Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261247 22.12.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осми декември Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 971 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
против С.Г.Г. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 1 211,15 лв. – неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *****/****** г., сключен между ответницата и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, и 65,20
лв. – лихва за забава, дължима за периода 24.08.2019 г. – 12.03.2020 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3666/2020 г. по описа на
БРС. Претендира се присъждане и на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 26.09.2014
г. между С.Г. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 5 497,01 лв., от
която сума е била погасена дължимата от кредитополучателя комисионна /такса за
разглеждане на кредита/ в размер на 150 лв., както и дължимата от кредитополучателя
застрахователна премия в размер на 347,01 лв., а остатъкът от 5 000 лв. е
бил преведен по банкова сметка ***. Твърди се също така, че ответницата се е
задължила да върне главницата заедно с договорна лихва в размер на 1 656,67
лв., или общо сумата от 7 153,68 лв., на 60 бр. анюитентни месечни
погасителни вноски, 59 от които в размер на 119,23 лв. и последна погасителна
вноска в размер на 119,11 лв., с падеж на първата вноска на 07.10.2014 г. и
падеж на последната вноска на 07.09.2019 г. Предвид забавата на ответницата й е
начислена и лихва за забава в размер на 65,20 лв. за периода от 24.08.2019 г.
до 12.03.2020 г. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 07.09.2018 г.,
като вземанията не са обявявани за предсрочно изискуеми. Заявено е, че до
момента длъжникът не е платил дължимите по договора суми в пълен размер, като
непогасени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2018 г., ведно с
Приложение № 1 към него от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., вземанията на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към
ответника,
произтичащи от гореописания договор за потребителски кредит, са били
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като ищецът е изпратил
уведомление за цесията до ответника, което се е върнало невръчено с отбелязване
„Преместен“, поради което се моли да бъде прието, че уведомлението за цесията е
връчено на ответника като приложение към исковата молба. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в
който искът е оспорен по основание и по
размер. Твърди се, че извършеното прехвърляне на вземането от кредитодателя на
ищеца не е било сведено до знанието на ответницата, като е следвало тя да бъде
търсена и по месторабота. Твърди се също така, че по отношение на вземанията по
договора за кредит не е била обявена предсрочна изискуемост, като същата не
настъпва автоматично. Особеният
представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и
моли искът да бъде отхвърлен изцяло, не ангажира доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от приложено ч.гр.д. № 3666/2020 г. по описа на БРС, с издадената по това дело
Заповед № 1552/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С.Г.Г. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сума в общ размер от 1 276,35 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № *******/*****
г., сключен между ответницата и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от които 1 211,15 лв. – главница, включваща 11 бр.
неплатени месечни погасителни вноски през периода 07.11.2018 г. – 07.09.2019
г., и 65,20 лв. – лихва за забава, дължима за периода 24.08.2019 г. –
12.03.2020 г., които
вземания са били прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75,53 лв. –
разноски по делото.
С Разпореждане от 22.12.2020 г.
заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може
да предяви иск за установяване на вземането си, както и да представи
доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на тези указания е предявен
и настоящият установителен иск, като заявителят е спазил 1-месечния срок по чл.
415 от ГПК и искът е допустим.
По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит от ******* г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД „кредитор“ и С.Г.Г.
(кредитополучател), с който на ответницата е отпуснат кредит при следните
условия: чиста стойност на кредита - 5 000 лв., такса за разглеждане на кредита
– 150 лв., вид застраховка към кредита - еднократна, застрахователна премия –
347,01 лв., общ размер на кредита – 5 497,01 лв., общо дължима от
потребителя сума – 7 153,68 лв., начин на усвояване на кредита – по сметка
на клиента, начина на погасяване на кредита – от сметка на клиента, фиксиран
ГЛП – 10,99 %, ГПР – 12,92 %, брой месечни вноски – 60, месечна сума – 119,23
лв., падежна дата – 7, първа вноска на 07.10.2014 г. Приложени са и погасителен план
към договора за кредит, общи
условия към него, както и преференциални условия по договора, като всички
документи са двустранно подписани и подписите на страните не са оспорени в
настоящото производство, поради което следва да се приеме, че договорът за
кредит е валидно сключен.
От
погасителния план към договора за кредит се установява, че крайната падежна
дата е била на 07.09.2019 г., която дата е настъпила преди образуване на
заповедното производство и в случая ищецът не твърди да е била обявявана
предсрочна изискуемост на кредита.
По делото е представен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент)
и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД (цесионер), с който страните са се
споразумели цедентът да прехвърля възмездно на цесионера ежемесечно, чрез
отделни договори за цесия, свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи
от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени с физически
лица, определени и индивидуализирани в Приложение 1 към всеки отделен месечен
договор за цесия.
Представено
е и пълномощно от 20.12.2016 г., с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от негово име всички
длъжници по всички вземания, цедирани с горепосочения рамков договор.
Видно от приложените Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.07.2018 г. и Приложение № 1
към него, с този договор е прехвърлено и
вземане по договор № ****** от ****** г. с длъжник С.Г.Г., в общ размер от 2 457,34
лв., от които 2 341,80 лв. – главница и 145,54 лв. - лихви.
Приложено е
и Потвърждение за извършената цесия на вземания с договора
за цесия от 20.07.2018 г. и Приложение № 1 към него, като същото изхожда от цедента, т.е. отговаря на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По делото липсват доказателства длъжникът
да е бил уведомен редовно за прехвърлянето на вземанията преди завеждане на
настоящото дело, тъй като е представено адресирано до него уведомление за това,
но не и доказателства то да е достигнало до ответника. Въпреки това и с оглед трайно установената съдебна
практика в тази насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е налице
редовно уведомяване на длъжника за цесията, тъй като такова уведомление му е
било връчено като приложение към исковата молба, като фактът, че то е било
получено от назначения особен представител на ответницата не се отразява на
редовността на връчването. С оглед на това съдът намира, че цесията е произвела
действието си по отношение на ответницата и към настоящия момент надлежен
кредитор на вземането по процесния договор за потребителски кредит е именно
ищецът по делото.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, ответницата Г. е извършвала плащания за погасяване на задълженията
й по процесния договор както преди образуване на заповедното производство, така
и след това, в резултат на които неплатени са останали следните задължения:
601,96 лв. – главница и 26,43 лв. – лихва за забава, дължима за периода до
12.03.2020 г.
При така
представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен, тъй като от ангажираната по делото съдебно-икономическа експертиза
се установи, че са налице непогасени задължения на ответницата по процесния
договор за кредит, но в по-малки размери от претендираните с исковата молба.
Установи се също така, че тези вземания са били валидно цедирани на ищеца,
поради което към момента кредитор на вземанията е именно ищцовото дружество.
Поради това съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и доказан до размерите от 601,96
лв. – за главницата и 26,43 лв. – за лихвата за забава, поради което следва да
бъде уважен до тези размери, а в останалата му част искът е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 332,06 лв., представляваща
част от направените от него разноски в исковото производство, съответна на
уважената част от иска, както и сумата от 37,19 лв., представляваща част от
направените от него разноски в заповедното производство, или общо разноски в размер
на 369,25 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че С.Г.Г., ЕГН **********,***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С******, бул.
*************************, сумата от 601,96
лв.
(шестстотин и един лв. и деветдесет и шест ст.), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ******/******** г., сключен между ответницата и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца, сумата от 26,43
лв. (двадесет и шест лв. и
четиридесет и три ст.), представляваща лихва за забава, дължима за периода до
12.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
част от предмета на Заповед № 1552/
13.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3666/2020 г. по описа на
РС-Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С******, бул. ****************************,
сумата от 369,25 лв. (триста шестдесет и девет лв. и двадесет и пет ст.),
представляваща част от направените от него разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