Описаната фактическа обстановка относно времето (периода),
мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство
са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия Б. по чл.
371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и
надлежно прибщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите, Справка за съдимост и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетелите С. А. Х. и П. Ю. Х., приобщени в тази инстанция като
доказателство, макар и същите да се явяват пострадали от деянието, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията им. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
6
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от
престъплението. Настоящият състав кредитира показанията на пострадалите
лица като обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е
налице индиция за недостоверност на показанията им.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – разпити, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия Б., от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия Л. Б. признание относно всички релевантни факти
по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето
(периода), мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Л. П. Б. е осъществила състава на престъплението чл. 209, ал.
7
1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението измама са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на
собственост както върху движими, така и върху недвижими вещи. Като негов
субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а от обективна страна
изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие - възбуждане на
заблуждение и/или поддържане на това заблуждение. Първото представлява
такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него
неверни представи, а втората форма - само потвърждаване на вече оформена
по други причини заблуда у адресата на измамата като затвърждава
съществуващата у него невярна предства или отнема възможността той да я
осъзнае и преодолее. Като съществен признак от обективната страна на
измамата е поведението на измаменото лице, защото то мотивирано от
неправилните си представи за действителността, извършва акт на юридическо
или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Възбуждането на
заблуждение и поддържането му, което е елемент от състава на
престъплението измама, представлява процес, който включва, от една страна,
както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у
измамения относно съществуването или несъществуването на определени
факти, така и от друга страна - подлагането им на оценка, възприемането им и
сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти,
което го мотивира да се разпореди със своя или на другиго средства в своя
вреда. Освен това престъплението измама е резултатно увреждащо такова,
защото законът изисква да е настъпила имотна вреда. При това измамата се
характеризира и с особената причинна връзка между деянието и престъпния
резултат. Резултатът е имотната вреда, която настъпва като пряко следствие
от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а
разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице
относно основанието или условията на разпореждането. Видът и формата на
вината са прекият умисъл, с предвиден в състава и допълнителен субективен
признак - специална користна цел: деецът да набави за себе си или за другиго
имотна облага, като е достатъчно тази цел да бъде поставена, но не е нужно да
бъде обективно постигната.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението с правна квалификация чл. 209, ал. 1, вр.чл.
26, ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Л. П. Б. е
осъществила както от обективна, така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна срана – в периода от неустановена дата на месец юли
2015 година до неустановена дата на месец септември 2015 година в град
Свиленград, област Хасково, Л. П. Б. в условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
8
поддържала у свидетеля С. А. Х. заблуждение, че като посредник при
закупуване на 67 дка земеделска земя в землището на село Чернодъб седем
пъти (на неустановени дати през месец юли 2015 година на два пъти сумата
от по 2 000 лв. или общо 4 000 лв., на 27.07.2015 година – 6 000 лв., на
30.07.2015 година – 2 410 лв., на 31.07.2015 година – 2 340 лв., на 04.08.2015
година - 300 лв. и на 07.08.2015 година – 2 800 лв.) взела парични суми като
капаро за собствениците на тези земеделски земи и ще съдейства за
сключването на сделка за закупуване на земеделски земи и с това причинила
на частните обвинители С. А. Х. и П. Ю. Х. имотна вреда в размер на общо
20 550 лв.
Б. изначално е нямала намерение да изпълни това което е била
обещала и за което е получила сумата, възлизаща на обща стойност от 20 550
лв., което дава основание да се направи категоричният извод, че е извършила
измама - чрез своите действия, представяйки се за лице, което има намерение
и възможност да посредничи на С. А. Х. и П. Ю. Х. за закупуване на 67 дка
земеделска земя в землището на село Чернодъб, област Хасково, е формирала
неправилни представи у последните относно определени факти от
действителността – че има намерение и възможност да им посредничи за
закупуване на 67 дка земеделска земя в землището на село Чернодъб. Налице
са и останалите признаци, съставляващи обективната страна на
престъплението измама - С. А. Х. и П. Ю. Х. са се разпоредили с материални
ценности (пари) - тяхна собственост, въз основа на предварително
формираната и поддържана невярна представа, в резултат на което същите
(парите) са получени от Б., която се е обогатила за сметка на пострадалите.
