№ 329
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ц. Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ц. Вълчева Гражданско дело №
20205220103749 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от Н. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******“ №*, чрез
пълномощника К.С. П.-Г. – адвокат от ПзАК, съдебен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*****“ №*, ет.*, офис *, за адв.К.П.-Г. против М. А. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Асеновград, общ.Асеновград, обл.Пловдив,
кв.*****, ул.“******“ №*, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че
с ответника са съжителствали на семейни начала от месец декември 2018г.
Малко след това заминали да работят заедно във Федерална Република
Германия. Установили се в гр.Щ.. На 16.05.2019г. Н. и М. сключили
граждански брак в гр.Асеновград, за което бил съставен акт за граждански
брак №0096 от 16.05.2019г., издаден от Община Асеновград. Съпругата след
брака запазила предбрачното си фамилно име - С.. От брака си страните нямат
родени деца.
Твърди, че в началото на брака отношенията между съпрузите се
развивали нормално, но след няколко месеца брачен живот, отношението на
1
ответника се променило, проличали сериозни разминавания и несъответствия
във вижданията му за семейство и съвместен живот. М.Б. не проявявал
никаква заинтересованост, уважение и морална ангажираност към Н.. В
Германия ищцата работила на две места, като почиствала офиси. Ответникът
я накарал да напусне едната работа. В случаите, когато Н. закъснявала от
работа, ответникът вдигал скандали и нанасял побой. Влачил я за косите,
стискал я за гушата и изхвърлял дрехите на двора. М. имал достъп до банкова
сметка на Н., като взимал цялата и заплата. Не разрешавал на ищцата да ходи
никъде, а само от работа в къщи и обратно, като засичал и времето на
придвижване. Свидетели на това агресивно поведение от страна на ответника
били родителите на ищцата Ц. и Н. С., които заминали за Германия и се
установили временно при тях, докато се устроят.
Твърди, че от месец август 2019г. съпрузите се намират във фактическа
раздяла, като Н. напуснала М. и се върнала в България. Малко преди
раздялата тя му казала, че иска да се разделят, тъй като не издържала повече
на тормоза, на който е подложена. М. започнал да заплашва Н., че ще я заколи
ако отиде при друг мъж, нанесъл й побой и я насилил против волята й. След
като ищцата се върнала в България, била принудена да се крие за известно
време от ответника, защото той също се върнал в България и се опитвал да я
намери, като обикалял роднините й.
По-късно страните постигнали споразумение да прекратят брака си по
взаимно съгласие, за което било образувано гр.дело №3936 по описа на
Районен съд - Пазарджик, но същото било прекратено, поради неявяване на
М. А. Б..
Ищцата твърди, че от месец август 2019г. съпрузите се намират във
фактическа раздяла и не поддържат контакт помежду си, вследствие на което
между тях се задълбочило физическото и духовното отчуждение. Не
съществували взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение,
доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно
разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на
семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а
вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие,
неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни
съпружески задължения. В случая е настъпил пълен и окончателен разрив на
2
отношенията между съпрузите, като не съществуват никакви изгледи за
укрепване и заздравяване на брака. Налице е дълбоко разстройство на брака
между Н. и М., като общността между тях е напълно унищожена. Разкъсани
са всички духовни и физически връзки, а от брака е останала само формално
юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички
устои на брака между страните са подронени и разрушени, той е опразнен от
жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е
престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за
неговото продължаване, което е безсмислено, неоправдано и представлява
само тежест за съпрузите и обществото.
Сочи, че към момента ответникът М. А. Б. живее и работи във
Федерална Република Германия и посочва адрес за призоваването му там.
