Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.07.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.06. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д.
№ 1420 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 273/19.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 5333/2016г. по описа на Районен съд – С.З., с което „К.Н.”
ЕООД – С.З. е осъдено да заплати на „С.Б.” ЕООД – С.З., сумата от общо 78 764 лв.,
представляваща внесени от ищеца парични суми в счетоводството на ответника, по
квитанции, издадени от ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012г. за 2450лв.,
№ 520 от 23.05.2012г. за 2250лв., №521 от 23.05.2012г. за 2000 лв., № 523 от
28.05.2012г. за 2700лв., № 524 от 04.06.2012г за 3000лв., № 526 от 07.06.2012г.
за 5400лв., № 535 от 28.06.2012г. за 5000лв., № 831 от 0б.07.2013г. за 2000лв.,
№ 845 от 17.07.2013г. за 3000лв., № 902 от 12.08.2013г. за 7000лв., № 903 от
13.08.2013г. за 2632лв., № 917 от 16.08.2013г. за 2632лв., № 923 от 19.08.2013г.
за 4500лв., № 925 от 20.08.2013г. за 3000лв., № 934 от 22.08.2013г. за 5000лв.,
№ 939 от 26.08.2013г. за 2000лв., № 950 от 29.08.2013г. за 3000лв., № 956 от
03.09.2013г. за 1000лв., № 962 от 09.09.2013г. за 9000лв., № 967 от 11.09.2013г.
за 3200лв., № 988 от 19.09.2013г. за 3000 лв. и № 1016 от 04.10.2013г. за 5000лв.,
с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание – неосъществени
доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016г. до окончателното й заплащане,
както и 6350,56лв., направени по делото разноски.
Въззивникът „К.Н.” ЕООД – С.З.
обжалва изцяло първоинстанционното решение. Излага съображения, че същото е
немотивирано и неправилно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Излага
доводи за неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, за неправилно приложение
на чл. 343 от ТЗ, както и за неправилно прилагане на чл. 327 от ТЗ. Изложени са
подробни съображения в тази насока. Направено е искане решението да бъде
отменено изцяло и да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от „С.Б.“
ЕООД, с който въззиваемият взема становище по направените в жалбата оплаквания,
като изразява становище, че решението, като законосъобразно и обосновано следва
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че между
дружествата е имало трайни търговски отношения за периода от 2010-2013г., като
ответникът доставял на ищеца цимент за производството на бетон от ищцовото
дружество, като ответникът издавал фактури, а погасяването на задълженията от
страна на ищеца ставало на части.
С влязло в законна сила решение
по гр.д.№ 463/2014г. на Старозагорския районен съд е осъден „С.Б.”ЕООД да
заплати на „К.Н.”ЕООД сумите от 6000 лева за главница от неплатена цена на
доставен цимент по фактура № 13773/25.07.2013г., сумата от 5577.60 лева за
главница от неплатена цена на доставен цимент по фактура №
**********/08.10.2013г., сумата от 3888 лева за главница от неплатена цена на
доставен цимент по фактура № **********/12.10.2013г. и сумата от 3902.40лева за
главница от неплатена цена на доставен цимент по фактура № 13901/16.10.2013 г.,
ведно със законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното заплащане на сумите.
В хода на производството по същото дело „С.Б.”ЕООД представил част от
квитанциите, на които основава претенциите си в настоящото производство, като
съдът ги обсъдил и не приел за установена връзка между дължимите по фактурите
суми към „К.Н.”ЕООД за доставка на цимент на „С.Б.”ЕООД и извършените с
квитанциите плащания от „С.Б.”ЕООД.
За изясняването на
обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства, като от
показанията на свидетелите П.Т.П. /касиер от седем години при ищеца/, С.М.Д./главен
счетоводител от девет години при ищеца/ и Р.П.П./бивш търговски представител
при ищеца/, се установява, че служители на ищцовото дружество – Р.П., А.П.и В.М.са
взимали в брой пари от касата на ищцовото дружество срещу оставени в нея
разходни касови ордери за сумите, с отбелязване върху тях името на ответното
дружество, като по този начин плащали цимента – на каса в ответното дружество, за
които им били издавани квитанции от ответника – първо им били издавани фискални
бонове, а впоследствие – не, тъй като стойността по една квитанция за платената
сума не покривала цялата стойност на издаваните фактури - оттам и дошло
разминаването между размера на платените суми и стойността на доставения
цимент. Взаимоотношенията между страните продължили до октомври 2013г.
По делото е приложено Досъдебното производство №
349зм-2017/2015г./прокурорска преписка № 5166/2015г./ - приключило с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.09.2016г.,
което е водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.201 от НК.
За изясняване обстоятелствата пред
първоинстанционния съд е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че сумите по процесните квитанции в общ
размер на 78 764 лв. не са отразени като постъпления в касата на „К.Н.” ЕООД,
тъй като същите не съответстват по суми и дати на осчетоводените постъпления в
брой при ответника. От документи, представени от двете счетоводства е видно, че
търговските взаимоотношения датират от края на 2010 г., като най-активни са
били през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Поради факта, че в счетоводството на
ответника не са намерени и предоставени ПКО и/или квитанции със суми и дати
идентични на процесните, както и поради факта, че в счетоводствата на двете
дружества са погасявани различни фактури с извършените/получени плащания
експертът не може да даде становище към кои доставки са отнесени цитираните в
исковата молба квитанции, въпреки че е отразил в табличен вид взаимоотношенията
между търговците за целия период. От счетоводството на ответника „К.Н.” ЕООД не
са предоставени касови бонове за датите и сумите, цитирани в процесните
квитанции. По делото и при проверка на място са представени копия на част от
касова книга и фискални бонове, от които е видно по какъв начин е водена
касовата книга и какви фискални бонове са издавани.
С решение № 158/15.11.2019 г.
по т. дело № 1610/2019 на ВКС е отменено влязлото в сила решение на ОС-С.З.от
31.01.2019 г. по т.д. № 1202/18 г., с което е потвърдено решение № 273 от
19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/16 на Районен съд- С.З.и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд-С.З..
За да
постанови този резултат ВКС е приел, че с
жалба от 08.05.2015 г. управителят на „С.Б.”ЕООД е сезирал прокуратурата с
твърдения, че „К.Н.” ЕООД е доставил материали на „С.Б.”ЕООД , които са платени
на каса от страна на втория на първия, за което са били издавани 15 броя
квитанции, но без да са издадени и съответните финансови бонове за това.
По делото е приложено прокурорска преписка №
1771/2015 г. на ОП - приключило с отказ за образуване на досъдебно производство
от 27.11.2015 г..
От друга страна с атакуваното с извънинстанционния способ
решение на РС-Ст.Загора, потвърдено с решение на ОС-С.З.от 31.01.2019 г. по
т.д. № 1202/18 е прието, че „К.Н.” ЕООД не е доставил съответните количества
цимент на „С.Б.”ЕООД, платени на първото дружество от страна на второто по
същите 15 броя квитанции и въз основа на това, молителят като ответник е осъден
да заплати на „С.Б.” ЕООД-С.З.сумата от общо 78 764 лева –цена на платени, но
неизпълнени доставки на количества цимент, съгласно представени квитанции за
внесени суми. Описанието на номерата, датите на издаване на квитанциите и
съответните заплатени суми по тези квитанции, срещу които, съдът е приел, че не
са осъществени доставки на цимент от ответника на ищеца, съвпадат с тези
посочени в жалбата на управителя на последния по прокурорска преписка №
1771/2015 г. на Окръжна прокуратура- С.З..
Налице е ново писмено доказателство от съществено
значение за изхода на делото- цитираната жалба от управителя на „С.Б.” ЕООД с
описаното съдържание на признание на неизгодни за страната от гледна точка на
исковия спор и релевантни за същия факти: осъществени доставки на цимент от
ответника на ищеца.
Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на
неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган,
пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда
разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Доказателственото
значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена
форма се следва от закона - чл. 180 ГПК. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на
спора. Извънсъдебното
признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа,
който го материализира.
В случая освен с документа, който го материализира,
признанието се доказва и със обясненията на управителя на ищцовото дружество Ангелов
дадени на 12.08.2015 г. по горецитираната прокурорска преписка, че между двете
дружества са налице доставки за периода 2012 – 2013 г.. В обясненията същия
пояснява, че лично не е проследявал всяка доставка на стока или плащане на цена
дали е придружена с необходимите документи.
Освен това следва да се вземат предвид и свидетелските
показания на Р.П.П./бивш
търговски представител при ищеца/, която установява, че ищцовото дружество е плащало за получен
цимент. “След като се поръча цимент и той пристигне започваше плащането –
понякога цялата сума, понякога на части, поради липса на средства”.
Съдът напълно споделя описаната в
Досъдебното производство № 349зм-2017/2015г. фактическа обстановка относно финансовите
отношения между страните: между двете дружества били
установени трайни търговски отношения като фирмата на ищеца купувал от ответника
бетон или цимент. Издавани били фактури, които се плащали в началото
предварително. В последствие, обаче, поради влошеното финансово положение на „С.Б.”
ЕООД, дружеството започнало да плаша доставките впоследствие и на части по вече
издадени фактури. За целта служители на фирмата, за периода 2012-2013г, взимали
от касата с РКО пари в брой и ги носели на „К.Н.” ЕООД гр. С.З., за частично
плащане на доставки. За да се отчетат впоследствие от представител на К.Н. ЕООД
гр. С.З. им били издавани квитанции за получените суми. След известен период от
време, с оглед прегледност на счетоводството и доказване по несъмнен начин на
извършено плащане по конкретни фактури, със събраните средства по частичните
плащания се е отивало да определена банка където
представител на „К.Н." ЕООД гр. С.З. и такъв на „С.Б." ЕООД внасяли
от името на последното дружество по сметка на К.Н. ЕООД гр. С.З. определена
сума и стойността посочена в конкретна фактура. Така с платежно нареждане се доказвало
плащане по банков път по определена фактура, което фактически било извършено в брой
по-рано на частични вноски. Двамата представители на фирмите контрагенти се
били разбрали квитанциите, с които К.Н. ЕООД гр. С.З. удостоверявало плащане на
ръка да бъдат унищожени, тъй като на практика заради едно плащане по доставка
се издават два вида документи, удостоверяващи че е платено два пъти.
С оглед
на горното, въззивният съд счита, че може да се направи извода, че ответното
дружество е доставило цимент на „С.Б.” ЕООД по внесените от него суми в
счетоводството на ответника.
Ето защо въззивният съд намира, че фактическият състав на чл. 55, ал. 1 пр.
2 от ЗЗД не е осъществен, тъй като получената от ответника сума в общ размер на
78 764 лв. е преминала в неговия
патримониум с оглед осъществено основание и следователно не подлежи на връщане.
Поради това предявения от „С.Б.” ЕООД против „К.Н.” ЕООД иск по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 78 764 лв., представляваща внесени
от ищеца парични суми в счетоводството на ответника, по квитанции, издадени от
ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012г. за 2450лв., № 520 от 23.05.2012г.
за 2250лв., №521 от 23.05.2012г.. за 2000лв., № 523 от 28.05.2012г. за 2700лв.,
№ 524 от 04.06.2012г за 3 000лв., № 526 от 07.06.2012г. за 5400лв., № 535 от
28.06.2012г. за 5000лв., № 831 от 0б.07.2013г. за 2000лв., № 845 от 17.07.2013г.
за 3000лв., № 902 от 12.08.2013г. за 7000лв., № 903 от 13.08.2013г. за 2632лв.,
№ 917 от 16.08.2013г. за 2632лв., № 923 от 19.08.2013г. за 4500лв., № 925 от
20.08.2013г. за 3000лв., № 934 от 22.08.2013г. за 5000лв., № 939 от 26.08.2013г.
за 2000лв., № 950 от 29.08.2013г. за 3000лв., № 956 от 03.09.2013г. за 1000лв.,
№ 962 от 09.09.2013г. за 9000лв., №967 от 11.09.2013г. за 3200лв., № 988 от
19.09.2013г. за 3000лв. и № 1016 от 04.10.2013г. за 5000лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 27.10.2016г. до окончателното й заплащане е се явява неоснователен и
недоказан.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно
и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго с което
предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 55, ал. 1 т. 1
от ЗЗД следва да се отхвърли.
При този изход на делото въззиваемият „С.Б.” ЕООД следва да заплати на въззивникът
„К.Н.” ЕООД направените разноски в размер на 11088,28 лв..
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
273/19.03.2018г., постановено по гр.д. № 5333/2016г. по описа на Районен съд –
Стара Загор С КОЕТО Е ОСЪДЕН „К.Н.” ЕООД – С.З., с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.С.З., ул.”****, представлявано от управителя З.К.С.,
чрез адв.В.М. от АК-С.З., ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.” ЕООД – С.З., с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ***, представлявано от управителя М.К.А.,
чрез адв.И.И. ***, съдебен адрес *** сумата от общо 78764лева/седемдесет и осем
хиляди седемстотин шестдесет и четири лева/, представляваща внесени от ищеца
парични суми в счетоводството на ответника, по квитанции, издадени от
ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012год за 2450лева, № 520 от
23.05.2012год за 2250лева, №521 от 23.05.2012год. за 2000лева, № 523 от
28.05.2012год за 2700лева, № 524 от 04.06.2012г за З000лева, № 526 от
07.06.2012год за 5400лева, № 535 от 28.06.2012год за 5000лева, № 831 от
0б.07.2013год за 2000лева, № 845 от 17.07.2013год за З000лева, № 902 от
12.08.2013год за 7000лева, № 903 от 13.08.2013год за 2632лева, № 917 от 16.08.2013год
за 2632лева, № 923 от 19.08.2013год за 4500лева, № 925 от 20.08.2013год за
З000лева, № 934 от 22.08.2013год за 5000лева, № 939 от 26.08.2013год за
2000лева, № 950 от 29.08.2013год за З000лева, № 956 от 03.09.2013год за
1000лева, № 962 от 09.09.2013год за 9000лева, №967 от 11.09.2013год за
3200лева, № 988 от 19.09.2013год за З000лева и № 1016 от 04.10.2013год за
5000лева, с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание –
неосъществени доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016г. до окончателното й
заплащане, както и 6350,56лева/шест хиляди триста и петдесет лева и
56стотинки/, направени по делото разноски, КАТО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.Б.” ЕООД – С.З., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С.З., ул. ***, представлявано от управителя М.К.А., чрез адв.И.И. ***,
съдебен адрес *** против „К.Н.” ЕООД – С.З., с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.С.З., ул.”****, представлявано от управителя З.К.С., чрез адв.В.М.
от АК-С.З. иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо
78764лева /седемдесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и четири лева/,
представляваща внесени от ищеца парични суми в счетоводството на ответника, по
квитанции, издадени от ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012год за
2450лева, № 520 от 23.05.2012год за 2250лева, №521 от 23.05.2012год. за
2000лева, № 523 от 28.05.2012год за 2700лева, № 524 от 04.06.2012г за З000лева,
№ 526 от 07.06.2012год за 5400лева, № 535 от 28.06.2012год за 5000лева, № 831
от 0б.07.2013год за 2000лева, № 845 от 17.07.2013год за З000лева, № 902 от
12.08.2013год за 7000лева, № 903 от 13.08.2013год за 2632лева, № 917 от
16.08.2013год за 2632лева, № 923 от 19.08.2013год за 4500лева, № 925 от 20.08.2013год
за З000лева, № 934 от 22.08.2013год за 5000лева, № 939 от 26.08.2013год за
2000лева, № 950 от 29.08.2013год за З000лева, № 956 от 03.09.2013год за
1000лева, № 962 от 09.09.2013год за 9000лева, №967 от 11.09.2013год за
3200лева, № 988 от 19.09.2013год за З000лева и № 1016 от 04.10.2013год за
5000лева, с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание –
неосъществени доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016 г. до окончателното й
заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „С.Б.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С.З., ул. *** да заплати на „К.Н.” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.С.З., ул.”**** направените разноски в размер на 11088,28
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.