Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260477
гр. Русе, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 17 октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №122 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Уникредит
Булбанк“ АД твърди, че на 29.11.2016 г. бил подписан Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 0128/601/29112016, впоследствие изменен с
допълнителни анекси, между „УниКредит Булбанк" АД като кредитодател и
Динатурс ЕООД като кредитополучател, по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 лв. Солидарен
длъжник на кредитополучателя станал ответникът М.Г.П.. Съгласно чл. 4.1.1 от
договора, ГПР, начислен върху редовна главница за периода от 29.11.2016 г. до
02.06.2017 г. представлявал сбора от приложимия към датата на олихвяването
променлив Базов лихвен процент (БЛП),който се формирал от променлив Базов
лихвен индекс, увеличен с надбавка за редовен дълг към БЛП в размер на 7,373 %.
При подписване на договора приложимият БЛИ бил тримесечен СОФИБОР. Приложимата
към датата на подписване на договора премия била в размер на 0 %. Към датата на
подписване на договора за кредит приложимият БЛП за редовен дълг бил в размер
на 7,5 %. Съгласно чл. 4.3 от договора имало фиксиран лихвен процент,
начисляван върху наличния кредит при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, който бил в
размер на 5%. Според чл. 5 от договора се дължали: еднократна комисиона в
размер на 1 %, дължима при усвояване на кредита, комисиона за ангажимент в
размер на 1 %, съгласно чл. 5.2 от договора.
Срокът за усвояване
на кредита бил 29.12.2016 г. Погасяването на договора се извършвало чрез 7 бр.
вноски, считано от 20.12.2016 г., от които се дължали 6 бр. месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 450 лв., дължими до 20-то число на месеца и
една последна изравнителна вноска в размер на 17 300 лв., дължима на 02.06.2017
г. Срокът за погасяване на усвоения кредит бил 02.06.2017 г. Падежът на лихвите
за редовен дълг бил 20-то число на месеца, лихвите за просрочие били незабавно
изискуеми. Съгласно чл. 8.3 от договора бил учреден особен залог върху
вземанията по банковите сметки на длъжниците в банката. Били подписани 8 броя
Анекси, като последния бил подписан на 21.11.2018 г. от „Динатурс“ ЕООД и
ответника М.Г.П. – солидарен длъжник. С анекса встъпвал, като солидарен длъжник
и ответника В.П.К.. По този Анекс разрешения и усвоения размер на кредита бил
20 000 лева. Погасеният размер на кредита бил 11 340 лева. Съгласно този анекс,
според чл. 4.1.1. годишният лихвен процент начисляван върху редовна главница в
рамките на всеки период на олихвяване от 21.11.2018 г. до 21.11.2019 г.
представлявал сбор от приложимия за този период на олихвяване променлив лихвен
индекс, увеличен с надбавка за редовен дълг в размер на 7,39 %. Приложимият лихвен
индекс бил тримесечен СОФИБОР. Към датата на подписване на анекса приложимият
размер на годишен лихвен процент за редовен дълг бил 7,5 %. Съгласно
разпоредбата на чл. 4.2 лихвения процент, начисляван за просрочена главница за
срока на просрочието се формирал като сбор от приложимия към датата на
просрочието годишен лихвен процент за редовен дълг и надбавка за просрочие в
размер на 2 %. Съгласно чл. 4.3 имало фиксиран лихвен процент, начисляван върху
наличния кредит при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с
лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. Фиксираният лихвен процент
бил в размер на 5,0 %. Съгласно чл. 5 се
дължали еднократна комисиона в размер на 1 %, както и комисиона за ангажимент в
размер на 1 %. Срокът за усвояване на кредита бил 29.12.2016 г. Според чл. 7.1
от договора погасяването се извършвало чрез 12 бр. вноски, считано от
20.12.2018 г. се дължали 11 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 720 лв., дължими до 20-то число на месеца и една последна
изравнителна вноска в размер на 740 лв., дължима на 21.11.2019 г. Срокът за
погасяване на усвоения кредит бил 21.11.2019 г. Падежът на лихвите за редовен
дълг бил 20-то число на месеца, а лихвите за просрочие били незабавно изискуеми.
Длъжниците не заплатили на банката дължимите месечни вноски по кредита, поради
което ищецът изпратил покани- уведомления до тях, с които ги уведомявал за
настъпилата предсрочна изискуемост. Уведомленията до „Динатурс“ ЕООД и В.П.К.
