РЕШЕНИЕ
№ 19461
гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110125369 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е” АД, ЕИК ....., представлявано от
......... - членове на Управителния съвет против Б. М. Х., ЕГН **********, с адрес - с. Р.
Ищецът твърди, че на 24.04.2018 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 254,14 лв.,
от които 205,81 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената консумирана ел.
енергия през периода 07.09.2015 година до 07.12.2015 година и стойността отразени във
фактури № **********/07.09.2015, фактура №**********/07.10.2015, фактура
№**********/06.11.2015 и фактура №**********/07.12.2015, и 48,33 лв. - законна лихва за
забава от 28.10.2015 г. до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, считано от 24.04.2018 година до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 35828/2018 г. по описа на Софийски
районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.
Твърди се, че ответникът дължи заплащане на електрическа енергия за топлоснабден
имот на адрес: с. Р, абонатен № **********, клиентски номер **********.
Сочи се, че продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество се
осъществява при Общи условия /ОУ/ за продажба на ел. енергия от “Е“ АД на клиенти.
Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ел. енергия от “Е” АД
на потребители, одобрени с ДКЕВР.
Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок доставената ел. енергия и с изтичането
на последния ден от падежа са изпадали в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
1
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „Е” АД, ЕИК .....,
представлявано от членовете на Управителния съвет - ........., и че Б. М. Х. с ЕГН
**********, с адрес - град София, община П дължи на „Е” АД, ЕИК ....., представлявано от
членовете на Управителния съвет - ........., със седалище и адрес на управление - град В,
сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена на 13.06.2018 година по ч.гр.дело № 35828/2018 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: за сумата от 254,14 лв., от които 205,81 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената консумирана ел. енергия през периода 07.09.2015
година до 07.12.2015 година и стойността отразена във фактури № **********/07.09.2015 г.,
фактура №**********/07.10.2015 г., фактура №**********/06.11.2015 г. и фактура
№**********/07.12.2015 г., и сумата от 48,33 лв. - законна лихва за забава от 28.10.2015 г.
до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на задължението - 24.04.2018 година до окончателното изплащане на вземането.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Съдебните книжа са връчени редовно на назначения особен представител на
ответника, който в указания срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер. С отговора на исковата молба ответникът
оспорват исковите претенции по основание и размер. Ответникът твърди, че липсва
сключен договор при общи условия между ищеца и ответника, както и липса на
облигационна връзка. Оспорва се факта, че ответника е действителен собственик на имота и
поради тази причина се твърди, че последният не бил клиент и абонат на ищеца. Твърди се с
отговора на исковата молба, че ответникът не е подавал заявление за покупка на ел. енергия
на посочения адрес и не е поемал задълженията на клиент. Оспорва се претендираната
стойност за ел. енергия да е начислена при наличие на правно основание. Оспорва се
претендираната и начислена ел. енергия да е реално потребена. Иска се съдът да отхвърли
исковите претенции като неоснователна и недоказана.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приложени с исковата
молба, както и в хода на производството.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказа се, че на 24.04.2018 година ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от
273,14 лева, от които 224,81 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
консумирана ел. енергия през периода 07.09.2015 година до 07.12.2015 година и стойността
отразени във фактури № **********/07.09.2015, фактура №**********/07.10.2015, фактура
№**********/06.11.2015 и фактура №**********/07.12.2015, и 48,33 лв. - законна лихва за
забава от 28.10.2015 г. до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, считано от 24.04.2018 година до окончателното
изплащане на вземането.
Доказа се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 35828/2018 г. по описа на Софийски
районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като е уважил искането на заявителя да съдът да присъди сторените разноски
в заповедното производство и е присъдил общата сума от 75,00 лева, от която сумата от 50
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 25,00 лева,
представляваща заплатена държавна такса.
С издадено разпореждане от 21.03.2021г. заповедният съд е указал на ищеца да
предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, предмет на заповедта, в срока
по чл. 415 от ГПК. Разписката от връченото разпореждане за предявяване в едномесечен
2
срок на иска по чл. 422 от ГПК е връчена на заявителя на 01.04.2021г. Срока за подаване на
установителният иск е изтекъл на 05.05.2023г., тъй като 01.05.2023г. до 04.05.2023г. са
обявени за неработни дни. Исковата молба е изпратена до съда на 05.05.2023г., въз основа на
представено по делото доказателство, съдът счита, че предявения иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Доказа се, че ответникът дължи заплащане на електрическа енергия за топлоснабден
имот на адрес: с. Р, абонатен № **********, клиентски номер **********. Изводът е
направен от представената по делото справка от имотния регистър, от която се установява,
че собственик на процесния имот, по който се претендират натрупаните задължения за ел.
енергия, е ответника в настоящото производство, поради което и заявените възражения от
особения представител са неоснователни.
Доказа се, че продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество се
осъществява при Общи условия /ОУ/ за продажба на ел. енергия от “Е“ АД на клиенти.
Доказа се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ел. енергия от “Е” АД
на потребители, одобрени с ДКЕВР.
Доказа се, че ответникът не е заплатил в срок доставената ел. енергия и с изтичането
на последния ден от падежа е изпадал в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради
коте и при ищеца за ответника е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
С оглед непредставянето на доказателства, свидетелстващи за извършено плащане от
или във връзка с начислените суми за използвана ел. енергия, съдът счита, че до
приключване на съдебното дирене не са изплатени процесните задължения в полза на
ищеца.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните
по делото и съдът счита, че отговорите на поставените и въпроси следва да се възприемат
като правилни и въз основа на това да ги зачете при извършване на правните изводи по
делото.
От приетата по делото СТЕ се установи, че: съггласно справка с изх. №
6405696/13.02.2023 г. - електромерът, отчитащ потребление на адрес – село Р е с №
1114021147908905 — за обект с абонатен № **********. От приложеният Протокол №
20455р-В-2/20.04.2018 г. за проверка на електромер № 1114021147908905 е видно, че същото
е метрологично годно средство за измерване. Съдът приема за доказано от заключението по
вещото лице, че за периода 27.08.2015г.-25.09.2015г. е отчетено най-голямо потребление от
403 квтч - пресметнато осреднено като мощност и ампери е приблизително 0,58 kW и 2,6А,
като количествата електроенергия, посочена във фактурите съответства на тези по
справката, приложена в кориците на делото.
Вещото лице е направило извода и съдът го възприема за правилен, че количествата ел.
енергия, остойностени по фактури № **********/07.09.2015г.; № **********/07.10.2015г.;
№ **********/06.11.2015г.; № **********/07.12.2015г., са отчетени по законоустановения
ред.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В процеса е предявен иск с правна квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327,
ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.104, ал.1 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, като същия се явява допустим, както бе
посочено по-горе и следва да се разгледа по същество.
3
По същество
Продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество се осъществява при
Общи условия /ОУ/ за продажба на ел. енергия от „...............” АД, ЕИК ....., на клиенти. За
процесния период в сила са били ОУ за продажба на ел. енергия от “Е” АД на потребители,
одобрени с ДКЕВР.
От чл. 5, раздел 3 от действащите общи условия на ищеца, негов клиент се явява –
лице, което е собственик на сградата или лице, на чието име е издадено разрешение за
поставяне в случаите на временно различно от собственика, което има разрешение да
обитава имота въз основа на нотариално заверено разрешение.
В процеса се доказа, че ответникът е собственик на процесния имот и дължи
заплащане на електрическа енергия за топлоснабден имот на адрес: с. Р, абонатен №
**********, клиентски номер **********. По силата на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 2
от общите условия на ищеца, ответникът следва да заплаща издаваните от дружеството
фактури за електрическа енергия.
Въз основа на депозираната съдебно-техническа експертиза по делото се установи, че
надлежно е измерена и фактурирана електрическата енергия, която е била ползвана на
процесния имот и по която се претендира заплащане.
По настоящото дело не се събраха доказателства, които да сочат, че ответника е
заплатил дължимите суми по издадените фактури и въз основа на този факт следва
предявените искове от ищеца да бъдат уважени от съда изцяло.
Доколкото е основателен иска за главница се следва основателност и акцесорния иск за
лихва за забава.
По разноските
С оглед изхода на спора съдът следва да присъдят сторените от ищеца разноски в
тежест на ответника. Въз основа на депозирания списък по чл. 80 от ГПК от ищеца и
доколкото по делото има представени доказателства за реално заплащане на разноските в
производството съдът следва да присъди сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 75 лева, представляваща държавна такса, сумата
от 600 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза,
сумата от 300 лева, представляваща внесен депозит за особен представител на ответника,
сумата от 25 лева, представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство,
сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.104, ал.1 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между „Е” АД, ЕИК .....,
представлявано от членовете на Управителния съвет - ......... и Б. М. Х. с ЕГН **********, с
адрес - град София, община П, че съществува вземане на „Е” АД, ЕИК ....., представлявано
от членовете на Управителния съвет - ......... и Б. М. Х. с ЕГН **********, с адрес - град
София, община П дължи на „Е” АД, ЕИК ....., сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 13.06.2018 година по
ч.гр.дело № 35828/2018 година по описа на Софийски районен съд, а именно сумата от
273,14 лв., от която: сумата от 224,81 лева, представляваща главница за незаплатената
4
консумирана ел. енергия през периода 07.09.2015 година до 07.12.2015 година и стойността
отразени във фактури № **********/07.09.2015, фактура №**********/07.10.2015, фактура
№**********/06.11.2015 и фактура №**********/07.12.2015, ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението - 24.04.2018 година до
окончателното изплащане на вземането и дължи сумата от 48,33 лева, представляваща
законна лихва за забава от 28.10.2015 г. до 15.03.2018 г., които суми за дължими за имот с
административен адрес – село Р за обект с абонатен № **********.
ОСЪЖДА Б. М. Х. с ЕГН **********, с адрес - град София, община П да заплати на
„Е” АД, ЕИК ....., представлявано от членовете на Управителния съвет - ........., със седалище
и адрес на управление - град В, сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело №
35828/2018 година по описа на Софийски районен съд - сумата от 25 лева, представляваща
заплатена държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и да заплати сторените
разноски пред исковия съд по гр.дело № 25369/2021 година по описа на Софийски районен
съд - сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата от
75,00 лева, представляваща държавна такса, сумата от 600,00 лева, представляваща внесен
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, сумата от 300,00 лева,
представляваща внесен депозит за особен представител на ответника,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5