Решение по адм. дело №475/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с  чл.172, ал.5   ЗДвП.

Образувано по жалба на П.В.Г. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №25-1795-000231/09.09.2025г. на Началник сектор към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с която  на основание чл.171,т.2,б.“м“ ЗДвП е приложена ПАМ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца. Твърди се, че атакуваната заповед е  незаконосъобразна  и се иска нейната отмяна по съображения изложени в жалбата.

В с.з. жалбоподателят се представлява от * С.Г.. Поддържа се жалбата и се иска отмяна на заповедта. Излагат се доводи в тази насока. Претендират се разноски. 

Ответникът – Началник сектор към ОДМВР-Враца, РУ-Враца  в писмото, с което е изпратена адм. преписка счита, че  са налице основанията за издаване на заповедта, които са описани точно и изчерпателно, прави се и възражение  за  разноските.

По делото са представени писмени доказателства. Прието е заверено копие от административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със  Заповед за прилагане на ПАМ №25-1795-000231/09.09.2025г. на Началник сектор към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, на основание чл.171,т.2,б.“м“ ЗДвП е приложена ПАМ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца по отношение на лицето П.В.Г. ***. В мотивите за издаването  на заповедта е  прието, че  Г., като собственик на  л.а.  „Фолксваген Голф“ с  рег. № ******** е предоставила управлението му на лицето Ц.Г.Ц. който на 03.09.2025г. около 01:14 часа в ***, по време на движение движейки се в посока *** навлиза в кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася дясната му част като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение  и обратно, с което си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, с което е нарушен  чл.104б,т.2 ЗДвП.   На водача е съставен  АУАН серия GA №1351739/03.09.2025г. за нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП при същата фактическа обстановка. С оглед на така приетото  по отношение на Г., като собственик на въпросния автомобил  на основание  чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2, б.„м“ ЗДвП  е наложена описаната по-горе принудителна административна мярка. 

Приложена е справка за нарушител /водач относно П.Г.. По преписката е приложена и Заповед №369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР – Враца, с която са оправомощени длъжностните лица от ОДМВР-Враца да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които фигурират и началниците на сектор в РУ при ОДМВР-Враца, за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ. Налице е издадена заповед №369з-307-07/07.02.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца във вр. с упълномощаване на лицата, които имат право да издават фишове за глоби и да съставят АУАН по ЗДвП и КЗ/приложена по преписката/.

От представено по делото Писмо с вх.№ 2629/18.11.2025г. на РУ-Враца  е видно, че не могат да бъдат предоставени записите от техническото средство за видеонаблюдение на охранителната дейност и пътния контрол, същите се съхраняват на сървъра за срок от 1 месец и по тази причина не могат да бъдат предоставени.

От страна на жалбоподателя е приложен талон за регистрация на л.а., от който се установява, че собственик на въпросния автомобил е именно П.Г.. Приложен е и препис –извлечение от смъртен акт на  лицето Г.Ц.Г. и удостоверение за наследници  от 24.03.2025г., сред които фигурира П.Г.  и  П.Ц./*/, Ц.Ц./*/ и Г.Ц./*/. Представена е и призовка за страна от РС-Враца на името на Ц.Г.Ц., от която е видно, че е обжалвано издаденото възоснова на акта  НП и делото е насрочено.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3   АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, извежда следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице-адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,  поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност, съгласно представената заповед №369з-3066/01.11.2023г.  на  Директора на ОДМВР – Враца. Оспорената заповед е издадена  и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено нарушение по  ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на управляваното МПС,  предоставено от жалбоподателя, водача на същото, както и извършеното нарушение.  Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. С оглед на изложеното заповедта не е и нищожна. При осъществения съдебен контрол не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл.146, т.1,т.2 и т.3 АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Предвид извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т. 2, б.„м“ ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" за срок от 3 месеца на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Видно от доказателствата по делото, на Ц.Г.Ц. е съставен АУАН серия GA №1351739/03.09.2025г. за използване на път за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, в нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4   АПК. АУАН е подписан без възражения от лицето против констатациите за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно  производство.

