Решение по дело №556/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 101
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200556
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Свиленград, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева

Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200556 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-001189 от
17.06.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, с което на „Прогрес груп 2020” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Преслав” № 41, област
Хасково, представлявано от управителя Иван Димитров Алипиев, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя
Иван Димитров Алипиев, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита
същия за необоснован и незаконосъобразен - постановен при нарушения на
материалния и процесуалния закони и от некомпетентен орган.
1
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателят не
изпраща представител. За тях се явява адвокат Мария Атанасова, която
пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като датата на нарушението,
посочена в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
била различна от тази, посочена в НП и тъй като в конкретния случай била
приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно
призовани, изпращат представител – Старши юрисконсулт Катя Грудева,
която намира Жалбата за неоснователна и иска от Съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния, така и с
процесуалния закони – посочва, че датата на нарушението в АУАН била
правилно посочена, а имало техническа грешка в обстоятелствената част на
Акта. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 11.05.2021 година около 13.00 часа служители на АНО (свидетелите
Ел. Ив. Л. и Н. Т. Д.) извършват проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект – кафетерия „21 гр кафе” („21 grams koffeе”),
намираща се в град Любимец, пл.„Трети март”, блок № 3, област Хасково,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, където заварват лицето ********
с ЕГН ********** да полага труд като барман в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект, а именно: работи зад бара като приготвя
кафе и напитки, т.е. с поведението си чрез действия демонстрира, че работи
2
именно на длъжността „Барман”. Дадена му е да попълни Декларация, в която
лицето посочва, че предоставя работната си сила от 10.05.2021 година като
„Барман” от 10.00 часа до 18.00 часа с почивни дни събота и неделя и
почивка в работния ден от 12.30 часа до 13.00 часа, с уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лв. и има сключен Трудов договор,
както и че е получил копие от заверено Уведомление и екземпляр от сключен
писмен Трудов договор. Служителите на АНО не установяват други лица в
проверявания обект да полагат труд по подобен начин.
Връчена е Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на ********
(служител в дружеството-жалбоподател), в която са посочени какви
документи във връзка с констатирани нарушения в обекта следва да
представи дружеството и в какъв срок следва да стори това.
Представени са Трудов договор № 3 от дата 10.05.2021 година, сключен с
лицето ********, връчен на 10.05.2021 година (в Трудовия договор е
посочено, че ******* е получил и Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ),
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от
12.05.2021 година в 13.57.06 часа, ведно с Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,
връчено след датата на проверката, Длъжностна характеристика на
длъжността „Барман”, връчена на 10.05.2021 година, Протокол за постъпване
на работа от дата 10.05.2021 година, Справка за проведен начален инструктаж
и Служебна бележка № 3 от 10.05.2021 година за проведен начален
инструктаж на *******.
За извършената проверка на место и по документи е съставен в
„Инспекция по труда” - Хасково Протокол с рег.№ ПР2114899/25.05.2021
година, в който са посочени констатираните нарушения и са дадени
предписания за отстраняването им като е определен и срок за това.
Протоколът е връчен на упълномощен представител на дружеството–
жалбоподател – Валентин Иванов Расоков с Пълномощно, приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), по което обстоятелство не
се спори.
На 25.05.2021 година е съставен АУАН № 26-001189 за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ в присъствието на упълномощен представител на
3
дружеството–жалбоподател – Валентин Иванов Расоков. Последният е
запознат със съдържанието му, подписва го и получава екземпляр от него.
Упълномощеният представител на дружеството-нарушител не посочва
възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”
- Хасково издава процесното НП № 26-001189 на 17.06.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, свързани с датата и мястото на
нарушението, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган – чл. 63, ал. 2 от КТ, като уточнява че проверката в обекта е
на дата 11.05.2021 година. Обжалваното НП е редовно връчено на
дружеството-жалбоподател на 23.06.2021 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на имената на
получателя й, а именно че е получено от законния представител на
дружеството-адресат – управителя Иван Алипиев. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят
„Прогрес груп 2020” ЕООД е извършил нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй
като е допуснал до работа работника ******** без да му предостави копие от
Уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като е
посочено че датата на нарушението е 11.05.2021 година. За това нарушение на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ на нарушителя (работодателя „Прогрес груп
2020” ЕООД) е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв.
В кориците на делото е приложена справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството–жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
4
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 20.09.2021
година свидетели Ел. Ив. Л. и Н. Т. Д.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Ел. Ив. Л. и Н. Т. Д., които са
безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно
кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта – Д., е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение
с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
5
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на допускане до
работа на работника ******** без да му е предоставено копие от
Уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
на която е депозирана в куриерската фирма „Еконт” (съгласно справката за
проследяване на пратки на посочената куриерска фирма), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично управителят (законният представител на дружеството), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
6
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита надружеството-жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително в АУАН
на едно място е посочено, че проверката на место е извършена в обекта на
дата 12.05.2021 година, което съставлява нередовност на Акта. Сама по себе
си тази нередовност е предпоставка за постановяване на незаконосъобразно
НП. Възможно е независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в
хода на производството доказателства да се установи извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, при които
обстоятелства нередовността на АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН. Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде
абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието
на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане
нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви
едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при
допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на
някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на дружеството-
жалбоподател. Погрешното посочване на едно място в АУАН на датата на
проверката по никакъв начин не засяга правата на някоя от страните, и
7
конкретно на дружеството-жалбоподател да разбере за какво нарушение се
съставя Акта и въз основа на какви данни, тъй като датата на нарушението е
коректно посочена и тъй като датата на проверката на друго място в АУАН е
посочена вярно. Отделно от това датата на проверката е правилно посочена в
НП. Ето защо тази нередовност не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение. Посочените мотиви се отнасят и до допуснатото
идентично нарушение в Протокола за извършена проверка с рег.№
ПР2114899 от 2.5.2021 година. Поради изложените съображения Съдът не
кредитира възражението на адвокат Атанасова, наведено в открито съдебно
заседание.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства
на установеното нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 416,
ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните
контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 25.05.2021 година актосъставителят Ел. Ив. Л. е заемала
длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл са и
изявленията на свидетеля Л. направени в открито съдебно заседание,
проведено на 20.09.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Ел.
Ив. Л. безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата
на закона да извършва подобни проверки, респ. да съставя АУАН за
8
констатираните нарушения. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково. Персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна
на Съда, като в тази връзка са налични в АНП Длъжностна характеристика на
посочената длъжност, Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 година и Заповед №
ЧР-920 от 16.05.2018 година, последните две на Изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”. Ето защо е
неоснователно наведеното в Жалбата възражение за некомпетентност на
АНО.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание (въпреки наведеното в тази насока възражение в Жалбата), поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху
правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и
неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно
изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано
формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
9
Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения Трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
Уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. На основание
чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави документите, посочени по-горе.
Съгласно чл. 62, ал. 3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението
на Трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване,
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
Уведомление за това до съответната ТД на НАП. Не на последно място
съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 година за съдържанието и
реда за изпращане на Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ на Министъра на
труда и социалната политика, работодателят е длъжен да връчи на работника
или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от
завереното Уведомление.
Неизпълнението на това законово задължение, касаещо връчване на
Уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, от страна на
жалбоподателя „Прогрес груп 2020” ЕООД, представлявано от управителя
Иван Димитров Алипиев по отношение на посоченото в НП лице – ********,
се доказа по делото. Установи се по безспорен начин, че дружеството-
жалбоподател, като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ на 11.05.2021 година е допуснал до работа цитираното в
НП лице на длъжност „Барман” преди да му е предоставил копие от
Уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, в стопанисвания
от дружеството обект – кафетерия „21 гр кафе”, находящ се в град Любимец,
пл.„Трети март”, блок № 3, област Хасково. Нарушението е констатирано при
проверка на място в посочения обект на 11.05.2021 година, при която лицето
******** е заварено да извършва възложената му работа, както и при
проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково.
Констатираното нарушение се потвърждава и от саморъчно попълнената от
лицето Декларация, от съдържанието на която става ясно, че то е започнало
работа на дата 10.05.2021 година. Копие от Уведомлението по чл. 62, ал. 3 от
КТ, заверено от ТД на НАП е връчено на лицето едва на 12.05.2021 година. С
оглед на изложеното дружеството–нарушител следва да понесе предвидената
10
в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. В този
ред на мисли следва да се посочи, че Съдът не дава вяра на изложеното от
******* в Декларацията му от дата 11.05.2021 година и изложеното в
Трудовия му договор от дата 10.05.2021 година, касаещо факта, че е получил
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, тъй като същото е заверено на дата
12.05.2021 година от ТД на НАП, т.е. един ден след проверката и попълването
на въпросната Декларация и два дни след сключване на Трудовия договор.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които
дружеството-жалбоподател не се е противопоставило и не е посочило
доказателства за тяхното оборване.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ за непредоставяне на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения Трудов
договор, подписан от двете страни и копие от Уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП, на виновното юридическо лице (работодател)
се налага административно наказание „Имуществена санкция” в размер от
1 500 лв. до 15 000 лв. При така направения преглед на установените факти и
приложимите правни норми се налага извода, че отговорността на „Прогрес
11
груп 2020” ЕООД е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 3
от КТ. Обстоятелството, че след проверката дружеството е изпратило
Уведомление до ТД на НАП за сключен с работника Трудов договор не може
да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно
нарушение, а следва единствено да бъде взето предвид при определяне
размера на имуществената санкция, което е сторено в случая с определяна на
санкция в рамките на предвидения в закона минимум.
По делото не се констатираха смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат
предвид данните, че при проверката са констатирани и други нарушения на
трудовото законодателство в този обект.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като
подобни случаи на нарушаване на трудовото законодателство са често
срещани в последно време и налагайки съразмерна санкция ще се
дисциплинират всички други работодателите към спазване на трудовото
законодателство.
Размерът на наказанието следва да се определи при наличие на завишена
степен на обществена опасност на деянието, при липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и при наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона минимален такъв. Наложената санкция в размер на
1 500 лв. (минималния, предвиден в КТ размер), Съдът намира за необходима
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Нарушението не е маловажно. Специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
12
административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: 1. нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и 2. от него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения
по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на
административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-
нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3
и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова –
по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ
въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е.
същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла
на цитираната разпоредба. А с оглед приложимостта на специалната норма по
КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В изложения
смисъл са Решение № 88 от 11.03.2014 година, постановено по КАНД №
43/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива
Байнова, Решение № 119 от 01.04.2014 година, постановено по КАНД №
52/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова, Решение № 124 от 24.03.2014 година, постановено по
КАНД № 56/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Кремена Костова - Грозева и др.
Независимо от изложеното Съдът ще изложи и мотиви досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
13
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието само на
отегчаващи обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона.
За пълнота на настоящото изложение и във връзка с наведеното в открито
съдебно заседание от адвокат Атанасова, следва да се посочи, че не се касае и
за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, вр.чл. 11 от ЗАНН.
Изискванията за сключване на Трудов договор в писмена форма, както и
изпращането на Уведомлението за сключването му до съответната ТД на
НАП, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на
труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно,
нарушаването на императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично
забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му
предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично
изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или
притежаващо явно незначителна такава.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на дружеството-жалбоподател в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
14
в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
При този изход на делото не се дължат разноски на дружеството-
жалбоподател.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 26-001189 от
17.06.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, с което на „Прогрес груп 2020” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Преслав” № 41, област
Хасково, представлявано от управителя Иван Димитров Алипиев, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Прогрес груп 2020”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.„Преслав” № 41, област Хасково, представлявано от управителя Иван
Димитров Алипиев, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково с адрес: град Хасково, ул.„Патриарх Евтимий” № 2, сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
15
556/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на дружеството-жалбоподател
„Прогрес груп 2020” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Любимец, ул.„Преслав” № 41, област Хасково,
представлявано от управителя Иван Димитров Алипиев, за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16