Между инкриминираното деяние и настъпилия престъпен резултат е
на лице пряка причинно-следствена връзка. Следователно безспорно е налице
изискуемата за престъпния състав по чл. 209, ал. 1 от НК причинна връзка
между създаденото от дееца Б. заблуждение и поддържането му, както и
извършеното от пострадалите имуществено разпореждане, водещо до имотна
вреда.
Извършеното от подсъдимия Л. П. Б. правилно е квалифицирано
като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
се касае за няколко деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление – на това по чл. 209, ал. 1 от НК, които са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Деянията,
обхванати от продължаваното престъпление са извършени чрез действие,
изразяващо се във вербално възбуждане и поддържане на заблуждение.
Относно продължителността на периода от време между отделните деяния, тя
не нарушава единството между отделните деяния и не разкъсва обективната и
субективна връзка между тях, както изрично е указано в Тълкувателно
решение № 3 от 15.02.1971 година, ОСНК на ВС, затова настоящият Съдебен
състав намира, че този период е непродължителен.
9
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Л. П. Б. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК и
специалната користна цел. И двата признака от субективна страна на
престъплението - пряк умисъл и користна цел у дееца, са налице по
настоящото дело. Кумулативно е налице субективна връзка между отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление. Подсъдимият Л. П. Б. е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите последици и от волева страна е целяла тяхното
настъпване. За наличието на тези пряк умисъл и специална користна цел в
конкретния случай се съди както от признанията на подсъдимия Б. на всички
факти и обстоятелства, изложени в ОА и се потвърждават от цялата
фактическа обстановка, така и от конкретното й процесуално поведение,
както и от действията й. Б. никога не имала намерение и възможност да
посредничи на С. А. Х. и П. Ю. Х. за закупуване на 67 дка земеделска земя в
землището на село Чернодъб, област Хасково, но съзнателно и целенасочено
ги е въвела в зъблуждение и е поддържала заблуждение у тях,
предизвиквайки у тях конкретни представи и мотивирайки ги да се
разпоредят със собствено имущество, знаейки че твърденията й не отговарят
на истината, а действията й - имат измамлива цел. Създадената от Б. невярна
представа у пострадалите С. А. Х. и П. Ю. Х. и поддържането на същата по
отношение на тях, ги е мотивирало да извършват действия на разпореждане
със собствено имущество - различни суми пари. Мотивирани от погрешната
представа, формирана от подсъдимия Б., пострадалите са извършили актове
на имуществено разпореждане с пари – семейна собственост и по този начин
е настъпил и престъпният резултат – имотната вреда, представляваща
отрицателни изменения в патримониума на пострадалите. Деянието е
довършено, тъй като е причинена имотна вреда.
Подсъдимият Л. П. Б. е родена на ************ година в град
Хасково, с ЕГН ************. Българска гражданка е от български произход.
Живее в село **********************, а понастоящем е в Затвора – Сливен.
Със средно образование е. Омъжена е. Не е осъждана към периода на
деянието - месец юли 2015 година до месец септември 2015 година.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Б.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Б. престъпление в специалния текст на чл. 209,
ал. 1 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година до 6 години. Съставът на престъплението има и специален
10
минимум и специален максимум, непозволяващ замяната на наказанието
„Лишаване от свобода” с друг вид наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Б., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства недоброто й здравословно състояние, чистото съдебно
минало към периода на деянието, възстановила е част от сумата – предмет на
деянието, по издадения срещу нея Изпълнителен лист по заповедното
производство на РС - Хасково и изразеното съжаление и искрено разкаяние.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха високата стойност на
предмета на престъплението (сравнено с минималната работна заплата за
страната към периода на деянието), стремежът за облагодетелствуване по
незаконен начин - желанието й да се сдобие с материални блага, респ.
парични средства, без полагане на труд и лошите й характеристични данни,
описващи я като криминалнопроявена. Демонстрираната от страна на
подсъдимия Б. престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на
съставомерния престъпен резултат, проявената престъпна упоритост,
изразила се в извършване на множество инкриминирани деяния през
непродължителен период от време, говори за една упорита и трайна във
времето престъпна дейност. Проявени са дързост, както и находчивост,
съобразителност - за съжаление в услуга на престъпна кауза. В тази връзка не
може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия Б. към периода на деянието, доколкото възрастта от 44 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Не се доказа затруднено семейно или материално състояние
като подтик за престъпната проява, нито изпадане в такава житейски
безизходица, която да бъде макар и трудно оправдан мотив за престъпното
поведение. Съдът не приема изложеното от адвокат И., че е налице
смекчаващо вината обстоятелство, свързано с съдействие на Б. за разкрИ.е на
обективната истина, тъй като тя отказва да даде обяснения на ДП и не дава
такива и в съдебната фаза на процеса.
Обществената опасност на деянието е завишена предвид
стойността на предмета на престъплението, за разлика от тази на дееца Б.
предвид изложеното по–горе. За да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпления - самото престъпление към
онзи момент е получило изключително широко и опасно разпространение и
негативният обществен отзвук е значим.
Мотив за извършване на престъплението е намерението на
11
подсъдимия Б. противозаконно да се обогати (както вече бе посочено).
Причини за извършване на престъплението е ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия Б. и незачитането на установения в
страната ред за поведение в обществото, както и незачитане спокойствието на
гражданите и липса на морални задръжки.
При индивидуализацията на наказанието следва да се отчете
времевата отдалеченост на деянието спрямо момента на постановяване на
настоящата Присъда, т.е. продължителността на наказателното производство.
Към настоящия момент са изминали повече от 7 години от датата на
престъплението. Забавеното правораздаване не може да бъде вменено на
подсъдимия Б.. Срокът на наказателното преследване надхвърля разумните
рамки. Последицата от тази отдалеченост е, че към настоящия момент
случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен отзвук, нито обществен
интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и особено - генералната
превенция. Същевременно в конкретния случай това обстоятелство не може
да се определи като изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК,
доколкото не обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-
напред по общите правила и след това да се намали с една трета. Така
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на така коментираните
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение
на чл. 58а от НК, при уравновесяване на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, при завишена обществена опасност на деянието
и при незавишена на дееца и съобразявайки се с продължителността на
наказателното производство, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимият Л. П. Б. за виновна за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26,
ал. 1 от НК и й наложи справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1
от НК в размер между минималния и средния, предвидени в Особената част
на НК, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 2 години (24 месеца), като
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това наказание с една
трета и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода”
в размер на 16 месеца. По-нататъшно намаляване на този размер се явява
неоправдано от гледна точка на защитата на обществения интерес.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът отложи изпълнението на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до
3 години, лицето не е осъждано към периода на деянието на Лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на
12
наказанието и за поправянето на подсъдимия Б. не е необходимо да изтърпи
наказанието ефективно.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дееца, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 209,
ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 1 година до 6
години) ще бъде несъразмерно тежко, предвид завишената степен на
обществена опасност на деянието – предвид стойността на нанесените
материални щети.
В случая наказанието ще допринесе със своята неизбежност, а не
толкова със строгостта си, като с него подсъдимият Б. ще бъде предупредена,
че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано. От
друга страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание
на подсъдимия Б., Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо
наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. Така определеното наказание ще
запази своето превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия Б.,
без да загуби превантивно и предупредително отношение спрямо останалите
членове на обществото.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и предвид направените искания в тази
насока, Съдът осъди подсъдимия Б. да заплати съответно 1 500 лв. и 2 000 лв.,
представляващи извършените от П. Х. и С. Х. разноски за адвокатско
възнаграждение, касаещи процесуалното представителство на адвокат А. Г.
по делото в съдебната фаза, респ. в съдебната фаза и на ДП.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)



13
Съобщи за изтекли лични данни