Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
16435 по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК от „М.к.г.“ ООД *** срещу Е.Л. следните установителни искове при условията
на кумулативност:
- иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с
предмет главница по договор за кредит, с цена на този иск 65 000 евро;
- иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ, с
предмет договорна лихва по договор за кредит, с цена на този иск 13 195
евро;
- иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, с предмет
неустойка, с цена на този иск 18 883 евро;
- иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ с
предмет такса по договора за кредит, с цена на този иск 123 евро.
Исковете са предявени след проведено заповедно
производство, образувано по заявление на
„М.к.г.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417
т. 3 от ГПК.
С отговора на исковата
молба ответникът Е.Л.Л. е предявила срещу първоначалния ищец „М.к.г.“ ООД
насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от
19 590 лева (л. 117).
Ищецът по първоначалнити искове „М.к.г.“ ООД ***
излага, че на 21.11.2017 г. сключил с ответницата Е.Л.Л. договор за кредит № G116-171121C187, съгласно който предоставил на
ответницата кредит в размер на 50 000 евро, от които, след приспадане на
месечна вноска за лихва, такси и застраховка, ответницата усвоила общо
47 470 евро в левовата равностойност. В договора бил уговорен срок за
погасяване на вземанията от 12 месеца, като през този период кредитополучателят
дължал месечни вноски за лихва в размер на 1450 евро всяка, а в края на срока
на договора вноска за погасяване на главницата. Договорът бил изменен по искане
на ответницата с допълнително споразумение от 14.02.2018 г., с която на ответницата
била предоставена допълнителна сума (главница) в размер на 15 000 евро, с
която трябвало да се покрият задължения за просрочени лихви и неустойки, като
общият размер на дължимата главница се променял на 65 000 евро. Ищецът
твърди, че ответницата не е изпълнила изцяло задълженията си за заплащане на
лихва и задължението си за връщане на главницата по договора на падежа
21.11.2018 г. Дължимите от ответницата суми по договора за кредит били
следните:
- 65 000 евро главница, изискуема на 21.11.2018
г.;
- 13 195 евро договорна лихва за периода от
21.04.2018 г. до 21.10.2018 г. – седем вноски по 1885 евро;
- 18 830 евро неустойка за просрочена договорна
лихва и главница за периода от 21.04.2018 г. до 21.11.2018 г.;
- 1820 евро неустойка за просрочено плащане на вноска
за главница с падеж 21.11.2018 г. с 14 дни за периода от 21.11.2018 г. до
05.12.2018 г.;
- 123 евро такса за „приключване на договора“.
За горните суми, по искане на „М.к.г.“ ООД е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 77104/2018 г. на СРС 52 състав и било
образувано изпълнително дело № 415/2019 г. на ЧСИ М.. Срещу заповедта било
постъпило възражение от длъжника. Междувременно, след сключване на
предварителен договор между ответницата и лицето Н.Й.М.. Във връзка с поет от
ищеца ангажимент за вдигане на възбрана върху имота – предмет на договора,
бъдещият купувач по предварителния договор заплатил в полза на ищеца сумата от
10 000 евро, с която частично били погасени вземания към ответницата.
Като се основава на изложените обстоятелства, ищецът
прави искане до съда да признае за установено па реда на чл. 422 от ГПК, че
ищецът „М.к.г.“ ООД има срещу ответницата Е.Л.Л.Е.Л.Л. следните вземания:
- 65 000 евро главница, изискуема на 21.11.2018
г.;
- 13 195 евро договорна лихва за периода от
21.04.2018 г. до 21.10.2018 г. – седем вноски по 1885 евро;
- 18 830 евро неустойка за просрочена договорна
лихва и главница за периода от 21.04.2018 г. до 21.11.2018 г.;
- 123 евро такса за „приключване на договора“.
