Р Е Ш Е Н И Е
№486
гр. Русе, 11.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 754 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***– длъжник по изпълнително
дело № 20198320401094, срещу отказа на ЧСИ И.Х., рег.
№ ***на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен
съд, да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело, образувано
срещу длъжника Р.И.И..
В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че
вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото
изпълнително дело е погасено още през 2015 г. чрез прихващане с вземане на
длъжника, отправено с изявление от 09.04.2015 г. до Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе. Въз основа на същия изпълнителен лист па-рано е било
образувано изпълнително дело № 610/2017 г. по описа на ЧСИ
В.Н., в рамките на което длъжникът е релевирал същите
възражения за погасяване на вземането, въз основа на което изпълнителното
производство по делото е прекратено от съдебния изпълнител. В този смисъл се
твърди, че с образуването на процесното изпълнително дело е налице
недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на кредитора. В
жалбата са наведени твърдения, че вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност, тъй като и по двете изпълнителни дела не са извършвани никакви
изпълнителни действия, а образуването на изпълнително дело не представляват
действия по принудително изпълнение и не прекъсват давността за вземането. С
жалбата е направено искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Регионална
Дирекция за социално подпомагане - гр. Русе, в който се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
ЧСИ И.Х. е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в
които се излагат съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че
взискателят по изпълнителното дело е представил доказателства за погасяване на
задължението му към длъжника Р.И. с платежно нареждане за сумата 2185 лева от
14.03.2019 г., поради което счита, че не е налице прихващане от страна на
длъжника.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава,
следва да се разгледа по същество.
По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид
доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20198320401094 по описа на ЧСИ
И.Х., рег. № ***на КЧСИ, с район на действие Русенски
окръжен съд, е образувано на 07.06.2019 г. по молба на взискателя Регионална
Дирекция за социално подпомагане - гр. Русе, въз основа на изпълнителен лист от
04.08.2017 г. по адм. дело № 107/2014 г. по описа на
Административен съд – Русе, срещу длъжника Р.И.И., за
сумата от 700 лева, представляваща разноски за две инстанции. На гърба на
изпълнителния лист е положен печат на частен съдебен изпълнител В.Н. по
изпълнително дело № 610/2017 г., в който е отразено прекратяване на същото
изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На 27.06.2019 г. на длъжника по настоящото изпълнително дело е връчена
покана за доброволно изпълнение с инкорпорирано в нея съобщение за насочено
принудително изпълнение – запор върху банкови сметки и възбрана върху
притежавано от длъжника недвижимо имущество.
С молба с вх. № 16483/04.07.2019 г. по изпълнителното дело длъжникът е възразил
срещу дължимостта на вземането, предмет на
принудително изпълнение с твърдения, че същото е погасено чрез прихващане, като
със същата молба длъжникът е уведомил съдебния изпълнител за преходно
образуваното изпълнителни дело, въз основа на същия изпълнителен лист и
последвалото му прекратяване от ЧСИ В.Н.поради
погасяването на задължението. Със същата молба длъжникът е поискал на това
основание производството по изпълнителното дело да бъде прекратено.
С резолюция от 10.07.2019 г., след постъпване на становище от взискателя,
съдебният изпълнител е отказал прекратяване на производството.
Въз основа на така установените факти, въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
Предвид данните по
изпълнителното дело, а именно положеният върху изпълнителния лист печат на ЧСИ В.Н.с отразяване на постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящата
инстанция намира, че съществува пречка за провеждането на ново принудително
изпълнение за събиране на вземането, произтичащо от същото изпълнително
основание. Предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за прекратяване
на изпълнителното производство е относимо за случаите, в които сумата по
изпълнителния лист е погасена на взискателя преди образуването на
изпълнителното дело. Същевременно изявлението на съдебния изпълнител, обективирано в положения печат удостоверява погасяване на
вземането по процесното изпълнително основание и при положение, че същото не е
отменено по пътя на съдебното обжалване, то това постановление за прекратяване,
респективно съществуването на фактите, обуславящи прекратяването се явява
задължително, както за другите съдебни изпълнители при образуване на
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, така и за съда. Прекратяването
на изпълнителното производство в хипотезата на погасяване на вземането преди
образуване на делото препятства възможността взискателя да упражни повторно
правата по изпълнителния лист, тъй като погасяването на вземането има за
последица погасяване на материалното право на вземане. В този смисъл кредиторът
се явява недобросъвестен при новото сезиране на съдебния изпълнител. Именно
като гаранция срещу такава злоупотреба се е наложила деловодната практика по обективиране на прекратителното
постановление с констатирано основание върху самия изпълнителен титул. Нова
проверка за наличието на прекратителното основание,
констатирано с постановлението на ЧСИ В.Н.по ИД №
610/2017 г., обективирано на гърба на процесния
изпълнителен лист, настоящият състав не би могъл да извърши, доколкото стабилизараната констатация за основание за прекратяване
като процесуален акт, следва да се зачита между страните при следващи спорове.
Наведените
твърдения в жалбата за погасяване на вземането по давност не биха могли да
бъдат разгледани по реда на чл. 435 от ГПК, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Въз основа на
изложеното жалбата се явява основателна, а обжалваният отказ на съдебния
изпълнител незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, а съдебният
изпълнител следва да постанови прекратяване на изпълнителното производство.
При този изход на
делото право на разноски има жалбоподателят, който е направил своевременно
искане за присъждането им, както и искане от адв. М.А.за
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение с оглед оказана на
жалбоподателя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2
от Закона за адвокатурата. Сторените в настоящата инстанция разноски от
жалбоподателя са в размер на 25 лева за държавна такса. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие № 0175894/15.07.2019 г., сключен между
жалбоподателя и адв. А., по силата на който страните
са уговорили, че ще се осъществи безплатна правна помощ, поради което съдът
намира, че искането на адв. А.е основателно.
Възнаграждението следва да се определи съобразно чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение - 300 лева.
Воден от горните
мотиви, Русенски окръжен съд
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ
И.Х., рег. № ***на КЧСИ, с район на действие Русенски
окръжен съд, да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №
20198320401094, образувано срещу длъжника Р.И.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Регионална Дирекция за социално подпомагане - гр. Русе, БУЛСТАТ
1210150560142, с адрес: гр. Русе, ул. „Ангел Кънчев“ № 1, ет. 7, представлявана
от Директора М.В., да заплати на Р.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 25 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Регионална Дирекция за социално подпомагане - гр. Русе, БУЛСТАТ 1210150560142, с адрес: гр. Русе, ул. „Ангел Кънчев“ № 1, ет. 7, представлявана от Директора М.В., да заплати на адв. М.М.А., ЕГН **********, със адрес ***, сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.