№ 25457
гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110166746 по описа за 2022 година
С разпореждане от 14.12.2022г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал
ясни и необходими указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на
исковата молба. Предупреден е и за последиците от неизпълнението - връщане на исковата
молба.
Разпореждането е получено от процесуалния представител на ищеца на 03.01.2023г. На
09.01.2023г. от негова страна е изпратена молба, постъпила в съда на 10.01.2023г., заведена
под вх. № 5825, в изпълнение на дадените указания. С молбата е поискано да му бъде
продължен срокът с поне 30 дни за снабдяване с данъчна оценка и скица на помещенията, и
съответно за изпълнение на указанията във връзка с иска за собственост. Поискал е и
издаване на съдебно удостоверение, като е приложил проект на същото.
С определение от 11.01.2023г. съдът е уважил искането за продължаване на срока, като на
основание чл. 63, ал. 1 ГПК го е продължил с 30 дни, считано от изтичане на първоначалния
срок. Издал е и поисканото съдебно удостоверение, което и до настоящия момент не е взето
от ищеца.
При горните обстоятелства, съдът намира, че исковата молба подлежи на връщане в частта
по предявения евентуален ревандикационен иск поради неотстраняване на нередовностите
й, включително в продължения срок. Съгласно изричната разпоредба на чл.63 ал.2 от ГПК
продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната
за определението на съда по молбата по чл.63 от ГПК. Процесуалният закон не предвижда
изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от
служебното начало на гражданското производство. По силата на чл.7 ал.2 от ГПК съдът
връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер
разпореждането по чл.63 от ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС
/определение №454 от 15.07.2013г. по ч.гр.д. №4232/2013г. на ВКС, ГК, IV гр.о.,
определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г. на ВКС, ГК, III гр.о., определение
1
№495 от 30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/, както и определение
№147 от 15.03.2012г. по ч. гр. д. №84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. и определение №385 от
04.10.2010г. по ч.гр.д. №374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., постановени по реда на чл. 274 ал.3
от ГПК. В определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. дело № 441/ 2010г., II ТО на ВКС, е
разяснено, че за резултата от искането по чл. 63 ГПК молителят сам трябва да следи и
препис от съдебния акт не се връчва.
В случая, ищецът нито е изпълнил дадените от съда указания в предоставения и продължен
срок (който изтича в края на работния ден на 09.02.2023г.), нито дори е получил съдебното
удостоверение, необходимо му за изпълнението им. Тоест, проявил е пълно бездействие.
Поради това, следва да понесе неблагоприятните последици от своето бездействие,
изразяващи се във връщане на исковата молба по отношение на този иск.
Воден от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба вх. № 271250/06.12.2022г. В
ЧАСТТА, с която е предявен евентуален иск за собственост по чл. 108 ЗС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок
от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2