Ответницата Е.Л.Л. прави следните
възражения по предявения срещу нея иск:
- възражение за нищожност
на договора за кредит, поради липса на информация за размера на годишния лихвен
процент, механизма на изчисляване на годишния процент на разходите, с което са
допуснати нарушения на нормите на ЗПК и ЗКНИП;
- възражение за нищожност,
поради завишаване разцмера на възнаградителната лихва, с което се накърнявали
добрите нрави и неравностойност на клаузите за възнаградителна лихва по симсъла
на чл. 143 от ЗЗП;
- възражение за нищожност
на допълнителното споразумение, поради допуснат анатоцизъм чрез капитализация
на неплатените лихви към главницата;
- възражение за нищожност
на неустойките за забава, поради тяхната завишаване и начисляването им върху
цялата сума по кредита, а не само върху просрочената сума за времето на
забавата.
По предявения насрещен иск Е.Л.Л. излага,
че на 01.10.2019 г. като продавач сключила с купувач Н.Й.М. предварителен
договор за покупко-продажба на собствения на ищцата недвижим имот,
представляващ апартамент № 18 с идентификатор 68134.1932.762.2.31, находящ се в
гр. София ул. „********, върху който към момента на сключването на договора
била наложена възбрана в полза на „М.к.г.“ ООД по изп. дело № 415/2019 г. на
ЧСИ М.. За да бъде заличена възбраната, ответникът по насрещния иск „М.к.г.“
ООД издал писмо ангажимент от 02.10.2019 г., с което се задължил да заличи
възбраната върху имота при заплащане на 10 000 евро по банковата му
сметка. На 14.10.2019 г. от името на купувача по предварителния договор по
банковата сметка на „М.к.г.“ ООД постъпила сума от 19 590 лева. Ищцата
твърди, че сумата трябвало да бъде платена в нейна полза като продавач на
имота.
На основание изложените
обстоятелства, ищцата по насрещния иск Е.Л.Л. прави искане до съда да осъди
ответника по насрещния иск „М.к.г.“ ООД да ѝ заплати сумата от
19 590 лева, част от продажна цена по предварителен договор, сключен с
Николай Миков, за продажба на описания недвижим имот.
Ответникът „М.к.г.“ ООД оспорва насрещния иск със
следните възражения:
- възражение за уговорка между страните по
предварителния договор, че купувачът ще заплати сумата от 10 000 евро по
сметка на „М.к.г.“ ООД след представяне
на ангажимент на ответника за заличаване на възбраната върху недвижимия имот;
- възражение за липса на обедняване на ищцата, с
твърдение, че с платената в полза на ответника сума са се погасили част от
задълженията на ищцата по договора за кредит.
Съдът след като се запозна с
доказателствата по делото, съобрази следното:
Установените по делото факти:
С доклада, съобщен на страните с
определение № 261334 от 01.10.2020 г. и приет с протоколно определение на
12.11.2020 г, съдът е обявил за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
- сключването на договор за кредит № G116-171121C187 от 21.11.2017 г. между „М.к.г.“ ООД като кредитор и Е.Л.Л. като кредитополучател;
- сключване на предварителен договор за продажба
между Е.Л.Л. като продавач и Н.Й.М. като
купувач на недвижим имот, представляващ апартамент № 18 с идентификатор
68134.1932.762.2.31, находящ се в гр. София ул. „********;
- наложена възбрана върху имота – предмет на
предварителния договор, в полза на „М.к.г.“ ООД по изп. дело № 415/2019 г.;
- издадено писмо-ангажимент от „М.к.г.“ ООД с изх. № 1024 от 02.10.2019 г.
за вдигане на въбраната върху имота – предмет на предварителния договор;
- постъпването на сума от 19 590 лева като част от
продажната цена на имота, по сметка на „М.к.г.“ ООД.
Клаузите на сключения договор за
кредит се установяват от представеното по делото копие на договора и са
следните:
- вид на кредита: потребителски –
част 1 т. 2;
- размер на кредита: 50 000
евро – част 1 т. 1;
- срок на кредита: 12 месеца – част 1
т. 5;
- начин на погасяване: месечни
вноски в размер на 1450 евро – част 1 т. 6.1;
- договорна лихва: 2,90% месечно –
част 1 т. 8.1;
- годишен процент на разходите:
36,60% - част 1 т. 8.5;
- обща дължима сума по кредита:
67 400 евро – част 1 т. 8.6;
- обезпечение по кредита: договорна
ипотека върху собствен на ответницата Е.Л.Л. недвижим имот, описан в договора
за кредит – част 1 т. 10;
В договора са уговорени следните
неустойки:
- неустойка за прокрочена лихва в
размер на 62 евро на ден, представляваща 0,125% върху ползваната сума на
отпуснатия кредит за всеки изминал ден до окончателното издължаване на
забавеното плащане, но не повече от 10% годишно от размера на одобрения кредит;
- неустойка за просрочена главница в
размер на 100 евро на ден, или 0,2% от сумата на отпуснатия кредит за всеки
изминал ден забава, до окончателното погасяване на забавеното плащане, но не
повече от 10% годишно от размера на одобрения кредит;
- неустойка за прпедсрочна
изискуемост от 1% върху общата дължима сума по кредита към момента на предсрочната
изискуемост.
За заплащането на такси и разноски
по кредита, точка 11.2 от договора
препраща към общите условия на кредитора. В исковата молба се претендира такса
за приключване на кредита в размер на 123 евро, като се препраща към точка 4.6 от
общите условия.
Съгласно точка 4 и подточки 4.1 и
4.2, от отпуснатия кредит на кредитополучателя Л. се предоставят 41 773
лева. От останалата част от сумата по кредита са прихванати една месечна вноска
за лихва, дължими по кредита такси и застраховка обезпечението за едногодишния период.
Със сума от 46 480 лева от отпуснатия кредит се погасявало друго задължение,
обезпечено с първа по ред ипотека върху същия имот и със сума от 4590 лева се
погасявало задължение на кредитополучателката по изпълнително дело.
Кредитът бил усвоен от
кредитополучателката по уговорения в договора начин, което е видно от
платежните документи и съдебно-счетоводната експертиза.
На 14.02.2018 г. между „М.К.г.“ ООД
и Е.Л.Л. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит. Според
чл. 1 от споразумението, кнредиторът предоставял на кредитополучателя при
условията на договора за кредит допълнителна сума от 15 000 евро. Според
чл. 3 от договора, отпуснатата допълнителна сума „ще покрие“ просрочени
задължения на кредитополучателката, както следва:
- 2900 евро две просрочени вноски за
лихва с падежи 21.12.2017 г. и 21.01.2018 г.;
- 3770 евро две редовни вноски за
лихва с падежи 21.02.2018 г. и 21.03.2018 г.
- 116 евро лихва върху допълнителната
сума за периода 14.02.2018 г. – 21.02.2018 г.;
- 3375 евро неустойка за забава за
периода 21.12.2017 г. – 14.02.2018 г.;
- 245 евро такса за промяна
параметрите на договора;
- 153 евро такса за юридическо
обслужване при одобряване на кредита.
В споразумението било предвидено
остатъкът от предоставената сума да бъде усвоен чрез кредит по сметка, посочена
от кредитополучателя след вписване на втора по ред договорна ипотека. По делото
са представени доказателства за преведени суми от 881 лева и 7508 лева по
сметка на Десислава Любенова Филипова по искане на кредитополучателката Л., с
основания за превод първи и втори транш по усвояването по допълнително
споразумение 1 към договор 187 (л. 43-46).
Съгласно заключението на вещото лице
по първоначалната експертиза, по договора за кредит не са извършвани
погасявания на дължими суми чрез вноски от длъжницата след сключването на
договора (л. 170). Вноската от 1450 евро на 21.11.2017 г. била по силата на
самия договор – точка 4 от договора (л. 12), а останалите вноски са били от
сумата, отпусната по допълнителното споразумение от 14.02.2018 г. Длъжницата е
направила едно плащане от 510 евро, равностойни на 1000 лева, на 19.11.2018 г.
(л. 47), отбелязано на първи ред в таблицата към задача 2 от констативната част
на ССЕ (л. 170). Плащането от 19 590 лева е било от Л.М.и е било дължима
сума по предварителния договор, която сума е предмет на насрещния иск по чл. 59
от ЗЗД.
Правни
изводи.
По
иска с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ.
Претенцията за дължима главница в
размер на 65 000 евро се основава на отпуснатата сума от 50 000 евро
по договора за кредит от 21.11.2017 г. и сума от 15 000 евро по
допълнителното споразумение от 14.02.2018 г. Съдът намира, че допълнителното
споразумение е нищожно в частта му за сумите, с които се погасяват задължения
за договорна лихва с общ размер 6786 евро (пункт 1 - 3 от чл. 3), задължението
за неустойка в размер на 3375 евро и такса за промяна параметрите на договора в
размер на 245 евро. Тъй като съглашението от 14.02.2018 г. е допълнително
споразумение и е част от договора от 21.11.2017 г., с него се увеличава
размерът на главницата по договора и с част от увеличения размер на главницата
се погасяват вземания за лихва и неустойка. По този начин на практика дължими
според кредитора лихви – просрочени и бъдещи, се прибавят към главницата и на
свой ред подлежат на олихвяване. С това се заобикаля забраната за уговаряне на
лихва върху лихва със страна нетърговец, която произтича от чл. 294 ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ТЗ. Съдът приема за нищожна и клаузата за погасяване с част от отпуснатата
главница на задължение за неустойка от 3375 евро, която нищожност произтича от
нищожността на неустоечните клаузи на договора за кредит. Нищожността на
клаузата за погасяване на такса за промяна параметрите на договора в размер на
245 евро е нищожна, тъй като такава такса не е уговорена с договора за кредит и
не произтича от общите условия – нарушение на чл. 10 ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Поради това, към първоначалния размер на главницата от
50 000 евро, по силата но допълнителното споразумение се прибавят сумата
от 4290 евро, такса за юридическо обслужване от 153 евро и административна
такса в размер на 1% от сумата от 4443 евро, или 44,43 евро. Общият размер на
главницата е 54 487,43 евро. По делото няма доказателства за погасяването
от ответницата на задължението за главницата, поради което искът с правно
основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ е основателен до сумата от 54 487,43 евро.
По
иска с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ.
Претенцията е за договорна лихва за
периода от 21.04.2018 г. до 21.10.2018 г. в размер на 13 195 евро. Ответникът
прави възражение за нищожност на клаузите за договорна лихва, поради
прекомерност на лихвения процент, който е 2,9% месечно или 34,8% годишно. Възражението
е неоснователно. Лихвата, чийто годишен размер е 34,8%, е част от уговорения
годишен процент на разходите от 36,60%, съгласно точка 8.5 от договора. Този
процент е по-нисък от пределния ГПР по чл.19 ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, който е петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения.
Поради изричното допускане от закона на лихва по кредита в договорения размер,
не е налице противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Размерът на дължимата договорна
лихва следва да се определи според приетия от съда размер на главницата за
претендирания период от 54 487,43 евро. Периодът е шестмесечен и дължимата
лихва е 17,4% върху главницата, или в размер на 9480,81 евро. Искът с правно
основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ е основателен до този размер.
По
иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Претенцията е за неустойка за
просрочие на главница и лихви за периода от 21.04.2018 г. до 05.12.2018 г. в
размер на 18 883 евро. Претендираните неустойки са предмет на уговорка в
точки 9.1 и 9.2 от договора, изменени в частта за размера с чл. 4 и чл. 5 от допълнителното
споразумение от 14.02.2018 г.:
-
неустойка за просрочие на лихвата – 81,25 евро на ден, или 0,125% върху
ползваната сума на отпуснатия кредит за всеки изминал ден забава;
-
неустойка за просрочие на главницата в размер на 130 евро на ден, или 0,2% от
сумата на отпуснатия кредит за всеки изминал ден забава.
В чл.
4 и чл. 5 от допълнителното споразумение липсват уговорки за пределен размер на
неустойките, каквито се съдържат в първоначалния договор за кредит.
Съдът
намира неустоечните клаузи за уговорени в противоречие с разпоредбата на чл. 92
ал. 1 от ЗЗД и с добрите нрави, които са основания за нищожност съгласно чл. 26
ал. 1 от ЗЗД.
Първоначалният
договор е предвиждал пределен размер на неустойките от 10% годишно от размера
на одобрения кредит за всяка неустойка. Според тези клаузи, общият размер на
неустойката по първоначалния договор е можел да достигне 20% от сумата по
кредита. Горното е очевидно прекомерен размер и е в противоречие с гаранционно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката, прогласена в чл. 92 ал.
1 от ЗЗД. Тези поначало нищожни размери по първоначалния договор за кредит се
допуска да достигнат по-високи стойности с отпадане на уговорките за пределен
размер на неустойките. Така, според уговорките, за претендирания период от 228
дни, размерът на неустойката за лихва от 81,25 евро на ден би бил 18 525
евро, а размерът на неустойката за главница от 130 евро на ден би бил
29 640 евро. Налице е очевидна прекомерност на уговорените неустойки,
което обуславя извода на съда за нищожност на тези клаузи.
Нищожността
произтича и от друг елемент от съдържанието на уговорките – размерът и на двата
вида неустойка е уговорен като процент от целия размер на кредита и при
просрочие би се определял както върху просрочената, така и върху непросрочената
част от кредита. По този начин длъжникът практически би бил санкциониран с
неустойка и за частта от кредита, по която не е допуснал забава. Горното е в
очевидно противоречие с обезщетителния характер на неустойката и е отделно
основание за нищожност на неустойките, уговорени с точки 9.1 и 9.2 от договора
за кредит от 21.11.2017 г., изменени с чл. 4 и чл. 5 от допълнителното
споразумение от 14.02.2018 г. Нищожността на неустоечните клаузи обуславя извод
за неоснователност на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимост на неустойка за просрочие на
главница и лихви за периода от 21.04.2018 г. до 05.12.2018 г. в размер на
18 883 евро.
По иска с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ.
Предмет на този иск е установяване дължимост на такса
по договора за кредит, с цена на този иск 123 евро, и описана от ищеца като
„такса за приключване на кредита“. Като основание се сочи разпоредбата на точка
4.6 от общите условия на дружеството. Искът е неоснователен. Нито в цитираната
точка 4.6, нито другаде в представените общи условия се съдържа уредба на
„такса за приключване на кредита“. В точка 5.6 се съдържа такса „юридическо
обслужване за приключване на кредита и изготвяне на искане за заличаване на
учредените в полза на кредитораобезпечения в размер на 240 лв. с ДДС. Тази
такса е неприложима в случая, тъй като тя се заплаща от длъжника при погасяване
от негова страна на задълженията по кредита. В този смисъл „приключването“ по
смисъла на клауза 5.6 е обвързано с действия по заличаване на учредените в
полза на кредитора обезпечения. В случая не е налице погасяване на кредита,
поради което такава такса не се дължи от длъжника.
По насрещния
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
По
делото е безспорно установено, че ищцата по насрещния иск е продавач по сключен
с купувача Н.Й.М. предварителен договор за покурко-продажба на недвижимия имот,
за който е учредена ипотека за обезпечение на договора за кредит с „М.к.г.“
ООД. Върху имота е била наложена възбрана в полза на „М.к.г.“ ООД по изп. дело
№ 415/2019 г. на ЧСИ Й.М.. Ответникът по насрещния иск „М.к.г.“ ООДД е изпратил
документ, озаглавен „Писмо – ангажимент“ до купувача по предварителния договор Н.Й.М.,
с което писмо е декларирал, че ще предприеме действия по вдигане на възбраната
при заплащане в полза на ответника на 10 000 евро. С преводно нареждане от
14.10.2019 г. Л.Д.М.е превела сумата от 19 590 лева в полза на „М.к.г.“
ООД. От поясненията в платежния документ и съпоставката им със съдържанието на
документа „писмо-ангажимент“ съдът приема, че сумата от 19590 лева е част ат
продажната цена на имота, предмет на предварителния договор за
покупко-продажба.
Съгласно
чл. 75 ал. 1 от ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него лице. Кредиторът на задължението за
заплащане на продажната цена по предварителния договор за продажба е ищцата по
насрещния иск Е.Л.Л.. Ответникът по насрещния иск „М.к.г.“ ООД не е бил
овластен да получи частта от продажната цена, която му е заплатена.
Изпълнението, направено на неоторизирано лице, има за последица неговото неоснователно
обогатяване. Същевременно, кредиторът Е.Л.Л. се е обеднил с неполучаването на
частта от продажната цена, изплатена на неоторизираното лице „М.к.г.“ ООД.
Горното поражда задължение на ответника да заплати на ищцата по насрещния иск
сумата, получена от него без основание.
Разноските по делото.
Ответникът Е.Л.Л. следва да заплати
на ищеца „М.к.г.“ ООД разноски
в общ размер 4885,43 лева, според уважената част от исковете. Ищецът „М.к.г.“ ООД следва
да заплати на Е.Л.Л.
разноски в размер на 984 лева, а на адвокат С.К. възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА в размер на 2930,64 лева, според отхвърлената част от първоначалните
искове и размера на насрещния иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че Е.Л.Л. ЕГН **********,
адрес *** дължи на „М.к.г.“ ООД ***, ЕИК *********, адрес на управление:*** 487,43 евро (петдесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и седем евро и
четиридесет и три евроцента) неплатена главница по договор за кредит от
21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 14.02.2018 г., която сума
е предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2019 г. по ч.гр.
дело № 77104/2018 г. на СРС 52 с-в, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК
иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ над тази сума до предявения размер
от 65 000 евро.
Признава за установено, че Е.Л.Л. дължи на
„М.к.г.“ ООД *** сумата от 9480,81 евро
(девет хиляди четиристотин и осемдесет евро и осемдесет и един евроцента)
договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 21.10.2018 г. по договор за
кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 14.02.2018 г.,
като отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл.
430 ал. 1 от ТЗ над тази сума до предявения размер от 13 195 евро.
Отхвърля предявения по реда на чл.
422 от ГПК от „М.к.г.“ ООД *** срещу Е.Л.Л. установителен иск с правно основание чл. 92
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18 883 евро неустойка за просрочие на главница и лихви за периода от
21.04.2018 г. до 05.12.2018 г. по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с
допълнително споразумение от 14.02.2018 г.
Отхвърля предявения по реда на чл.
422 от ГПК от „М.к.г.“ ООД *** срещу Е.Л.Л. установителен иск с правно основание чл. 58
ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции за сумата от 123 евро такса за
приключване на кредита.
Осъжда „М.к.г.“ ООД *** по
предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати
на Е.Л.Л. сумата от 19 590 (деветнадесет хиляди петстотин и деветдесет)
лева, дължими на Е.Л.Л. като част от цена по предварителен договор за продажба
на недвижим имот, с която сума „М.к.г.“ ООД се е обогатил без основание.
Осъжда Е.Л.Л. да заплати
на „М.к.г.“ ООД *** разноски по делото в размер на 4885,43 лева.
Осъжда „М.к.г.“ ООД *** да
заплати на Е.Л.Л. разноски по делото в
размер на 984 лева, а на адвокат С.К. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размер на 2930,64 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: