№ 289
гр. Шумен, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500157 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Йеттел ....... „ ЕАД, гр. София, ЕИК ....,
представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника адв. З. Ц. от САК срещу решение №
19/16.02.2023 г. по гр.д. № 457/2022 г. по описа на ВПРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения от дружеството иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че Й. Ц. Й.
дължи сумата от 281.31 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за
услуги № *********/10.01.2020 г..
Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част поради
противоречие с материалния закон и необоснованост, по съображения, подробно изложени в
жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и му
присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият по жалбата Й. Ц. Й. не е депозирал
отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 457/2022
г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия,
имаща за предмет претенция за признаване за установено съществуването вземания на
ищеца срещу ответника за сумите от 646.56 лева - главница, ведно със законната лихва
1
върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.06.2022 г. до изплащане на вземането,
както и 385.00 лева - разноски по заповедното производство, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 176/04.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 341/2022 г. по описа на ВПРС.
Ищецът е основал претенцията си на твърденията, че между него и ответника са били
сключени два договора за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № *********
от 10.01.2020 г., с който на потребителя бил предоставен мобилен телефонен апарат
HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl и Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
01.01.2020 г., с който на потребителя бил предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 бр.
вещи както следва: Team Group USB 3.0 flash memory 16GB, 4Smarts slim case Black
HUAWEI P30 Lite, HAMA USB 3.1 Type-C cable 1.5m black, 3MK Flexible Glass HUAWEI
P30 Lite. Общата цена на комплекта от аксесоари възлизала на 67.81 лева с вкл. ДДС, като за
ползването му, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на по 2.83 лева с
вкл. ДДС. Ответникът не изпълнил свои парични задължения по договорите, като за
дължимите суми му били издадени 3 бр. фактури, в периода м. юни 2020г. - м. август
2020г., както следва:
1 . Фактура № **********/05.06.2020г., издадена за отчетния период 05/05/2020 г. -
04/06/2020г. за обща сума от 102.96 лева, от които месечна абонаментна такса за мобилен
номер ********** в размер на 85.48 лева с вкл. ДДС, такса Плати с Теленор от Google Play
Store в размер на 14.65 лева с вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари -
2.83 лева с вкл. ДДС. От общата сума било приспаднато надвнесено плащане на задължение
от предходен отчетен период в размер на 14.91 лева, като дължимият остатък възлизал на
88.05 лева;
2. Фактура № **********/05.07.2020г., издадена за отчетния период 05/06/2020г. -
04/07/2020г. за обща сума от 54.12 лева, от които месечна абонаментна такса за мобилен
номер ********** в размер на 41.66 лева, ползвани услуги 1.08 лева, от които (такса за
спиране на номер 0.75 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 0.33 лв.), или общо 42.74
лева без ДДС и 51.29 лева с вкл. ДДС, както и лизингова вноска за комплект от 4 бр.
аксесоари - 2.83 лева с вкл. ДДС;
3. Фактура № **********/05.08.2020г., издадена за отчетния период 05/07/2020г. -
04/08/2020г. за обща сума от 52.82 лева, включваща месечна абонаментна такса за мобилен
номер ********** в размер на 49.99 лева с вкл. ДДС и лизингова вноска за комплект от 4 бр.
аксесоари - 2.83 лв. с вкл. ДДС.
Вследствие виновното поведение на ответника, договорите за мобилни услуги били
прекратени, като била издадена фактура № **********/05.10.2020г., която включва
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на
406.29 лв., на осн. т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2020 г., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг
комплект от 4 бр. аксесоари в общ размер на 45.28 лева с вкл. ДДС. Претендираната
2
неустойка представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 41.66 лева всяка), а именно 124.98 лева, ведно с добавена разлика в размер на
281.31 лева между стандартната цена на HUAWEI Р З О Lite Dual Pearl White без отстъпка
съгласно актуалната към 01.10.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. За комплект от 4
бр. аксесоари предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 45.28
лева с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски. Общата сума,
начислена във фактурата е 451.57 лева.
В предоставения му срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не
се явил в съдебно заседание, лично или чрез упълномощен от него представител.
Преди първото по делото заседание ищецът е поискал, в случай, че на налице
предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде произнесено неприсъствено решение,
като с протоколно определение № 10/16.01.2023 г. е било допуснато постановяване на
такова.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр. чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД, като с решението
си е отменил, поради грешка на основание чл. 253 от ГПК, протоколно определение от
16.01.2023 г., с което е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение; оставил е без
уважение искането на ищеца „Йеттел ....... „ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника Й. Ц. Й., на основание чл. 239, ал. 3 от ГПК; признал е за
установено по отношение на Й. Ц. Й., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „........“ № 46, вх. Б, ет. 1, ап. 2, че
същият дължи на „Йеттел .......“ ЕАД, ЕИК: .... (с предишно наименование „Теленор .......“
ЕАД), със седалище и адрес на управление – град София, район ......, ж.к. „......“ 4, БИЗНЕС
ПАРК СОФИЯ, сграда 6, представлявано по закон от Д.К.К. – изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представлявано по пълномощие от адв. З.
Ц., Адвокатска колегия – София, сумата от 365.25 лева, от която 194.99 лева - използвани и
незаплатени мобилни услуги, месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги №
********* от 10.01.2020 г. и дължими лизингови вноски за предоставен пакет от аксесоари
по Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 10.01.2020 г., начислени за
отчетния период от 05.05.2020 г. до 04.08.2020 год.; 45.28 лева - предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг комплект от 4 бр.
аксесоари; 124.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането; отхвърлил е предявения иск за горницата над 365.25 лева до пълния
претендиран размер от 646.56 лева (по отношение на сумата от 281.31 лева, представляваща
разликата между стандартната цена на HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White без отстъпка
3
съгласно актуалната към 01.10.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 176/ 04.07.2022
г. по ч. гр. д. № 341/2022 г. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 92 от ЗЗД и е осъдил Й. Ц. Й., ЕГН:
********** да заплати на „Йеттел .......“ ЕАД, ЕИК: .... сумата от 217.50 лева,
представляваща сторените съдебно деловодни разноски по гр.д. № 457/2022 г. по описа на
РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 217.50 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 341/2022 г. по описа на РС – Велики Преслав,
съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва от ищеца само в частта, в която е отхвърлен предявения от
дружеството иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че Й. Ц. Й. дължи сумата от
281.31 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/10.01.2020 г..
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на правния спор, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното:
Не се спори и се установява със силата на пресъдено нещо, произтичаща от
необжалваната и влязла в сила част от решение № 19/06.02.2023 г. по гр.д. № 457/2022 г. по
описа на ВПРС, че между страните са били сключени Договор за мобилни услуги №
********* от 10.01.2020 г., с който на потребителя е бил предоставен мобилен телефонен
апарат HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl и Договор за лизинг за базови аксесоари № *********
от 01.01.2020 г., с който на потребителя е бил предоставен пакет от аксесоари, включващ 4
бр. вещи както следва: Team Group USB 3.0 flash memory 16GB, 4Smarts slim case Black
HUAWEI P30 Lite, HAMA USB 3.1 Type-C cable 1.5m black, 3MK Flexible Glass HUAWEI
P30 Lite, по които договори в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за
сумите от 365.25 лева, от която 194.99 лева - използвани и незаплатени мобилни услуги,
месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2020 г. и
дължими лизингови вноски за предоставен пакет от аксесоари по Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 10.01.2020 г., начислени за отчетния период от 05.05.2020
г. до 04.08.2020 г.; 45.28 лева - предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставения с договора за лизинг комплект от 4 бр. аксесоари; 124.98 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 176/
4
04.07.2022 г. по ч. гр. д. № 341/2022 г. по описа на РС – Велики Преслав.
Спорът между страните е съществува ли вземане на ищеца срещу ответника за
сумата от 281.31 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *********/10.01.2020 г..
Съгласно визирания Договор за мобилни услуги № *********/10.01.2020 г., ищецът
се е задължил да предоставя на ответника, чрез своята обществена далекосъобщителна
мрежа, мобилни услуги със стандартна месечна абонаментна такса от 49.99 лева (41.66 лева
без ДДС), като съгласно т. 7 от договора, с подписването му на потребителя е бил
предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White, при цена на
мобилния апарат в брой 349.99 лева и стандартната цена в брой, без абонамент - 839.90
лева. Съгласно чл. 71 от Общи условия на "Теленор ......." ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги (с последно изменение от 20.09.2018 год.),
представляващи неразделна част от договора, потребителят е поел задължение да заплаща
определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ, а именно плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В чл. 11 от
договора е било предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти, като месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойката е най-високият според условията на плана. Потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти. В случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
По делото е приложена фактура № **********/05.10.2020г., която включва
задължение на ответника към ищеца за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2020 г., в общ размер на 406.29 лева.
Приложена е и последна покана за доброволно плащане, адресирана до ответника, с
която ищцовото дружество го е уведомило, че ще упражни правото си да прекрати договора
за мобилни услуги, ако в 10-дневен срок от датата на поканата не изпълни задължението си
за заплащане на дължими суми в общ размер от 646.56 лева, индивидуализирани по пера.
По делото не са представени доказателства за връчване поканата на адресата.
От материалите по ч.гр.д. № 341/2022 по описа на ВПРС се установява, че по това
5
дело в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 176/04.07.2022 г. за посочената в поканата до ответника сума в размер на
645.56 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в
съда, както и за разноски в общ размер 385 лева, направени по заповедното производство.
Заповедта е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което
заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което
същият е сторил с депозирана в срок искова молба, по която е било образувано гр.д. №
457/2022 г. по описа на ВПРС.
Въз основа на горното, съдът приема за безспорно установено, че ищцовото
дружество и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения между
тях Договор за мобилни услуги № *********/10.01.2020 г., както и, че предявеният
положителен установителен иск за сумата от 281.31 лева – неустойка за неизпълнение
договора, имащ за правно основание чл.415.ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД е предявен в срок
и допустим.
По отношение съществуване на вземането на ищеца, предмет на разглеждане в
настоящото производство, съобрази следното:
Във визирания договор за мобилни услуги е било уговорено, че след изтичане на
първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко
време на действието му с едномесечно писмено предизвестие. При прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти,
както и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството / в брой, без
абонамент /, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му / в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг /, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно чл.75 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, представляващи неразделна част от договора, при неспазване на което
да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. В
т.19б, б.“в“ от ОУ е посочено, че операторът има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор.
6
Въз основа на заявеното от ищеца и цитираните по-горе разпоредби, съдът съобрази,
че в сключения между страните индивидуален договор за мобилни услуги липсва клауза,
уреждаща начина на уведомяване на потребителя за предсрочното му прекратяване с
едностранно изявление на оператора, поради виновно неизпълнение от страна на абоната, а
съгласно чл.75 от ОУ, вр. т.19б, б.“в“, операторът има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по ОУ.
Доколкото се касае за писмени договори и в тях или в ОУ не е уговорено нещо
различно, следва, че са приложими общите разпоредби на чл.87 от ЗЗД, поради което
изявлението на оператора за предсрочното им прекратяване следва да е в писмена форма и
да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза обаче
ищецът не ангажира доказателства, че е връчил покана на ответника за заплащане на
просрочените му задължения, а впоследствие и уведомление за спиране на услугите и
прекратяване на договорите, с оглед на което не е възможно да се установи отправянето на
надлежно изявление от негова страна за разваляне на същите, респ. за момента, от който е
настъпило то. В тази връзка, следва да се отбележи също, че в разпоредбата на чл.75 от ОУ е
посочено, че операторът може да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при
условията на т.19б и т.19в. В т.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява с
"едномесечно писмено предизвестие", което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на
потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл.19в от ОУ е обусловена от съществено
или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152, т.24 от ОУ се
съдържа дефиниция на термина "съществено нарушение" с две хипотези: 1/ нарушение, на
което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло
невъзможно неговото изпълнение и 2/ действие или бездействие, с което сериозно се засягат
правата на другата страна. В чл.152, т.23 от ОУ е посочено, че "системно нарушение
съставлява нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, допуснато
три или повече пъти в продължение на една година". В конкретната хипотеза,
жалбоподателят се позовава на неплащане на дължими суми за три последователни отчетни
периода в рамките на една година, което отново предпоставя, че за прекратяването на
процесния договор е било необходимо писмено предизвестие и то не е могло да настъпи
автоматично.
Позовавайки се на изложеното, съдът приема за недоказан факта на прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги преди изтичане на срока му, респ. факта на
настъпване предсрочна изискуемост на вземанията на оператора.
Според сключения между страните договор за мобилни услуги, в хипотезата на
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя - абонат на предоставената услуга,
изразяваща се в неплащането й в срок, последният дължи на доставчика неустойка, както
следва: а/ неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до
7
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, както и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора; и б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството / в брой, без абонамент / съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от потребителя при предоставянето му / в брой или
съответно лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Съгласно договореното между страните, неустойката се дължи при прекратяване на
договора за мобилни услуги, като в случая ищеца се позовава на предсрочно такова, което
обаче, по изложените по-горе съображения, съдът приема за неосъществено.
На следващо място, цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и
е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което
с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на
неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща,
което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В разглеждания случай уговорената неустойка в размер на разликата между
стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от
договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.
Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите. Освен това, определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава", без
8
съгласието на насрещната страна, цената на предоставеното устройство. Правото на
оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при
сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно
увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на
извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със
сключване на договора.
Освен това, претендираната неустойка не се явява компенсаторна по отношение
предвидимата вреда на оператора към сключване на договора при неговото прекратяване.
Анализирайки съдържанието на разпоредбата, се налага извод, че същата съдържа три
кумулативно начислени неустойки - размерът на три стандартни месечни абонаментни
такси за предоставения мобилен номер; част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове за оставащия срок на договора; и разликата между стандартната
цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора,
съответстваща на оставащия срок на договора. Предвиждането в потребителския договор за
едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции
надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката,
преценено при сключване на договора, съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014
г. на ВКС. Следователно се налага извод, че с процесния допълнителен компонент на
клаузата за неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството и
действителната към момента на сключване на договора, съответстваща на оставащия срок
на договора, потребителят се задължава да заплати необосновано висока неустойка.
Ето защо, съдът приема, че визираната неустойка е договорена в противоречие на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и
заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта.Същата
противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което и доколкото
лизингодателят не доказва, че е индивидуално уговорена, клаузата е нищожна на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни последици. Предвид това и поради
липсата на материално право на вземане, исковата претенция за сумата от 281.31 лева е
изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди в частта, в
която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за сумата от 281.31 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White
без отстъпка съгласно актуалната към 01.10.2020г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща
на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/06.02.2023 г. по гр.д. № 457/2022 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен
предявения от „Йеттел .......“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. ...... 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., съдебен адрес: гр.
София, бул. ....... № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 срещу Й. Ц. Й., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ........ № 46, вх. Б,
ет. 1, ап. 2, положителен установителен иск за признаване съществуването вземане на ищеца
срещу ответника за сумата от 281.31 лева, представляваща разликата между стандартната
цена на HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White без отстъпка съгласно актуалната към
01.10.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договор за мобилни услуги № *********/10.01.2020 г., за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 176/ 04.07.2022
г. по ч. гр. д. № 341/2022 г. по описа на РС – Велики Преслав.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10