Определение по дело №271/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, предл. последно във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с вх.№884/18.03.2011г., подадена от И. М. Н. от Г. против постановление на ЧСИ Росен Сираков от 23.02.2011г. по изп.дело №100/2011г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за платения от взискателя В. Ч. по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 300лв.

Недоволен от отказа на частния съдебен изпълнител е останал жалбодателят И. М. Н., който го обжалва като незаконосъобразен и неправилен. В жалбата се излагат съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ангажирания в изпълнителния процес адвокат пълномощник, предвид Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намали размера на адвокатското възнаграждение, както и да намали таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Ответникът В. В. Ч. не е депозирала писмени възражения.

Частният съдебен изпълнител Р. Сираков е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които сочи, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна в частта й по отношение на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност; а в частта й, касаеща искането за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – като недопустима, съответно се иска да бъде оставена без разглеждане в тази й част.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е частично допустима, а разгледана по същество е неоснователна в частта й, касаеща искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение; в частта й за намаляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ същата е недопустима. Съображенията на съда за това са следните:

1. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, предл. последно от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.

По силата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

От приложеното копие на изпълнително дело № 100/2011г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 10.02.2011г. по молба на взискателя В. В. Ч. от Г., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 12.01.2011г. на Кърджалийски окръжен съд, издаден на основание Определение №10/06.01.2011г. по в.ч.гр.д.№ 461/2010г. по описа на КОС. Делото е образувано срещу жалбоподателя по настоящото дело И. М. Н. за сумата в размер на 700 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело, съгласно приложен към делото договор за правна помощ, е в размер на 300 лв.

Като съобрази разпоредбите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.10, т.1 и т.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя. Така, таксата за образуване на изпълнителното дело е в размер на 100 лв. /чл.10, т.1 от Наредбата/; а таксата за воденето му е в размер на 50 лв., съгласно т.2 на чл.10 от Наредбата.

Или, като приложи разпоредбата на §2 от ДР от № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че тъй като трикратния размер на възнаграждението за защита по изпълнителното дело /като сбор по т.1 и т.2 на чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г./ възлиза на 450лв., а действително заплатеното от взискателя – на 300лв., то искането на жалбодателя за намаляването му се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

2. По отношение на искането за намаляване таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, то е недопустимо, тъй като липсва акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване по съдебен ред. Доколкото таксата е плащане за определена услуга или действие, то тази услуга или действие трябва да е реално извършено, за да възникне задължението за заплащане. Размерът на пропорционалната такса е обвързан с размера на събраната сума, и тъй като по процесното изпълнително дело не е събрана сума за удовлетворяване вземането на взискателя, то и таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ също не е била събирана.

Впрочем, на това основание - липсата на акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване, подадената пред Кърджалийския окръжен съд жалба в частта й, касаеща искане за намаляваÝе размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено в тази му част.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата, подадена от И. М. Н. от Г. против постановление на ЧСИ Росен Сираков от 23.02.2011г. по изп.дело №100/2011г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за платения от взискателя В. Ч. по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 300лв.

ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане жалбата, подадена от И. М. Н. от Г.в частта й, касаеща искане за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, и прекратява производството по гр. д. № 124/2011г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в тази му част.

Определението, в частта му, с която се оставя без уважение жалбата на И. М. Н. е окончателно.

В частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/