били получени на 09.07.2019 г. от Д.Г.Д.в качеството му на пълномощник на В.П.К.
– солидарен длъжник и управител на дружеството кредитополучател „Динатурс“
ЕООД. Поканата изпратена до М.Г.П. била получена на 09.07.2019 г. от адвокат А.К.Б.
в качеството й на негов пълномощник.
Било подадено Заявление и било образувано
ч.гр.дело № 5571/2019 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист, с които било разпоредено на длъжниците „Динатурс“ ЕООД, В.П.К.
и М.Г.П. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 8660 лв.– главница, 946,42
лв. – договорни лихви, съгласно чл. 4 от
Договора за кредит за периода от 20.12.2018 г. до 17.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 193,13 лева – разноски за заплатена държавна такса и
сумата от 679,46 лева – адвокатско възнаграждение. Ответниците В.К. и М.П. в
срок подали Възражение, поради което е предявен и настоящия иск. Иска да бъде
признато за установено, че ответниците В.К. и М.П. дължат солидарно с Динатурс
ЕООД на ищеца сумите 8660 лв.– главница,
946,42 лв. – договорни лихви, съгласно
чл. 4 от Договора за кредит за периода от 20.12.2018 г. до 17.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното
й изплащане.
В отговора на
исковата молба ответниците М.Г.П. и В.П.К. оспорват предявените искове
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
19.09.2010 и изпълнителен лист по гр. д. № 5571/2019 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжниците „Динатурс“ ЕООД, В.П.К. и М.Г.П. да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 8660,00 лева - главница; сумата от 946,42
лева – договорни лихви съгл. чл. 4 от Договора за кредит за периода 20.12.2018
г. – 17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 192,13 лева –
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 679,46 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение. Длъжниците В.П.К.
и М.Г.П. в срок подали възражение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На
29.11.2016 г. бил подписан Договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0128/601/29112016, впоследствие изменен с допълнителни анекси, между „УниКредит
Булбанк" АД като кредитодател и Динатурс ЕООД като кредитополучател, по
силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер
на 20 000 лв. Солидарен длъжник по договора бил ответникът М.Г.П.. Съгласно чл.
4.1.1 от договора, ГПР, начислен върху редовна главница за периода от
29.11.2016г. до 02.06.2017 г. представлявал сбора от приложимия към датата на
олихвяването променлив Базов лихвен процент (БЛП),който се формирал от
променлив Базов лихвен индекс, увеличен с надбавка за редовен дълг към БЛП в
размер на 7,373 %. При подписване на договора приложимият БЛИ бил тримесечен
СОФИБОР. Приложимата към датата на подписване на договора премия била в размер
на 0 %. Към датата на подписване на договора за кредит приложимият БЛП за
редовен дълг бил в размер на 7,5 %. Съгласно чл. 4.3 от договора имало фиксиран
лихвен процент, начисляван върху наличния кредит при просрочие на лихва или
главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен
дълг, който бил в размер на 5%. Съгласно чл. 5 от договора се дължали:
еднократна комисиона в размер на 1 %, дължима при усвояване на кредита,
комисиона за ангажимент в размер на 1 %, според чл. 5.2 от договора.Срокът за
усвояване на кредита бил 29.12.2016 г. Погасяването на договора се извършвало
чрез 7 бр. вноски, считано от 20.12.2016 г., от които се дължали 6 бр. месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 450 лв., дължими до 20-то число
на месеца и една последна изравнителна вноска в размер на 17 300 лв., дължима
на 02.06.2017 г. Срокът за погасяване на усвоения кредит бил 02.06.2017 г.
Падежът на лихвите за редовен дълг бил 20-то число на месеца, лихвите за
просрочие били незабавно изискуеми. Съгласно чл. 8.3 от договора бил учреден
особен залог върху вземанията по банковите сметки на длъжниците в банката.
Били подписани 8 броя Анекси, като последния
бил подписан на 21.11.2018 г. от „Динатурс“ ЕООД и ответника М.Г.П. – солидарен
длъжник. С анекса встъпвал, като солидарен длъжник и ответника В.П.К.. По този
Анекс разрешения и усвоения размер на кредита бил 20 000 лева. Погасеният
размер на кредита бил 11 340 лева. Според чл. 4.1.1. годишният лихвен процент
начисляван върху редовна главница в рамките на всеки период на олихвяване от
21.11.2018 г. до 21.11.2019 г. представлявал сбор от приложимия за този период
на олихвяване променлив лихвен индекс, увеличен с надбавка за редовен дълг в
размер на 7,39 %. Приложимият лихвен индекс бил тримесечен СОФИБОР. Към датата
на подписване на анекса приложимият размер на годишен лихвен процент за редовен
дълг бил 7,5 %. Съгласно разпоредбата на чл. 4.2 лихвения процент, начисляван
за просрочена главница за срока на просрочието се формирал като сбор от
приложимия към датата на просрочието годишен лихвен процент за редовен дълг и
надбавка за просрочие в размер на 2 %. В чл. 4.3 бил фиксиран лихвен процент,
начисляван върху наличния кредит при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. Фиксираният
лихвен процент бил в размер на 5,0 %.
Съгласно чл. 5 се дължали еднократна комисиона в размер на 1 %, както и
комисиона за ангажимент в размер на 1 %. Срокът за усвояване на кредита бил
29.12.2016 г. Съгласно чл. 7.1 от договора погасяването се извършвало чрез 12
бр. вноски, считано от 20.12.2018 г. се дължали 11 бр. месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 720 лв., дължими до 20-то число на месеца и
една последна изравнителна вноска в размер на 740 лв., дължима на 21.11.2019 г.
Срокът за погасяване на усвоения кредит бил 21.11.2019 г. Падежът на лихвите за
редовен дълг бил 20-то число на месеца, а лихвите за просрочие били незабавно
изискуеми.
В § 5,
т. 2 страните се съгласявали, че задължението на М.Г.П. в качеството на
солидарен длъжник по посочения договор се прекратявало с подписване на
настоящия анекс, като кредитора запазвал правата си срещу останалите солидарни
длъжници и задълженията на посочените не се намалявало в частта на освободения
солидарен длъжник.
Длъжниците
не заплатили на банката дължимите месечни вноски по кредита, поради което ищецът
изпратил покани- уведомления до тях, с които ги уведомявал за настъпилата
предсрочна изискуемост. Уведомленията до „Динатурс“ ЕООД и В.П.К. били получени
на 09.07.2019 г. от Д.Г.Д. в качеството му на пълномощник на В.П.К. – солидарен
длъжник и управител на дружеството кредитополучател „Динатурс“ ЕООД. Поканата
изпратена до М.Г.П. била получена на 09.07.2019 г. от адвокат А.К.Б. в
качеството й на негов пълномощник. Сумата, която била върната от ответника по договора била
в размер на 162,89 лв., с която била погасена главница в същия размер.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза подписът във възражението л. 86 по гр. д. № 5571/2019 г. по описа на РРС бил
положен/изпълнен/ от В.П.К., а подписът
в ред "с уважение" на лист 87 на възражение по гр. д.№5571/2019г. не бил
положен/изпълнен/ от М.Г.П.. Следва да се посочи, че към възражението подадено
от М.Г.П. постъбило обяснение от адв. А. Б. от РАК,
която е посочила, че тя е подписала възражението, като е представила и
нотариално заварено пълномощно, включващо възможността тя да извърши посоченото
правно действие.
Съгласно
заключението на назначената съдебноикономическа експертиза размерът на дължимите по договор за стандартен кредит за оборотни средства
№01281601/29112016, сключен на 29.11.2016 г. суми към датата на подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда -17.09.2019г. бил 9 606,65лв., и включвал
главница в размер на 8 660лв, договорна лихва върху редовна главница по чл.4.1.
от договора в размер на 260,71лв. за периода
от 20.11.2018г. до 21.05.2019г.вкл.; лихва
върху nросрочена главюща по чл.4.2. от Договора в размер на 358,78лв. за периода от 21. 12.2018г. до 17.09.20/9г.вкл., наказателна
лихва при просрочие по чл.4.3 от Договора в размер на 327,16лв. за периода от
20.12.2018г. до 17.09.2019г.вкл.Към момента на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК 18.09.2019 г. задължението по процесния кредит не било обслужвано редовно до 22.05.2019 г.вкл.(датата на
осчетоводяване на предсрочна изискуемост)
просрочените месечни вноски по главницата били 6
броя на обща стойност 4320лв.
и начислената до
същата дата договорна лихва била в размер на
260,71лв. Не било
налице доброволно плащане по образуваното изпълнително дело№1930/2019г. по описа на ЧСИ И.Х. с
район на действие РОС.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответниците му дължат
парични суми по
сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжниците са подали възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество,
същият се явява частично
основателен.
По делото не се
спори, че на 29.11.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и Динатурс ЕООД бил
подписан Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0128/601/29112016,
по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 20 000 лв. Солидарен длъжник по договора бил ответникът М.Г.П..
В § 5, т. 2 от Анекс№8 21.11.2018 г. страните
по договора се съгласили,
че задължението на М.Г.П. в качеството на солидарен длъжник се прекратявавало, като кредиторът
запазвал правата си срещу останалите солидарни
длъжници и задълженията на посочените не се намалява в частта на освободения
солидарен длъжник.С
оглед изложеното следва да се приеме, че искът срещу М.Г.П. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С Анекс№8
21.11.2018 г. като солидарен длъжник встъпил, ответника В.П.К.. От приетото по делото заключение на назначената
съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, предвид специалните
знания на вещото лице, е видно, че ответникът не изпълнил свои задължения по Договора
и не погасил задължението си към банката в размер на 8 660 лв. - главница,
договорна лихва върху редовна главница по чл.4.1. от договора в размер на
260,71лв. за периода от 20.11.2018г. до
21.05.2019г.вкл.; лихва върху nросрочена главница по чл.4.2. от Договора в
размер на 358,78лв. за периода от 21. 12.2018г. до 17.09.2019г.вкл.; наказателна
лихва при просрочие по чл.4.3. от Договора в размер на 327,16лв. за периода от
20. 12.2018г. до 17.09.2019г.вкл. или общо лихва по чл. 4 в размер на 946.65
лв.
По делото
ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването
на длъжника В.П.К. за обявяване на предсрочната изискуемост, получено
от пълномощника му Д.Г.Д.лично на 09.07.2019 г. Следва да се
посочи, че срокът за погасяване на усвоения кредит бил 21.11.2019 г.
С оглед горното
следва да се приеме, че по отношение на длъжника В.П.К. предявения иск за признаване за
установено, че той дължи на ищеца сумата от 8660 лв.– главница,
946,42 лв. – договорни лихви, съгласно
чл. 4 от Договора за кредит за периода от 20.12.2018 г. до 17.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното
й изплащане, е
основателен и следва да се уважи.
Не може да
се приеме възражението на ответника К., че спрямо него следва да приложи разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като
същият е встъпил в договора като
солидарен длъжник, а не като поръчител.
Ищецът е
направил разноски по настоящото производство в размер на 400 лв. възнаграждение за назначените по делото
експертизи и 204.12 лв.- държавна такса. По делото не се приложени
доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 972.38 лв. каквото се
претендира. Общо ищецът е направил разноски в размер на 604.12 лв.С оглед
изхода на спора ответникът К. му дължи такива в размер на 302.06 лв. Той дължи
и сумата от 290.53 лв.- разноски за заповедното производство.
Ищецът
дължи на ответника М.Г.П. сумата от 913
лв., представляващи заплатено адвокатско възнграждение за насоящото
производство.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ЧЕ, В.П.К., ЕГН
********** ***,
дължи солидарно с „Динатурс“ ЕООД, ЕИК ********* на Уникредит Булбанк АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя” № 7, сумата от 8660,00
лева - главница; сумата от 946,42 лева – договорни лихви съгл. чл. 4 от
Договора за кредит за периода 20.12.2018 г. – 17.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.09.2019 и изпълнителен
лист по гр. д. № 5571/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Уникредит Булбанк АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя” № 7 срещу М.Г.П., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на парични задължения за сумата от 8660,00 лева – главница, 946,42
лева – договорни лихви съгл. чл. 4 от Договора за кредит за периода 20.12.2018
г. – 17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
19.09.2019 и изпълнителен лист по гр. д. № 5571/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Уникредит Булбанк
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света
Неделя” № 7, сумата от 290.53 лв. – разноски,
за които е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 19.09.2019 и изпълнителен лист по гр. д. № 5571/2019 г. по
описа на РРС и сумата от 302.06 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя” № 7 да заплати на М.Г.П., ЕГН ********** *** сумата
от 913 лв.- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: