Решение по адм. дело №316/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. К. Й. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. М. Я. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000139 от 28.05.2025 г., издадена от началник сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта, като постановени при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се фактическите констатации в заповед, че Й. е управлявал след употреба на наркотични вещества. Счита, че това обстоятелство не е установено по предвидения в закона ред, останало е недоказано, поради което издадената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна. Моли същата да бъде отменена като му се присъдят направените в производството разноски.

Ответната страна, началник сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич, Р. П., редовно призован, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000139 от 28.05.2025 г., началникът на сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич, е наложил на Р. К. Й. принудителната административна мярка (ПАМ) по 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ПАМ е наложена затова, че на 28.05.2025 г. в 16,10 в [населено място] по [улица], като водач на МПС жалбоподателят е установен да управлява след употреба на наркотични вещества- метамфетамини, установено при проверка от контролните органи, извършена с техническото средство „Дръг тест 5000“. В заповедта за налагане на ПАМ е посочено, че водачът е предоставил биологични проби за изследване по издадения му протокол за медицинско изследване. Заповедта е връчена на 29.05.2025 г., а жалбата е подадена на 06.06.2025 г.

Установява се също, че при извършване на проверката на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1392129 от 28.05.2025 г. и е издадена Талон за изследване № 0170645, връчен на Й.. Не е спорно по делото, че въз основа на издадения му талон за изследване жалбоподателят е дал биологични проби в С. при МБОЛ Добрич , за което е съставен Протокол за медицинско изследване № 98/28.05.2025 г.

С оглед данните на полевия тест срещу жалбоподателя е било образувано досъдебно производство № 449/2025 г. по описа на Първо РУ Добрич.

По делото бяха изискани доказателства да резултатите от назначената по досъдебното производство химико-токсикологична експертиза.

В изпълнение на съдебно определение по делото е представена назначената по досъдебно производство № 449/2025 г. по описа на Първо РУ Добрич съдебно-химическа експертиза № Е442/17.09.2025 г., изготвена от доц.д-р Г. Б. при Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА МБАЛ –Варна, според чието заключение не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити в биологичните проби от кръв и урина, взети на 28.05.2025 г. в 16,15 часа от Р. К. Й. с [ЕГН].

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните.

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването заповедите от вида на процесната се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Издателят на заповедта е упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич да налага принудителните административни мерки по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви.

Заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и, ал. 3 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за случая, което води и до противоречието й с материалния закон.

Съобразно нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

По този ред е приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.

Съгласно чл. 3 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест. В случая е използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози - "Дръг тест 5000". П. Т. за изследване съставлява именно Приложение № 1 от наредбата, предвиден за издаване в този случай.

Съгласно и чл. 171 т. 1 б. "б. " ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.

В чл. 6, ал. 4 от Наредбата е уреден редът, по който водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

В обобщение следва да се отбележи, че според нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не показанията на теста.

Резултатът от направения тест би бил от значение, само в случаите на чл. 6, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., която определя, че при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване, се приемат отчетените показания от техническото средство.

От доказателствата по делото е видно, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се приемат за меродавни, определящи резултатите от теста, извършен на място от контролните органи.

Представени са писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест с техническо средство като дал биологични проба от кръв и урина за точен химико-токсикологичен анализ. Взетите от жалбоподателя проби са изпратени на определената с наредбата специализирана лаборатории за изследване. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., специализираната химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ - Варна, при ВМА - за областите Варна, Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Шумен, Велико Търново и Русе е определена да изследва пробите кръв за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2.

Изследване обаче, на предоставените от жалбоподателя по реда на Наредбата биологични проби, не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, видно от отговорите на ВМА МБАЛ - Варна.

По делото също са представени служебно изисканите резултати от химико-токсикологичното изследване, което е извършено на 17.09.2025 г. и което не установява на сочената дата жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка.

След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, то оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

По горните съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Жалбоподателят претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., платено в брой, според представения по делото договор за правна защита и съдействие, фактура № **********/20.10.2025 г. и касов бон от 20.10.2025 г., както и разноските за държавна такса от 16 лева (платежно нареждане,л. 19), които следва да му се присъдят.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Платеното възнаграждение от 1000 лева е съответно на положения от адвоката труд по изготвяне на жалбата и процесуално представителство в проведените съдебни заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл.2 от АПК, Административен съд -Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. К. Й. ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000139 от 28.05.2025 г., издадена от началник сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата, е отнето от Р. К. Й. свидетелство за управление на МПС № *********.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на Р. К. Й. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място],[улица], СУМАТА от 1016 (хиляда и шестнадесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.