Моли съда да: Прекрати брака между съпрузите Н. Н. С. и М. А. Б., като
дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпруга М. А. Б.; Да предостави
на основание чл.56 ал.1 от СК ползването на семейното жилище, находящо се
в гр.Асеновград, общ.Асеновград, обл.Пловдив, кв.*****, ул.„******“ №*,
собственост на родителите на ответника, на М. А. Б.; След прекратяване на
брака съпругата - Н. Н. С., с ЕГН ********** ще запази фамилното си име -
С., нейно предбрачно такова.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че ответникът желае брака им да бъде прекратен, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Възразява, че ищцата превратно пресъздава факти и обстоятелства, въз
основа на които въвежда исканията си. Ответникът счита, че ищцата с
поведението си е допринесла за настъпилото разстройство на брачните им
отношения.
Твърди, че между страните няма спорове, които да препятстват
възможността страните да постигнат споразумение. Възразява, че
твърденията, въведени в исковата молба са неверни, а обстоятелствата са
интерпретирани превратно.
3
Ответникът твърди, че е настоявал съпругата му да учи немски език,
тъй като той самият вече бил убеден, че който знае езика може да си намери
по-добра работа. Той не искал съпругата му да работи като чистачка, а да
научи езика. Тя обаче не приемала сериозно това негово настояване и по свой
си начин интерпретирала нещата.
Твърди, че не е упражнявал физическо насилие над съпругата си и това
според него е недопустимо и в противовес с виждането му за съдържание на
семейните отношения. В Германия е недопустимо да се случи това, което
твърди ищцата, тъй като органите реагират мигновено и се рискува престоя и
работата там.
Според ответника, съпругата му е позволила на родителите си да се
намесят по един недопустим начин в семейните им отношения, което е довело
и да настъпилата раздяла между тях.
Сочи, че двамата се запознали в Германия средата на месец октомври
2018 год. Към този момент - 2018 год. ответникът извършвал превози от
България до Германия, управлявал пътнически микробус. След
запознанството им той се установил да живее и работи в Германия, в дома на
негов приятел и колега - А. З., който сам му предложил да се установи в
жилището, в което живеел под наем.
Твърди, че през март месец 2019 год. ищцата отишла при родителите
си, които живеели в град близо до Франкфурт, за да им сподели радостта си,
че е бременна, което и двамата с радост приели. Ответникът също отишъл и
двамата заедно се върнали в жилището, в което живеели. На другия ден
ищцата му се обадила по телефона и му споделила, че има болки, той веднага
се прибрал, приели я по спешност в болница, но загубили бебето.
След случилото се ищцата изпаднала в депресия и за да й докаже
любовта си към нея, ответникът й предложил да сключат граждански брак.
През месец май 2019 год. сестрата на ответника организирала сватбеното
тържество. Двамата се прибрали само за три дни в България, сключили
граждански брак в гр.Асеновград и се върнали в Германия.
По настояване на съпругата си, ответникът наел жилище под наем,
независимо от това, че се разбирали със семейството на колегата му А. З..
4
Двете семейства живеели в голяма къща, имало удобства за всяко едно
семейство.
Твърди, че от 24.05.2019 год. съпрузите заживели в голяма къща под
наем. Невярно било твърдението, че ищцата работела на две места.
Посочва, че на следващия ден при тях пристигнали нейните родители.
Ответникът бил изключително изненадан. Имало разговор, че ще им дойдат
на гости, но не и на следващия ден. Той ги приел с представата, че са им на
гости. Къщата дори все още не била изцяло обзаведена. Тяхното „гостуване“
продължило три месеца. Ответникът не издържал на случващото се, не
успявал да смогне с парите и се скарали. Съпругата му ходела на училище, за
да учи немски. Нейната майка не работела, а с негово съдействие баща й
започнал работа. Ответникът заявил на родителите на ищцата, че иска да
напуснат жилището им, тъй като той не желаел повече да съжителстват
заедно и да ги издържа. По негово настояване те напуснали жилището и се
установили при свои роднини в друг град в Германия. Това породило
недоразумения между съпрузите. Ищцата обвинявала ответника, че той е
виновен за случилото се. Ответникът единствено искал да живеят със
съпругата си спокойно, без намеса на негови или нейни близки.
Вярно било, че през август месец 2019 год. ищцата се върнала в
България, като идеята била да се запише да учи в България - задочно и да се
прибира само за изпити. Когато тръгвала за България не е дори споменала, че
има намерение да се разделят и да прекъсне брачното им съжителство.
Сочи, че от лятото на 2019 год. страните са разделени и не поддържат
никакви отношения като съпрузи, изцяло са дезинтересирани един от друг.
Бракът им съществува формално, лишен изцяло от своето съдържание.
Страните нямат семейно жилище в България. Жилището, в което са живели
като съпрузи е наето под наем в Германия.
Към писмения отговор прилага в превод Договор за наем от 23.05.2019
год. и адвокатско пълномощно. Прави искане за събиране на гласни
доказателства.
Предявеният иск за развод се поддържа в проведеното по делото
съдебно заседание от пълномощника на ищцата. Заявява, че не поддържа
5
искането съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Уточнява, че след като са сключили
брак, страните са заминали веднага за Германия и че в България нямат
семейно жилище, тъй като не са живели като съпрузи тук, в страната. Моли
съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да издирва вината и да постанови ищцата да запази фамилното
си име С.. Ищцата не претендира издръжка от ответника.
Пълномощникът на ответника взема становище, че са налице
основанията за прекратяване на брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината.
Заявява, че страните като съпрузи не са имали жилище, което да представлява
семейно по смисъла на закона, в България, тъй като през цялото време са
живели извън пределите на страната. Ответникът не претендира издръжка от
ищцата.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
страните – ищцата и ответникът са съпрузи и че са сключили граждански
брак на 16.05.2019г. в гр.Асеновград, за което е съставен Акт за сключен
граждански брак №0096/16.05.2019г. на Община Асеновград. От брака си
съпрузите нямат родени деца.
Като семейство съпрузите са живели в чужбина – в Германия, в жилище
под наем и не са имали семейно жилище в България.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели се установява,
че съпрузите са във фактическа раздяла и не живеят заедно от повече от една
година. Първоначално ищцата се върнала в България, а впоследствие се
установила да живее и работи във Франция, където се намира и понастоящем.
Ответникът живее и работи в Германия. Съпрузите не се търсели и не
общували помежду си. Не поддържали никаква връзка.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
6
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните
по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. Фактическата раздяла е настъпила през
лятото на 2019г. Оттогава и до настоящия момент всеки от съпрузите има
свой живот, в който на практика, другият отсъства.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко
разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена.
Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът приема, че са
налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не
следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като в
проведеното по делото съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си
представители, изрично заявиха, че не желаят съдът да се произнася по този
въпрос.
Ищцата и ответникът са живели като семейство в Германия, в жилище
под наем и нямат семейно жилище в България.
При сключването на брака ищцата не е променила фамилното си име и
затова и след развода ще следва да носи фамилното име С..
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си след развода,
поради което такава не следва да се присъжда.
Страните следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 15,00 лева всеки от тях.
Предвид изхода на делото и на основание чл.329 ал.1, изр. 2-ро от ГПК,
разноските остават в тежест на всяка от страните, както ги е направила.
7
По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между Н. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******“ №* и М. А.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Асеновград, общ.Асеновград,
обл.Пловдив, кв.*****, ул.“******“ №*, сключили граждански брак на
16.05.2019г. в гр.Асеновград, за което е съставен Акт за сключен граждански
брак №0096/16.05.2019г. на Община Асеновград, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Н. Н. С., с ЕГН ********** да
носи фамилното име С..
Съпрузите нямат семейно жилище в България.
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА Н. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ветрен дол,
общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******“ №* и М. А. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Асеновград, общ.Асеновград, обл.Пловдив,
кв.*****, ул.“******“ №* да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 15 лева всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8