При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно  при установяване наличието на предпоставките по чл.171, т.2, б.“м“ ЗДвП, които в случая са установени от съставения АУАН, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца“. Т.е. посочените в АУАН факти и обстоятелствата се считат за осъществени докато не бъдат оборени по съответния процесуален ред. В конкретния случай това означава, че фактическите констатации, посочени в акта, на които административният орган се е позовал, а именно, че жалбоподателят е  предоставил  управлението  на  моторното превозно средство на друго лице/в случая **/, който като водач е  извършил описаните в заповедта и акта  действия  следва да се считат за установени до доказване на противното. Тежестта за оборване на тези фактически констатации е на жалбоподателя. От страна на жалбоподателя е направено искане за представяне на записите от видеонаблюдение за въпросната дата и час, като от представено по делото писмо от ответника с вх. № 2629/18.11.2025г. е видно, че не могат да бъдат предоставени записите от техническото средство за видеонаблюдение на охранителната дейност и пътния контрол, тъй като се съхраняват на сървъра за срок от 1 месец. По отношение липсата на исканите  записи от страна на жалбоподателя, видно от писмото  следва  да се посочи,  че нито в АУАН, нито в приложената ПАМ  е посочено и отбелязано, че  нарушението  е установено чрез запис, няма позоваване на видеофайлове, нито пък е посочено, че нарушението е  заснето.

Следователно административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание  чл. 171, т. 2, б. "м"   ЗДвП на принудителна административна мярка "временно спиране от движение МПС", като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от съда.

Наложената ПАМ  е издадена и в съответствие с целта на  закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на  участниците в движението, като се осуети възможността  за  предоставяне на МПС на  лица  за  извършване на  други нарушения на правилата на ЗДвП. Съответства на целта на ЗДвП за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на фиксирания такъв по чл.171,т.2,б.м ЗДвП, поради което е спазен и принципът за съразмерност по чл.6 АПК.

Възражението,  че  не е предоставено  управлението на автомобила на лицето Ц.Ц. е неоснователно. Видно от данните по преписка не е налице спор от страна на жалбоподателя, че въпросния автомобил се управлява от * Ц. Ц., както и от др.наследници. Производството по налагане на административно наказание е различно по вид и правни последици от производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен срещу друго  лице, защото то е извършител на нарушението по чл.104б,т.2   ЗДвП, но мярката е приложена спрямо Г., защото тя  е собственик на процесното МПС и носи отговорност, като  собственик.  Фактът, че автомобила е наследствен и е вписана като негов собственик след ***, а в действителност се управлява от ** е ирелевнатен към предмета на спора, тъй като адресат на ПАМ е собственика на автомобила и същият носи отговорност. Законодателят не е предвидил такава възможност при управление  на  автомобил от наследници.  Да се приеме тезата на жалбоподателя означава, че всяко лице,  може да управлява МПС, като наследник  без риск от приложението на конкретната ПАМ, което очевидно не е целта на закона.

Относно възражението, че  е  издадено НП на Ц.Ц. и е образувано дело в РС, за което е представена призовка по делото следва да се посочи, че се касае за  две съвсем отделни самостоятелни производства /административно-наказателно и административно/, които не зависят едно от друго  относно  резултата.   

Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. В този смисъл възражението  за наличие или за липса на вина   и умисъл,  като елемент от субективна страна за извършване на деянието, е неотносимо. Принудителни административни мерки се налагат и безвиновно, като целта им е да се преустанови, да се предотврати извършване на нарушение, както и да се отстранят вредните последици от него. Относно цитираната съдебна практика от страна на проц.представител  на жалбоподателя в с.з. на други съдилища в страната  следва да се посочи, че същата не е задължителна за съда. С оглед на изложеното, съдът приема, че е била осъществена визираната в разпоредбата на чл.171, т.2, б."м" ЗДвП хипотеза, която съставлява предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е в установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което не са налице отменителни основания по см. на  чл. 146 АПК.

Заповедта следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли. 

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна, тъй като не е налице отмяна на оспорения ИАА.

От страна на ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на П.В.Г. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №25-1795-000231/09.09.2025г. на Началник сектор към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с която  на основание чл.171,т.2,б.“м“ ЗДвП е приложена ПАМ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал. 5   ЗДвП.

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се връчи на страните.