№ 582
гр. Благоевград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20231200500847 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Г. Л. К.,
чрез пълномощника му против решение № 189/07.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 349 по описа за 2023 г. на РС-Сандански.
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно,
поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и
че е необосновано. Според него решението е постановено без да е направен
пълноценен анализ на събраните доказателства. Съдът е възприел и
кредитирал в пълнота само показанията на св. М. Б. – майка на ищцата, като т
неправилно е отбелязъл, че показанията й се потвърждават от показанията на
св. П., В. и Д., без да конкретизира по кои факти се отнася съответствието
респ. различията и по конкретно различията спрямо употребените фрази,
изрази, физически контакт от Г. спрямо В..
Според жалбоподателя съдът правилно е установил, че страните са
бивши съпрузи; че от брака имат едно дете Е., р. на 10.5.2016 г.; че на
майката са предоставени родителските права и задължение съотв. на бащата е
определен режим на контакти; че Й., жената с която бащата живее в момента
на съпружески начала - на 31.3.2023 г. му се оплакала, че майката на бившата
1
му жена й е нанесла обида и я е спънала; че Г. К. се е обадил по телефона на
бившата си жена отишъл е на място, като с майка й – св. М.Б. - са посетили
съседното заведение „Г.“, за да търсят записи от камери; че св. П. е бил на
мястото на събитието.
Жалбоподателят конкретизира факти от показанията на св. М.Б., които не
кореспондират със свидетелските показания на останалите свидетели, за
някои от които свидетели св. Б. твърди, че са възприели фактите в които се е
изразило насилието - обиди и удар в гърдите вследствие на който телефона
на молителката с който снимала паднал. Моли решението да се отмени и
претенцията отхвърли.
Въззиваемият в с.з. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че показанията на майката на молителката не
противоречат на останалите доказателства, като според него показанията на
св. П. са противоречиви, а и той не е присъствал през цялото време на
случилото се.
БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес,
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения от закона срок.
Постановеното решение е валидно и допустимо. С него съдът е уважил
молбата на В. Б. за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо Г. Л. К., като му е
наложено задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие и
глоба от 200 лв.
За преценка доводите в жалбата срещу постановеното решение предвид
тезите на страните и закона, БлОС приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В. Б. е сезирала РС- Сандански с молба за защита по ЗЗДН срещу Г. К..
Молбата й е придружена с декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, като в молбата и
декларацията по идентичен начин е описано поведението на ответника
спрямо молителката, заради което тя търси защита.
Посочила е съотв. декларирала, че на 31.03.2023 г., малко след
11:00ч., в гр. Сандански, на улицата пред заведение „Г.“, зад сградата на
„У.Б.“, на площад „А.П.“ е била подложена на физическо, психическо и
емоционално насилие от страна на Г. Л. К., изразено в обиди и закани,
отправени към нея на висок тон, вкл. думите „Курво, с триста бройки“, луда,
отрепка, че ще стане страшно; удар с дясната му ръка силно в областта на
2
гърдите й.
Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства
обстоятелствата, че страните са бивши съпрузи; че от брака имат едно дете Е.,
р. на 10.5.2016 г.; че на майката след развода са предоставени родителските
права и задължения съотв. на Г. К. е определен режим на контакти; че Й. е
жената, с която Г. К. живее в момента на съпружески начала, която на
31.3.2023 г. му се оплакала, че майката на бившата му съпруга й е нанесла
обида и я е спънала; че Г. К. се е обадил по телефона на бившата си жена,
която била с майка си М.Б. на заведение, отишъл е на място, като с М.Б. са
посетили съседно заведение „Г.“, за да търсят записи от камери за да
проверят дали казаното му от Й. е вярно. По посочените факти не се спори.
Жалбоподателят оспорва извършения от първоинстанционния съд
анализ на свидетелските показания, за да се счете, че фактите от
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се опровергават от събраните гласни
доказателства.
БлОС счита довода за основателен.
За станалия инцидент са разпитани свидетелите: майката на ищцата М.Б.,
Б. П., собственик на заведението пред което е станал инцидента, Л. Д., която
е била с молителката и майка й М. Б. до идването на Г. К., след което
свидетелката е отишла до магазина и след това в съседния на заведението
„Г.“ фризьорски салон, където е имала записан час; както и самата
фризьорка В. –Г..
По отношение на поведението на К., което е посочено от молителката
за упражнено спрямо нея домашно насилие не се сочи в показанията на нито
един свидетел, освен в показанията на майката й - св. М. Б.. От показанията на
М. Б. се установява, че след като Г. дошъл и са тръгнали към заведението Г.
да търсят записи, за да видят дали наистина свидетелката М.Б. е спънала Й.,
свидетелката сочи, че на излизане от Г. обидите към дъщеря й са изречени от
Г. на висок тон, казал й е „курво, с триста бройки и физически я е ударил,
като дъщеря й- В. Б. - в момента е снимала с телефона си, като от удара
телефонът е паднал на земята и му се счупил протектора. Св. М.Б. сочи, че Й.,
която работи във фризьорския салон, също е чула, но Й. В. –Г., при разпита й
отрича да е чула каквото и да е. Нищо не е чула и св. Л. Д., която също е била
във фрзизьорски салон, като тя е била заедно с молителката В. Б. и майка й на
3
една маса до идването на Г..
Св. П. също не е чул нито обиди, нито е видял Г. да удря В.Б., от
момента, от който ги е възприемал - при идването му към заведението Г. ги е
виждал от момента когато Г. К. и М. Б. са излизали от заведението. Сочи, че
ги е наблюдавал непрекъснато. На изричен въпрос свидетелят отговаря, че не
е видял нещо да се случва с телефона на В..
Предвид показанията на св. П., обсъдени във връзка с показанията на св.
В. - Г. и Л. Д., съдът счита, че се опровергават декларираните факти от
молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съотв. свидетелските
показания на майка й св. М. Б., които според съда предвид близката родствена
връзка с потърпевшата са заинтересовани. Освен това ако е било „страшно“,
каквато е квалификацията, дадена от майката на потърпевшата за случващото
се, то е логично да потърсят съдействие от познатата им Л. Д., намираща се в
близкия фризьорски салон респ. от хората по улицата и в заведението пред
което е станало, тъй като е било по обяд – след 11:00 ч. и е имало хора.
Затова БлОС не споделя приетото от РС, за заинтересованост на
показанията на св. П., поради близки съседски отношения с ответника.
Възраженията пред БлОС на пълномощника на въззиваемата за
противоречивост на неговите показания също са несъстоятелни, тъй като
такива противоречия в показанията му няма.
С оглед приетите за установени факти вследствие на анализа на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, БлОС счита, че
молителката не доказва Г. К. да е осъществил твърдяното спрямо нея
поведение на сочената дата -31.3.23 г., което да се квалифицира като акт на
домашно насилие. От събраните доказателства се опровергава закрепената в
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН материалната доказателствена сила на декларацията по
чл. 9, ал. 3 от с.з.
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
4
извършено в негово присъствие.
Такова поведение на ответника, попадаща в обхвата на чл. 2 ЗЗДН не се
установи да се осъществено от жалбоподателя. Затова Решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени и се постанови отхвърляне на
молбата.
По изложените съображения БлОС отменя решението на РС и отхвърля
молбата за издаване на заповед за домашно насилие.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 189/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 349 по
описа за 2023 г. на РС-Сандански и вместо това постановява:
Отхвърля молбата на В. Д. Б. срещу Г. Л. К. за издаване на заповед за
защита от домашно насилие за упражнено спрямо нея домашно насилие на
31.3.2023 г.
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на отмененото решение на РС-
Сандански Заповед за защита № 7/07.07.2023 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5