О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 212
31.01.2018г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на тридесет и първи януари
през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 1559
по описа
за
2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от П.А.М., чрез пълномощник адв.С.К. *** против
Прокуратурата на Република България, да бъде осъдена да й заплати сумата от 30 000
лв. неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена причина от воденото против ищцата наказателно дело и
необосновано дългия период от 21.07.2005г. до 22.12.2015г. включително като обвиняема
за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК, вр.чл.169 ал.1, т.1, т.3 и т.4
от ЗУТ, ведно със законната лихва от увреждането – 22.12.2015г., както и да
заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата
молба от Окръжна прокуратура – Бургас като представител на Прокуратурата на
РБългария, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, в който се излагат доводи за
неоснователност на предявения иск. Ищцата не е представила доказателства за
действително претърпени от нея вреди, както и за причинна връзка с действия на
представители на прокуратурата – незаконно обвинение. Размерът на търсеното
обезщетение е силно завишен. Направени
са възражения по доказателствени искания на ищцата, като е направено искане за
прилагане на ДП сл.д. № 824/2005г.***005г. на БОП. Приложени са писмени
доказателства.
Предвид направените искания, извършените от страните
процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът
приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Приложени са от ищцата писмени доказателства под опис:
л.5 по делото, вкл. квитанция за платена държавна такса, адвокатско пълномощно.
Представени са от ОП-Бургас: постановление за
възобновяване; постановление за спиране.
Приложените доказателства са относими, допустими и
необходими за изясняване на спора е следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като ищцата е била привлечена като обвиняема
за престъпление извършено в съдебния район на ОС-Бургас. Внесена е държавната такса.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът представя
проект за доклад по делото в следния смисъл. Предявен е иск от П.А.М., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.С.К. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Раковски №
2 против Прокуратурата на Република България, да бъде осъдена да й заплати
сумата от 30 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в непоправими
морални и физически травми, уронване на професионалния авторитет, постоянен
стрес и притеснения, безсъние, тревожност, като пряка и непосредствена причина
от воденото против ищцата наказателно дело и необосновано дългия период от
21.07.2005г. до 22.12.2015г. включително като обвиняема за извършено престъпление
по чл.123 ал.1 от НК, вр.чл.169 ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗУТ, вр.чл.49 т.1, т.2
и т.3, чл.50 ал.1 и ал.2, т.7 от Наредба № 4/ 21.05.2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционите проекти, ведно със законната лихва от
увреждането – 22.12.2015г., както и да заплати направените по делото разноски. В
исковата молба се твърди, че на 14.10.2014г. ищцата е била привлечена като
обвиняема от прокурор при ОП-Бургас за извършено престъпление по чл.123 от НК,
затова, че в качеството си на проектант при условията на независимо
съпричиняване с Ирена Аврамова във връзка с работа по проект за обект
еднофамилна жилищна сграда на Стамат Иванов К. в УПИ VІ-8540, м.“Буджака“ в
община Созопол възложена на „Авистон“ ООД – Пловдив, на 21.07.2005г. в
землището на гр.Созопол е причинила смъртта на Иванчо Георгиев Димитров с ЕГН **********
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. С
постановление от 17.09.2015г. отново й било предявено същото обвинение. С постановление от 22.12.2015г.***, на
основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1 от НПК е било прекратено
наказателното производство спрямо П.М.. Въпреки привличането на ищцата като
обвиняема през 2014г., още при образуване на досъдебното производство получила
упреци от разследващи, че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Животът
на ищцата се променил, като тя изпитвала страх от евентуално изправяне пред
съда, душевен дискомфорт, продължаващ и сега.
В отговора на исковата молба от Окръжна прокуратура –
Бургас като представител на Прокуратурата на РБългария, гр.София, ул.Витоша №
2, ЕИК *********, се излагат доводи за неоснователност на предявения иск. Счита
се, че П.М. не е представила доказателства за действително претърпени от нея
вреди, както и за причинна връзка с действия на представители на прокуратурата
– разпространяване на позорящи обстоятелства чрез данни от разследването. Наказателното
производство е било проведено в рамките на 14 месеца, разумен срок според
практиката на ЕСПЧ. Претенцията е завишена по размер е не е съобразена с
вредите и стандарта на живот в България. Спрямо ищцата не е била искана и
вземана мярка за неотклонение, а в периода 07.12.2007 – 12.10.2011г.
производството е било спряно. Размерът на претенцията не съответства на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика, както и претенцията за
лихви от дата, предхождаща влизането в сила на наказателното постановление – т.4
от ТР № 3/ 2005г. на ВКС/. Направени са възражения по доказателствени искания
на ищцата, както и искания за прилагане на ДП сл.д. № 824/2005г.***005г. на БОП.
Възражения се съдържат и относно размера на адвокатското възнаграждение като
прекомерно.
По направени искания и възражения, съдът приема
следното.
Не са налице ненуждаещи се от доказване обстоятелства,
няма признати факти.
Допустимо е искането за прилагане на ДП сл.д. №
824/2005г.***005г. на БОП, направено и от двете страни.
Искането за допускане до разпит на двама свидетели
също е допустимо и следва да бъде уважено, след като се твърди, че същите ще
установяват твърдени в исковата молба обстоятелства.
Съдът указва на страните, че съобразно чл.154 ал.1 от ГПК всяка следва да докаже твърдените от нея положителни факти, като ищцата
следва да докаже, че е претърпяла болки и страдания, причинната връзка с
действия на прокуратурата, както и размера на претендираните неимуществени
вреди. На основание чл.143 ал.2 от ГПК, ищцата може в първото по делото
заседание да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника.
Мотивиран от горното и на
основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА представените приложения под опис – л.5, както и
квитанция за платени държавни такси; адвокатско пълномощно, постановление за
възобновяване и постановление за спиране, като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА
И ПРИЛОЖИ ДП сл.д. № 824/2005г.***005г.
на БОП като доказателство по делото.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от
ищцовата страна.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.
НАСРОЧВА делото за 15.03.2018г. от 13.30ч., за която дата да се
призоват страните.
На страните да се съобщи за настоящото определение,
както и проекта за доклад по делото, а на ищцовата страна да се връчи препис от
отговора на исковата молба и приложенията от ОП-Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: