Решение по дело №1134/2015 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№184

гр. Самоков, 21.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Евелина Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1134 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

П.А.С., А.Т.С. и М.А.С., чрез пълномощниците си адв. Йосиф Герон и адв. Владимир Хаджиев, са предявили срещу Б.Й.М., З.К.Г., Лилия К.А. и А.Г.Г. иск за делба следния недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, а именно: поземлен имот с идентификатор 65231.909.340 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, целият с площ 382 кв. м., ведно с построените в имота сгради: триетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.4, със застроена площ 105 кв. м., двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.5, със застроена площ 89 кв. м. и двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.6, със застроена площ 82 кв. м.

С исковата молба е отправено и искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да постанови ответниците да заплащат на ищците обезщетение в размер 300 лв. до окончателното извършване на делбата срещу ползването на съсобствения имот.

Твърди се в исковата молба и в уточняващите я молби от 02.03.2016 г., 06.04.2016 г., 11.04.2016 г. и 28.04.2016 г., че през 1990 г. ищецът П.С. и общият наследодател на всички ищци Александър С. са придобили на основание договор за продажба право на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ имот пл. № 1464 в кв. 280 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г., целият с площ 214 кв. м., в източната част на който съществувала двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м.  Съсобственик на другата 1/2 идеална част от имот пл. № 1464 в кв. 280 по плана на гр. Самоков бил Кирил Георгиев Градинаров, а след смъртта му правото му на собственост върху тази част преминало в имуществото на наследниците му по закон – ответниците З.Г., Лилия А. и А.Г.. Собственик на имот пл. № 1463 в кв. 280 по плана на гр. Самоков бил ответникът Б.М.. През 1996 г. ищците продали на ответника Б.М. ¼ идеална част от УПИ VІ, образуван от имоти пл. № 1463 и 1464 в кв. 280 по плана на гр. Самоков, като по този начин му продали половината от притежаваната от тях 1/2 идеална част от имот пл. № 1464 и запазили правото си на собственост върху останалата част, с която участвали в съсобствеността, а сметки за УПИ VІ между двата включени в него имота не били уреждани /вж. т. 4 от уточняваща молба от 02.03.2016 г., л. 44 от делото/. Ищците твърдят, че поисканите до делба сгради са съсобствени с ответниците на основание приращение, тъй като сградите били построени в съсобствения имот, както следва: сграда с идентификатор 65231.909.340.4 – през 2005 г.; сграда с идентификатор 65231.909.340.5 – след 1996 г. и сграда с идентификатор 65231.909.340.6 – през 1996 г.

Поради смъртта на ищеца П.С. в хода на производството /на 06.12.2016 г./ като ищци на негово място са конституирани наследниците му Александър-Даян П.С. и Д.П.С..

Ответникът Б.М. е представил в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който е оспорил иска за делба с твърдение, че регулационният план за парцел VІ е приложен и че ищците нямат участие в съсобствеността върху този парцел по съображения, касаещи разпоредителна сделка, извършена от ищците и последващо влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 154/2007 г. на РС – Самоков. В условията на евентуалност този ответник излага в отговора на исковата молба възражение за изтекла придобивна давност по отношение на делбения поземления имот и по отношение на построената в него сграда с идентификатор 65231.909.340.6, считано от 05.12.1996 г. до предявяване на иска за делба, а така също е изложено и възражение, че същият ответник е придобил по силата на 5-годишна придобивна давност сграда с идентификатор 65231.909.340.4, построена в поземления имот, считано от 20.12.2006 г. до предявяване на иска за делба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А.Г. представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска за делба и счита, че върху така поискания до делба имот не е налице съсобственост, в която да участват ищците и заявява, че в поземления имот дяловете на страните са, както следва: ¾ идеални части за ответника М. и ¼ идеална част за нея. Твърди, че е изключителен собственик на поисканата до делба сграда с идентификатор 65231.909.340.5, както и че ответникът Б.М. е изключителен собственик на останалите две поискани до делба сгради – с идентификатори 65231.909.340.4 и 65231.909.340.6. Поискала е съдът да отхвърли иска за делба на поземления имот и на построените в него сгради.

С влязло в сила като необжалвано от страните определение от 31.03.2017 г. производството по иска за делба е прекратено по отношение на ответниците Лилия А. и З.Г..

Пред съда пълномощниците на ищците заявяват, че поддържат иска за делба и изразяват в с. з. на 29.05.2017 г. становище, поддържано от тях и в с. з. на 05.02.2018 г., с което не оспорват, че парцел VІ в кв. 280 по плана на гр. Самоков е образуван като общ парцел по регулация, отреден за имоти пл. №№ 1463 и 1464, но твърдят, че планът не е приложен за изравняване на частите на съсобствениците в общия парцел. Поради това излагат доводи, че с договора за продажба, сключен през 1996 г. първоначалните ищци са прехвърлили на ответника Б.М. само част от правото на собственост, което са притежавали върху общия по регулация парцел VІ, а и от имот пл. № 1464, тъй като към датата на сключване на този договор регулацията не била приложена.

Ответникът Б.М. лично и чрез пълномощника си адв. Евгения Дашина, заявява, че поддържа становището по иска, заявено с отговора на исковата молба.

Ответницата А.Г. се представлява от пълномощниците си адв. Екатерина Вададжийска и адв. М. Вучова, които поддържат становището по иска, изразено от тази ответница с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 60, т. ІІ, д. № 492/1990 г. на РС – Самоков, на 20.06.1990 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, с който Цветана Лазарова Ранова, Станка Лазарова Иванова, Антон Янков Градинаров и Росица Миладинова Делигълъбова са продали на Александър Владимиров С. и на П.А.С. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място от 214 кв. м., с построената върху същото място двуетажна жилищна сграда от 79 кв. м., който имот образува планоснимачен № 1464 в кв. 280 по регулационния план на гр. Самоков, като жилищната сграда се намира в източната част на имота, който имот е отреден за ДСК и ДЗИ.

С нотариален акт № 16, т. І, д. № 73/1993 г. на РС – Самоков, на 02.02.1993 г. Кирил Георгиев Градинаров е признат за собственик по наследство, продажба на наследство и покупко-продажба на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. Самоков, образуващо по плана на града имот пл. № 1464 в кв. 280, цялото с пространство от 214 кв. м. и при съседи на целия имот: от две страни улица, наследници на Кирил Кацаров и наследници на Васил Попов, както и на построената в западната половина на имота двуетажна масивна жилищна сграда /на гредоред/, състояща се от първи етаж /дюкянски етаж/, втори етаж и мазета, със застроена площ от 60 кв. м.

Установява се от удостоверение за наследници изх. № 216/10.02.2016 г., издадено от Община Самоков /л. 65/, че Александър Владимиров С. е починал на 28.01.1995 г. и след смъртта си е оставил за свои наследници съпругата си А.Т.С. и децата си П.А.С. и М.А.С..

Видно е от удостоверения за наследници изх. № 683/06.04.2016 г. и изх. № 264/15.02.2016 г., двете издадени от Община Самоков /л. 63-64 и л. 66/, че Кирил Георгиев Градинаров е починал на 18.12.1995 г. и след смъртта си е оставил за наследници децата си З.К.Г., Лилия К.А. и Георги Кирилов Градинаров, а последният е починал на 31.05.2011 г. и единствен негов наследник по закон е дъщеря му А.Г.Г.. През 1996 г. З.Г. и Лилия А. са се отказали от наследството на баща си Кирил Градинаров /вж. удостоверение, изх. № П-УО-11/27.07.2017 г. на РС – Самоков, л. 180/.

С нотариален акт № 112, т. ІV, д. № 1138/1996 г. на нотариуса при РС – Самоков, на 05.12.1996 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, с който П.А.С., лично и като пълномощник на М.А.С. и А.Т.С., е продал на Б.Й.М. следния недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, съсобствен между пълномощника и упълномощителите, а именно: 1/4 идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено, с урегулирана площ от 377 кв. м., представляващо съсобствения парцел VІ, отреден за имоти с пл. № 1463 и 1464 в кв. 280 по действащия регулационен план на гр. Самоков, при съседи на цялото място: от две страни улици, парцели V-4153, VІІ-1461 и ХХХVІ-1462, всички в кв. 280 по плана на гр. Самоков, заедно с построената върху същото дворно място двуетажна сграда от 79 кв. м. застроена площ, като жилищната сграда се намира в източната част на имота.

С влязло в сила на 30.12.2009 г. решение № 100/05.06.2008 г. на РС – Самоков по гр. д. № 154/2007 г. по описа на същия съд /оставено в сила с решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 693/2008 г. на Софийския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване/ исковете на А.С. и М.С. срещу П.С. и Б.М. за обявяване нищожността на договора за продажба, сключен с гореописания нотариален акт № 112/1996 г., както и исковете на А.С. и М.С. срещу Б.М. за унищожаване на договора и за признаване правото им на собственост върху 4/24 идеални части за А.С. и върху 1/24 идеална част за М.С., са отхвърлени.

Установява се от приетото заключение на вещото лице И.Т. по назначената съдебно-техническа експертиза, че към 1996 г. е бил в сила кадастрален и регулационен план на гр. Самоков, одобрен със заповед № 45/1978 г. и изменен със заповед № ЛС-01-191/1994 г. По силата на това изменение на плана за имоти с пл. № 1463 и 1464 е отреден съсобствен парцел VІ в кв. 105 – за жилищно строителство. За това предвиждане регулационният план не е приложен. Към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията /31.03.2001 г./ градоустройственият и регулационен статут на процесните имоти не е променен, като за тях е в сила подробният устройствен план, одобрен със заповед № ЛС-01-191/1994 г., но предвижданията на регулацията не са реализирани по отношение на УПИ VІ в кв. 105. Към настоящия момент процесните имоти пл. № 1463 и 1464 при условията на приложена регулация са отразени като един общ поземлен имот с идентификатор 65231.909.340, идентичен с УПИ VІ в кв. 105. Одобреният със заповед № ЛС-01-191/1994 г. регулационен план, в сила и към настоящия момент, е приложен по отношение на уравняване на дяловете в съсобствения парцел VІ в кв. 105, както и за придаваемите се към него части от общински имот, като действието е извършено по молба вх. № ТС-Р-1058/04.09.2001 г. на основание § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и изготвен протокол № 100/28.09.2001 г. за оценка на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ, назначена със заповед № ЛС-01-287/2000 г. на кмета на Община Самоков. Въз основа на тези документи е издаден нотариален акт № 29, т. ІІ, д. № 258/2002 г. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация.

Според заключението на вещото лице имот пл. № 1464 в кв. 280 по плана на гр. Самоков от 1978 г. е в границите на поземлен имот с идентификатор 65231.909.340 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков /в северната му част/, като поземленият имот 65231.909.340 е идентичен с парцел VІ в кв. 105 по действащия регулационен план на гр. Самоков. Сградата, описана в гореобсъдените нотариални актове № 60/1990 г. и  № 112/1996 г. по местоположение е идентична със съществуващата понастоящем сграда с идентификатор 65231.909.340.6, а сградата, описана в гореобсъдения нотариален акт № 16/1993 г. е идентична със сграда с идентификатор 65231.909.340.5 /вж. в тази насока коригиращото изявление на вещото лице Т. в с. з. на 02.04.2018 г. относно номера на идентификатора на последната сграда/.

По делото са събрани в значителен обем и други писмени, а и гласни доказателства, които установяват факти, които са или неотносими към предмета на доказване по делото, или имат само странично значение за спора  /например, но не само – доказателствата за юридическите основания, на които ответникът М. е придобил право на собственост върху останалите идеални части от УПИ VІ след включването и на имот пл. № 1463 в кв. 280 в образуването му като общ по регулация парцел/. Затова съдът не обсъжда подробно тези доказателства от фактическа страна, а ще отбележи по-долу само значението на онези от тях, които имат връзка с изводите му.  

При така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Искът е с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Самоков и представляващ поземлен имот с идентификатор 65231.909.340 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, целият с площ 382 кв. м., ведно с построените в имота сгради: триетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.4, със застроена площ 105 кв. м., двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.5, със застроена площ 89 кв. м. и двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.6, със застроена площ 82 кв. м.

Искът е неоснователен.

Между ищците и ответниците не е налице съсобственост върху гореописаните поземлен имот и построени в него сгради.

С договор за продажба, сключен с нотариален акт № 60/1990 г. Александър С. – общ наследодател на всички ищци и П.С. – наследодател на новоконституираните на негово място ищци Александър-Даян С. и Д.С. поради смъртта му в хода на делото, са придобили право на собственост върху общо 1/2 идеална част от имот пл. № 1464 по регулационния и кадастрален план на гр. Самоков от 1978 г. По силата на изменение на регулационния план от 1994 г. от този имот и от имот пл. № 1463 в кв. 280 е образуван общ по регулация парцел VІ в кв. 105. Това регулационно предвиждане е одобрено при действието на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ /понастоящем отменен/, съгласно която частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни.

При действието на разпоредбите на чл. 29, ал. 3, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 30, т. 3, вр. чл. 31 от отменения ЗТСУ дворищнорегулационните планове имат непосредствено отчуждително, т. е. вещно-прехвърлително действие за възникване на съсобственост върху общи по регулация парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване между собствениците на имотите, от които те са образувани. Поради това по силата на плана, а в конкретния случай – по силата на неговото изменение от 1994 г., правото на собственост върху имотите, образуващи парцела, е трансформирано в право на съсобственост върху образувания от тях общ по регулация парцел. В този смисъл изплащането на дължимите обезщетения за изравняване на частите на съсобствениците в парцела е условие за заемане на имота, а оттам и за издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ, но не и за проявление на посоченото непосредствено отчуждително действие на плана.

Така по силата на изменението на регулационния план на гр. Самоков от 1978 г., одобрено със заповед № ЛС-01-191/1994 г., носителите на правото на собственост върху имоти пл. № 1463 и 1464 в кв. 280 по плана на града, са станали съсобственици в равни дялове – по 1/2 идеална част – на парцел VІ в кв. 105 съгласно изменението на плана и са изгубили правото на собственост върху отделните имоти, представляващи реални части от парцела /арг. и от чл. 59 от ЗТСУ в ред., обн. ДВ, бр. 29/1973 г./. В случаи като конкретния, в които до образуване на общия по регулация парцел е съществувала съсобственост върху някой от имотите, от които парцелът е образуван, съотношението между дяловете на съсобствениците в него се запазва и като съотношение в притежанието върху идеалната част от общия парцел. Казано иначе, щом през 1990 г. П. и Александър Сайменови са придобили общо 1/2 идеална част от имот пл. № 1464 в кв. 280 по плана на гр. Самоков, а другата 1/2 идеална част от този имот е принадлежала на Кирил Градинаров, то участието им в съсобствеността върху общо 1/2 идеална част от общия парцел по регулация /по силата на общото притежание на имот пл. № 1464/ следва да е в равни дялове, т. е. Александър С. и П.С. са придобили по силата на плана общо 1/4 идеална част от парцел VІ в кв. 105 /или по 1/8 идеална част от съсобствеността върху парцела всеки от тях/, а Кирил Градинаров е придобил 1/4 идеална част от този парцел.

Александър С. е починал на 28.01.1995 г. и негови наследници по закон са съпругата му А.С. и децата му М.С. и П.С., като за последния е отбелязано в представените удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт /л. 173-174/, че е починал неженен, т. е. същият никога не е сключвал брак. Следователно с договора за продажба, сключен с нотариален акт № 60/1990 г. Александър С. е придобил в СИО с А.С. 1/4 идеална част от имот пл. № 1464 в кв. 280 по плана на гр. Самоков, а другата 1/4 идеална част от същия имот е придобита от П.С. по силата на същия договор. С образуването от имот пл. № 1464 на общ по регулация парцел VІ в кв. 105 през 1994 г. съсобствеността върху имота е трансформирана в съсобственост върху парцела при дял 1/8 идеална част, притежаван общо в бездялова СИО от Александър и А. Сайменови и при дял 1/8 идеална част за П.С.. След смъртта на Александър С., към 05.12.1996 г. – датата на сключване на договора за продажба с нотариален акт № 112/1996 г., дяловете на А., М. и П. Сайменови от парцела са били съответно 1/12 ид. ч. за А.С. /4/6 от 1/8 ид. ч./, 1/48 ид. ч. за М.С. и 7/48 ид. ч. /1/8+1/48/ за П.С.. Сборът от техните дялове в съсобствеността върху парцел VІ в кв. 105 е бил общо 1/4 идеална част /1/12+1/48+7/48=12/48=1/4/.

Именно с този обем на правата си в съсобствеността върху парцел VІ в кв. 105 по регулационния план на гр. Самоков, какъвто общо са притежавали  П., А. и М. Сайменови, те са се разпоредили с договора за продажба, сключен с ответника Б.М. с нотариален акт № 112/1996 г. и по този начин са изгубили качеството си на съсобственици на парцела, идентичен понастоящем с поземлен имот 65231.909.340 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков.  За пълнота следва да се отбележи, че с влязло в сила на 30.12.2009 г. съдебно решение по гр. д. № 154/2007 г. по описа на РС – Самоков са отхвърлени исковете за установяване нищожност на този договор, респ. за унищожаването му. Със същото решение са отхвърлени и исковете за установяване по отношение на ответника Б.М. на право на собственост на ищцата А.С. върху 4/24 идеални части и на ищцата М.С. върху 1/24 идеална част от парцел VІ, отреден за имоти пл. № 1463 и 1464, т. е. правото на съсобственост на посочените ищци върху парцела е отречено със сила на пресъдено нещо.

Без правно значение за извода на съда – че ищците не участват в съсобствеността върху поискания до делба поземлен имот – е установеното по делото обстоятелство, че както към датата на сключване на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 112/1996 г., така и към датата на влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. регулационният план за образуване на общ по регулация парцел VІ в кв. 105 не е бил приложен. Разпоредбата на § 8, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ установява прекратяване занапред на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. Впрочем и съдебната практика, обективирана в решения на ВКС, на които се позовава пълномощникът на ищците в писмените си бележки, не налага различен извод. Освен това, така установеното прекратяване на отчуждителното действие на тези планове поради неприлагането им има за последица възстановяване на индивидуализацията на имотите съгласно имотните им граници отпреди регулацията, а не обявяване с обратна сила на недействителност на разпоредителни сделки с предмет – идеални части от дворищно-регулационни парцели, сключени след влизане в сила на дворищно-регулационния план и преди влизане в сила на ЗУТ. Аргумент в полза на това разбиране се съдържа и в разпоредбата на § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ, установяваща конкретни възможности за собствениците на поземлените имоти, засегнати от неприложени дворищнорегулационни планове с прекратено занапред отчуждително действие, а не и за техните праводатели на основание частно правоприемство.

Ето защо искът за делба на поземлен имот с идентификатор 65231.909.340 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обстоятелството, че поземленият имот е съсобствен между ответниците Б.М. и А.Г., не представлява основание за допускане на делбата на имота само между тях, при положение, че всеки от тях е заявил становище за отхвърляне на иска за делба и за недопускането й.

Относно поисканите до делба сгради, построени в този поземлен имот, е необходимо да се отбележи следното:

Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на сградите по приращение – поради построяването им в съсобствения поземлен имот, както следва: сграда с идентификатор 65231.909.340.4 – през 2005 г., сграда с идентификатор 65231.909.340.5 – след 1996 г. и сграда с идентификатор 65231.909.340.6 – през 1996 г. Очевидно е, че дори според твърденията на ищците, първите две от тези сгради са построени в имота след сключване на договора за продажба на 05.12.1996 г. с нотариален акт № 112/1996 г., с който ищците са се разпоредили изцяло с дела си от съсобствеността върху парцел VІ в кв. 105, идентичен понастоящем с поземлен имот 65231.909.340. Поради това ищците не са могли да придобият дял от съсобствеността върху тези сгради на заявеното основание, а именно по приращение.

Отделно от това – според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза сграда с идентификатор 65231.909.340.5 е идентична със сградата, описана в нотариален акт № 16/1993 г., с който Кирил Градинаров е признат за собственик на 1/2 идеална част от имот пл. № 1464 в кв. 280 по плана на гр. Самоков от 1978 г. В този нотариален акт е посочено, че Кирил Градинаров се признава за собственик и на построената в западната половина на имота двуетажна масивна жилищна сграда. При положение, че по силата на нотариален акт № 60/1990 г. на основание договор за продажба Александър и П. Сайменови са придобили другата 1/2 идеална част от имот пл. № 1464 в кв. 280, ведно с построената в източната част на имота жилищна сграда, се налага извод, че от предмета на договора е била изключена сградата, построена в западната част на имота. Последната, по силата на чл. 31, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, не е станала съсобствена на съсобствениците на парцел VІ с образуването му като общ по регулация парцел от имоти пл. № 1463 и 1464, а е останала съсобствена на наследниците на Кирил Градинаров. Освен това, вещото лице сочи, че сградата в западната част на имот пл. № 1464 в кв. 280, описана в нотариален акт № 16/1993 г. е идентична със сграда с настоящ идентификатор 65231.909.340.5, без да използва условност на формулировката за идентичност само по местоположение. В тази връзка следва да се отбележи и че по делото няма данни до 05.12.1996 г., когато ищците са прехвърлили с договор за продажба дяловете си в съсобствеността върху УПИ VІ в кв. 105 на ответника М., те да са придобили право на собственост върху сграда, изградена на мястото на сградата, описана в нотариален акт № 16/1993 г. на каквото и да било правно основание. Не се установява от доказателствата по делото и след тази дата същите да са придобили право на участие в съсобствеността върху сградата с настоящ идентификатор 65231.909.340.5. Поради това по делото не се установява те да са съсобственици на тази сграда, което да основава иска им за делба конкретно на тази сграда.  

Що се касае до сграда с идентификатор 65231.909.340.6, за нея се твърди в исковата и уточняващите я молби, че е построена през 1996 г., т. е. може да се приеме, че ищцовото твърдение е за построяване на сградата преди сключване на договора за продажба, който е сключен в края на годината – на 05.12.1996 г. Преди всичко следва да се отбележи, че в нотариален акт № 112/1996 г., с който този договор е сключен, П., М. и А. Сайменови са продали на Б.М. 1/4 идеална част от парцел VІ заедно с построената върху него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 79 кв. м. в източната част на имота /т. е. заедно с цялата сграда/, като описанието на сградата е идентично с това в нотариален акт № 60/1990 г., с който те са я придобили. Ако към момента на сключване на този договор на 05.12.1996 г. продавачите са имали воля да изключат напълно или в идеални части от предмета на договора било тази сграда /ако все още е съществувала/, било построена на нейно място нова сграда /ако съществуващата дотогава сграда вече е била съборена/, е следвало такава воля да бъде изразена в нотариалния акт. В нотариалния акт № 112/1996 г. обаче такава воля изобщо не е изразена – с него е сключен договор, с който продавачите са се разпоредили изцяло с обема на правата си, придобити по договор за продажба от 1990 г. и по наследство от Александър С. – 1/4 идеална част от парцел VІ /по вече изложените съображения относно действието на изменението на регулационния план от 1994 г./, ведно с цялата построена в имота и разположена в източната му част двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. Не са налице и други доказателства за това П., М. и А. Сайменови да са запазили на някакво основание право на собственост /или идеални части от него/ върху сграда в имота, с който са се разпоредили с договора за продажба от 05.12.1996 г. Поради това дори да се приеме, че съществуващата понастоящем двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.6 е построена на мястото на съществуваща преди това двуетажна сграда, описана в нотариалните актове №№ 60/1990 г. и 112/1996 г. и е завършена преди 05.12.1996 г., не се установява ищците да са нейни съсобственици към датата на предявяване на иска за делба, а и понастоящем.

Съвсем отделен е въпросът, че с оглед писмените доказателства, представени от ответника М. с отговора на исковата молба, които по същество не са оспорени от ищците, на сградата, описана в нотариалния акт № 112/1996 г. като предмет на договора за продажба, разположена в източната част на парцела и идентична по местоположение със сграда 65231.909.340.6 съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, е извършен основен ремонт /реконструкция и преустройство/, но след 1996 г. Строителните книжа за такъв ремонт датират най-рано от 1997 г. /вж. разрешение за строеж № 043/19.05.1997 г. на главния архитект на Община Самоков, издадено на ответника М. – л. 119 и посоченото в него преодобряване на архитектурен и конструктивен проект от 17.05.1997 г./. В тази насока са и показанията на свидетелите Георги Бошняков и Владимир С., които сочат, че първоначалният ищец П.С. им споделил, че имал намерение да прехвърли на ответника М. част от имота, за да се улесни издаването на разрешение за строеж, след което двамата щели да строят в имота. Разбира се, тези показания не могат да служат като основа за извод какъв точно обем права е прехвърлен на ответника М. с договора за продажба на недвижим имот от 05.12.1996 г., нито за извод, че и след сключване на този договор продавачите по него са останали съсобственици на поземления имот, но са показателни за времето, в което са извършени строителни дейности по отношение на сградата в източната част на парцела /на ъгъла на улиците „Македония“ и „И. *** именно – след 05.12.1996 г. Поради това, дори при този ремонт фактически да е изградена нова сграда на мястото на съществуваща стара сграда, която е съборена /данни за което се съдържат в мотивите на заповед № 470/14.08.1998 г. на Зам.-ръководител на ДИТСК – л. 120-121/, тези действия са осъществени след сключване на договора за продажба, с който ищците са прехвърлили на ответника М. дела си от парцел VІ и цялата сграда в източната му част, а това изключва възможността ищците да са придобили право на собственост върху процесната сграда с идентификатор 65231.909.340.6 по приращение като съсобственици на парцел VІ. Участието на П.С. с труд и/или финансови средства при този ремонт, респ. при изграждане на изцяло нова сграда на нейно място, е от естество да породи облигационни отношения между страните, но не и право на собственост за ищците върху процесната сграда понастоящем. 

По всички изложени съображения и по отношение на процесните сгради искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради естеството на решаващите си съображения за неоснователност на иска за делба съдът не обсъжда направените от ответника Б.М. в условията на евентуалност възражения за придобиване по давност на поземления имот и построената в него сграда с идентификатор 65231.909.340.6, както и ангажираните в тази насока доказателства.

Предвид отхвърлянето на иска за делба съдът не дължи произнасяне и по искането на ищците с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане от страна на ответниците на обезщетение срещу ползването на имота.

С оглед изхода на делото и направените от ответниците искания за присъждане на разноски, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Б.М. сумата 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение и на ответницата А.Г. – сумата 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на пълномощника на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата А.Г. е неоснователно. С оглед стойността на защитавания от тази ответница материален интерес, обективиран в данъчната оценка на процесните имоти /същата твърди да е собственик на ¼ идеална част от поземления имот и изключителен собственик на сграда с идентификатор 65231.909.340.5, със застроена площ 89 кв. м./ уговореното и платено от нея адвокатско възнаграждение не надвишава минималния негов размер съгласно чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а фактическата и правната сложност на делото, както и обстоятелството, че то е разгледано в повече от две съдебни заседания, от своя страна също не могат да обосноват извод за неговата прекомерност. Отговорността за съдебни разноски не е солидарна, поради което с оглед изхода на делото, при който по същество се отрича наличието на съсобственост между страните върху поисканите до делба имоти при определени дялове, всеки от ищците следва да бъде осъден да плати на всеки от ответниците равни части от сторените от последните разноски, т. е. по 200 лв. на ответника Б.М. и по 250 лв. на ответницата А.Г..

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.С., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН **********, Александър-Даян П.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********, всички с адрес ***, а последните двама – конституирани като ищци на мястото на П.А.С., ЕГН **********, починал в хода на производството, срещу Б.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** и А.Г.Г., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, иск за делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. Самоков: поземлен имот с идентификатор 65231.909.340 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, целият с площ 382 кв. м., ведно с построените в имота сгради: триетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.4, със застроена площ 105 кв. м., двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.5, със застроена площ 89 кв. м. и двуетажна сграда с идентификатор 65231.909.340.6, със застроена площ 82 кв. м.

ОСЪЖДА А.Т.С., М.А.С., Александър-Даян П.С. и Д.П.С. да заплатят на Б.Й.М. по 200 лв. всеки от тях за разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Т.С., М.А.С., Александър-Даян П.С. и Д.П.С. да заплатят на А.Г.Г. по 250 лв. всеки от тях за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: