МОТИВИ
към Присъда № 393 от 21.06.2018 г. по НЧХД №
666/2017 г. по описа на Пернишки районен съд
С частна тъжба, М.В.Л. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвор – Бобов дол, с адрес: гр. Бобов дол, ул. Васил Коларов № 1, е повдигнал
обвинение срещу подсъдимиата М.С.В. ***, за това че на неустановена дата в
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., в гр. Перник, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи –
парична сума от 25 000 лв. и златен ланец с тегло 100 грама, които
владеела или пазела, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.
206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебните прения частният тъжител поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че тя е извършила престъплението, за което е
привлечена на съд и предлага да бъде призната от съда за виновна.
Подсъдимата В. дава обяснения. Не се признава за
виновна. Счита обвинението за тенденционно, тъй като частният тъжител, макар да
е лишен от свобода, непрекъснато иска от нея някакви пари, която тя уж му
дължи, заплашва я и я подлага на психически тормоз.
Защитникът й адв. Г.Б. счита обвинението за
недоказано, за което излага подробни доводи и аргументи. Моли подзащитната му
да бъде призната за невинна, а съдът да осъди частния тъжител да й заплати
направените по делото разноски.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата М.С.В. с ЕГН ********** е родена на *** ***.
Тя е българка, българска гражданка. Има ***образование. ***. Неосъждана.
Частният тъжител твърди, че подсъдимата, която е
негова бивша съпруга е присвоил негови движими вещи, а именно: парична сума от
25 000 лв. и златен ланец с тегло 100 грама. Вещите се намирали у нея
докато бракът им още не бил разтрогнат. С парите, без негово знание и съгласие,
тя закупила лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е190” и МПС марка “Сеат”,
модел “Ибиза”, а после заменила лекия автомобил марка “Мерцедес” и златния му
ланец с тегло 100 г за ½ идеална част от недвижим имот /апартамент/ с
адрес: гр. Перник, ул. Благой Гебрев № 66, ет.8, ап.30. За тази сделка той бил
узнал много по-късно и не бил давал съгласието си.
От представените по делото писмени доказателствата,
както и от разпитите на свидетелите с.с.в.и К. С.В. се установява следното:
Подсъдимата В. и частният тъжител Л. са бивши съпрузи.
Бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 357/06.06.2014 г.,
постановено по гр.д. 4179/2013 г. по описа на ПРС /л.5,6 и 7 от преписка вх. №
313000-4555/2016 г. по описа на 01 РУ – Перник/.
Две години преди развода - на 18.01.2012 г., частният
тъжител бил задържан в Арест Перник към ОСИН – Перник по пр.пр. 2843/2011 г. по
описа на ОП – Перник, а на 28.03.2013 г. бил преведен в Затвора – Бобов дол,
което е видно от справка на л.61 от делото, както и от Справка за правното
положение на лишения от свобода М.В.Л., с изх. № 97/2013 от 27.04.2018 г.,
издадена от Затвора – гр. Бобов /л.83/ и Удостоверение рег. № 1182/29.05.2017
г., издадено от РСИН – Перник /л.84/. В периода между задържането на Л. и
постановяването на развода, - 31.08.2012 г., подсъдимата В. придобила една
втора ид.ч. от следния недвижим имот: жилище – апартамент 30, находящ се в гр.
Перник, ул. Благой Гебрев, бл.66, вх.Г, ет.8, в замяна на: лек автомобил
марка/модел “Мерцедес 190Е” с рег. № РК 5211 АК и ланец от бяло злато с тегло
160 г /сто и шестдесет грама/. Сделката била сключена в нотариална форма и бил
изготвен НА за замяна на недвижим имот и движими вещи № 130, том ІІ, рег. №
9305, дело № 309 от 2012 г. /л.59 от преписка вх. № 313000-4555/2016 г. по
описа на 01 РУ – Перник/.
От справка на л.72 от преписка вх. № 313000-4555/2016
г. по описа на 01 РУ – Перник и Сведение от В.М.Л./л.71 от същата преписка/ се
установява, че подсъдимата е закупила лекия автомобил “Мерцедес 190Е” с рег. №
РК 5211 АК от лицето В.М.Л.от гр. Перник. По делото не са ангажирани
доказателства за цената на закупеното МПС, нито за произхода на средствата.
Относно другата вещ, послужила при замяната: ланец от
бяло злато с тегло 160 г /описан в нотариалния акт/, се установи, че същата е
била подарена на подсъдимата от нейните родители по случай абитуриентският й
празник. В тази връзка са свидетелските показания на с.с.в./баща на
подсъдимата/ и Кристияна С.В. /сестра на подсъдимата/, на които съдът дава
вяра.
В хода на съдебното следствие не се установи частният
тъжител да е притежавал сума в размер на 25 000 лв., нито такава сума да е
била присвоена от нея, каквито твърдения се съдържат в първоначалната тъжба с
рег. № 7627/10.04.2017 г. Не се установи и частният тъжител да е давал тези
пари на подсъдимата /както се сочи в коригираната тъжба с рег. № 9255/02.05.2017
г., камо ли тя да е закупила с нея лек автомобил “Мерцедес 190Е” с рег. № РК
5211 АК.
Останалите представени по делото писмени доказателства
– искови молби, съдебни решения, прокурорски постановления и т.н., съдът намира
за неотносими към предмета на настоящото производство. От тях се установява, че
частният тъжител нееднократно и системно предявява срещу бившата си съпруга
финансови претенции и граждански искове, а също подава жалби в Районна
прокуратура – Перник, които са счетени за неоснователни със съответни актове.
От правна страна:
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
При извършване на пълен и всестранен анализ на приетите по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за недоказано подсъдимата В. да е извършила
престъплението, за което е привлечена към отговорност, а именно: престъпление
по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съображенията са следните:
От обективна страна, на подсъдимата е вменено във
вина, че е осъществила състава на посоченото престъпление като е присвоила
парична сума от 25 000 лв. и златен ланец с тегло 100 грама, които
владеела или пазела. Сочи се, че това е станало в периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. От страна на частния тъжител, в чиято тежест съгласно чл.103 от НПК е да докаже обвинението, не са ангажирани надлежни доказателства.
Представените от него и приети по делото доказателства не потвърждават по
никакъв начин неговите твърдения, и са неотносими към спорния предмет.
Същевременно, поддържаната от него теза е оборена убедително от защитата, която
представя относими доказателства, установяващи обратното.
Всичко гореизложено сочи на извода, че подсъдимата не
е извършила вмененото й престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК следва да
бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът осъди частния
тъжител М.В.Л. да заплати на подсъдимата М.С.В. сумата от 9800,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за внесено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала.
М.С.