О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 23.01.2020г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI -ти граждански състав
На двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело №
9523
по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на „КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1,
вх. 1, ет. 1, с която в предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответната АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с адрес: гр. София, бул.
„Македония“ № 3 да му заплати сумата от общо 97 лв. - главница, представлява недължимо платена на 13.02.2019г. винетна
такса, за която е издадена електронна винетка 190212051266928 за собствения на
ищеца лек автомобил с рег. „А6139 МР“ с валидност от 13.02.2019г. до
12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 07.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който е изложил
съображения за неподведомственост на настоящия правен спор по съображения, че
се касае за искане за въстановяване на платена винетна такса, като източникът
на вземането не е гражданско правоотношение между равнопоставени субекти, а
административно правоотношение, основано на власт и подчинение. Счита, че
делото е подсъдно на административните съдилища.
След
преценка по чл. 118 от ГПК, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 118, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него
дело му е подсъдно, и ако прецени, че не му е подсъдно го изпраща на
компетентния съд.
Уредбата на таксите за закупуване на
винетни стикери, включително за електронните винетки, се съдържа в Закона за
пътищата.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата
за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа.
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата по чл.10, ал.7 от от Закона за пътищата винетните такси предоставят право на едно пътно превозно средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата
да ползва за определен срок платената пътна мрежа, като управление на МПС без заплатена дължима винетна такса съставлява административно нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за което е предвидена изрична санкционна норма, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.Това означава, че заплащането на такава такса е скрепено с принуда от страна
на държавата, защото притежателите на моторни превозни
средства, респективно лицата, които ги
ползват и управляват не са длъжни
да заплатят подобна такса при управление на съответното МПС в посочената пътна мрежа.
В случая ищецът твърди, че е платил по
грешка два пъти електронна винетка за един и същ автомобил с частично
припокриващ се период на валидност.
Настоящата съдебна инстанция счита, че
бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура“ да му възстанови получената
според него без основание цена на втората винетна такса в размер на 97 лв.
представлява административен акт, чиято законосъобразност следва да бъде
проверена не по реда на исковото производство, тъй като в случая не се касае за
гражданско правоотношение между равнопоставени правни субекти, а по реда на чл.
256 от АПК от компетентния административен съд, тъй като се касае за акт на
властнически административен орган, включен в обхвата на чл. 128 от АПК.
Предвид
това производството пред настоящия съд следва да бъде прекратено, и делото
следва да се изпрати по подсъдност на Адмистративен съд- Бургас.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК,
Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 9523/2019г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Адмистративен съд- Бургас.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Бургаският окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: