Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 206 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2017 г. до 31.07.20. г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П.,
кв. „Т.”, бл. ., ап. ., на стойност 2087,73 лева, като претенцията към
ответника е за ½ от посочената сума, а именно: 1043,87 лева. Сочи, че
между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия
момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно
изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или
предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните.
Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по
силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответникът не изпълнил задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 09.12.2019 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, препратено по компетентност
на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 1043,87 лева за ползвана, но
незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ
се в гр. П., кв. „Т.”, бл. ., ап. ., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на .1,48 лева, начислена за периода от 09.07.2017 г.
до ..11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù изплащане. В законоустановения
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1225,35 лева, представляваща ½ от общия дълг за процесния период, от които: 1043,87 лева - главница за
ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Т.”, бл. ., ап. . за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.20. г., както и за
месеците септември 20. г. и юли 2019 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на .1,48 лева, начислена за периода от 09.07.2017 г.
до ..11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2019
г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който твърди, че не е в договорни
отношения с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот. Наред с това, сочи, че ищцовото
дружество не е спазило законовите си задължения, касаещи публикуването на
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Поддържа, че в рамките на
проведеното заповедно производство ищецът не е поискал издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за суми за услугата дялово разпределение,
поради което и не може да претендира същите в настоящото исково производство.
Оспорва ищцовото
дружество да е доставяло топлинна енергия в посочения в исковата молба обем,
като наред с това твърди, че представеното по делото извлечение от сметка не
може да служи като доказателство за доставеното количество топлинна енергия и
нейната парична равностойност.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните от ищеца суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Т.П.“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Ответникът С.Д.С., редовно призован,
не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 09.12.2019 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С.Д.С.
за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се
в гр. П., кв. „Т.”, бл. ., ап. ., за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.20. г.,
както и за месеците септември 20. г. и юли 2019 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Т.П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което
е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., кв. „Т.”, бл. ., ап. .,
е открита партида на името на С.Д.С., с абонатен номер 0110.00..
По делото е представено и писмо от
30.07.2020 г., издадено от община П., дирекция „Местни данъци и такси“, от което
се установява, че за посочения жилищен имот, находящ
се в гр. П., кв. „Т.”, бл. ., ап. ., в
информационния масив на дирекция „Местни данъци и такси“ не е подадена
декларация по чл. 14 ЗМДТ.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2017 г. до
31.07.20. г. и за месеците 09.20. г., 07.2019 г., за абонат № .стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, възлиза на 2087,73 лева, а само
частта на ответника се равнява на сумата от 1043,87 лева, като лихвата за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до ..11.2019 г. е в
размер на .1,48 лева.
Според вещото лице, в счетоводството
на ищеца сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период, са въведени в
счетоводството на ищеца, което е водено редовно.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.20. г. и за месеците 09.20. г.,
07.2019 г. възлиза на 2087,73 лева, като само задължението на ответника е
1043,87 лева. От заключението се установява, че топломерът в сградата е
преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2017 г., като
за процесния период разпределението на топлоенергия
за потребителите се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“
ЕООД. Системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна
собственост на 29.11.2000 г. Посочено е, че за процесния
период „Т.П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо
по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки.
Изчислените от „Топлофикация – П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и
са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния
период вещото лице не разполага с данни за подадени от ответника възражения
срещу изравнителните сметки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът С.Д.С. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства
за установяване на обстоятелството, че ответникът притежава качеството клиент
на топлинна енергия, не бяха представени от ищеца по делото, въпреки изрично
указаната на ищеца доказателствена тежест в този
смисъл с доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно
заседание от 01.07.2020 г. Представеното като
доказателство извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, не може да бъде взето предвид от съда
при постановяване на решението по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви
процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответникът е собственик или
титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не
установи по безспорен начин това обстоятелство. Поради това предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ответника направените от последния разноски в
заповедното и исковото производство. Ответникът доказва направени разноски в
общ размер на 1200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (400,00 лева
за заповедното производство и 800,00 лева – по настоящото дело). С исковата молба процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът счита за прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая размерът на претендираното
възнаграждение от ответника на основание сключените с адв.
Б. В. от ПАК 2 бр. договори за правна защита и съдействие, съответно от
11.02.2020 г. и 26.06.2020 г., е в общ размер на 1200,00 лева, като размерът на
възнаграждението следва да бъде намален до 529,29 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията, действала към момента на сключване на договорите
за правна защита и съдействие и договаряне на възнаграждението - определение №
650/29.11.20. г. по ч. т. д. № 2.0/20. г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №
437/29.07.2015 г. по ч. т. д. № 2973/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.) и бъде
осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника
така посочената сума от 529,29 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” искове
за признаване за установено по отношение на С.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес:
***, че дължи на топлофикационното дружество сума в размер на 1225,35 лева
(хиляда двеста двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
½ от общия дълг за процесния период, от които:
1043,87 лева (хиляда четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Т.”, бл. ., ап. . за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.20. г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на .1,48 лева (сто осемдесет и един лева и четиридесет
и осем стотинки), начислена за периода от 09.07.2017 г. до ..11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2019 г. до
окончателното ù изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Т.П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 529,29 лева (петстотин двадесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) –
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.