О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО,
V-ти
Районен съд – Дупница състав
02.07. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 788 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Д.А., съдебен адрес:*** срещу Г.В.Г., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, по следните съображения:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1902/2018г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Видно от служебно изисканото и приложено от съда ч.гр.д. 1902/2018г. по описа на Районен съд-Дупница, по искане на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, съдът е издал на 20.09.2018г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжника Г.В.Г., с която последният е осъден да заплати на заявителя следните суми: главница в размер на 9355.82 лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление от 25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, 100.92 лв.-договорна лихва за периода от 07.07.2017г. до 18.09.2018г., 63.44 лв.-санкционна лихва за същия период, 120.00 лв.-дължими такси и разноски и разноски по делото в размер на общо 260.94 лв. Постановено е незабавно изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение с вх. № 2422/15.02.2019г., от длъжника, представляван от законния представител Миглена Симеонова Гюндерска, чрез упълномощения от нея адвокат З.В.. Същата е заявила, че Миглена Гюндерска е получила на 30.01.2019г., в качеството й на законен представител- попечител на Г.Г., покана за доброволно изпълнение по ИД № 782/2018г., по описа на ЧСИ Валентина Александрова. Заявила е, че длъжникът не дължи изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение и е поискала отмяна на заповедта и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Посочила е, че длъжникът е поставен под ограничено запрещение с Решение № 49 от 10.03.2016г. на Окръжен съд-Кюстендил, влязло в сила на 13.04.2017г. и че от 07.06.2017г. същият е в неизвестност и е обявен за общодържавно издирване. Представила е доказателства за твърдените факти.
След постъпване на възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедният съд е изпратил съобщение, с което е указал на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе държавна такса. Указано е на заявителя, че в случай, че не представи доказателства за предявения иск за установяване на вземането издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщението е получено от банката на 05.03.2019г.
На 03.04.2019 г. (в рамките на предоставения едномесечен срок) заявителят е депозирал пред заповедния съд становище по депозираното възражение, с което е поискал на основание чл. 253 ГПК да бъде отменено разпореждането с указанията за подаване на установителен иск, тъй като Миглена Гюндерска, в качеството си на попечител на длъжника, не може да извършва процесуални действа вместо него и да упълномощава адвокат.
Заповедният съд е изпратил съобщение от 04.04.2019г., с което е указал на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗЛС, понеже местонахождението на Г.Г. е неизвестно и същият е обявен за издирване. На 08.04.2019г. заявителят е подал искова молба с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
Настоящият състав не споделя изводите на заповедния съд, че е налице валидно направено, от страна на длъжника, възражение по чл. 414 от ГПК, което да обуславя необходимост от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Възражението е депозирано от лице, без продставителна власт и съдът не е следвало да указва на ищеца предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с произтичащите от това последици. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК, „непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, по със съгласието на родителите или попечителите си". Решенията, които взема дадено лице в качеството си на попечител, не могат да заместят тези на представлявания. Както правилно е отбелязано и в депозираната частна жалба, волята на попечителя е едно своеобразно допълнение към волята на лицето, поставено под ограничено запрещение. За да възникне редовно и валидно волеизявление обаче, е необходимо волята на представляваното лице да бъде лично изразена, а след това потвърдена от попечителя. В процесния случай няма направено волеизявление от страна на Г.В.Г.. Възражението е депозирано от длъжника, представляван от законния представител Миглена Гюндерска, чрез упълномощения от нея адвокат З.В.. Упълномощаването на адв. В. също е нередовно.
В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, респективно за неговата недопустимост. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че с оглед липсата на валидно направено от страна на длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
На
основание гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 788/2019г. по описа на РС-Дупница, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: