О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
гр.Русе,09.02.2023 г.
Административен съд -
Русе, V състав, в закрито съдебно заседание на 9 февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 590
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба вх.№165/16.01.2023г. от
жалбоподателя В.И.А. за изменение на решение №45/23.12.2022г. по адм.д.№590/2021г.
в частта за разноските.
Насрещната страна, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не взема становище по молбата.
Искането е направено
своевременно и е допустимо, а по същество е основателно.
Съдът е бил
сезиран с жалба от В.И.А. срещу Ревизионен акт № Р-03001820007700-091-001 от 27.05.2021 г. Искането е било за отмяна на акта. Съдът е приел, че
жалбата е частично основателна и е изменил акта, като е намалил определените с
него задължения за данък, ДОО, ЗО, УПФ и лихви в общ размер от 67924.59 лева на
24846.76 лева,т.е. РА е отменен в размер на 43077.83 лева. Делото е обявено за
решаване в съдебно заседание на 15.09.2022г., когато явилата се страна -
жалбоподател е изложила доводите си по съществото на спора и е представила
писмени бележки. В срока за произнасяне определението за даване ход по същество
е отменено и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли лихви
върху главниците за данък по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ. В проведеното на 01.12.2022г.
последно съдебно заседание ответникът не се е явил, не е бил представляван;
депозирана е писмена молба, с която се заявява, че няма доказателствени
искания, не възразява да бъде прието заключението на вещото лице и иска
отхвърляне на жалбата срещу РА като недоказана и неоснователна. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 083.97 лева.
С решение №45/23.12.2022г. по адм.д.№590/2021г. съдът е присъдил на всяка от страните
разноски, съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. При отношение на
разноските на ответника е приел, че те следва да се определят при приложение на
чл.8, ал.1 вр.чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията
му към датата на последното съдебно заседание.
С подадената молба се иска изменение
на решението в частта за разноските. Молителят счита, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да се определи при съобразяване на предходната редакция на
наредбата, тъй като след заседанието на 15.09.2022г. процесуалният представител
на ответника не е извършвал никакви действия, не се е явявал в последното
заседание по делото.
Съдът намира молбата за основателна.
На първо място, наведения довод за
неизвършване на процесуални действия от представителя на ответника при
действието на изменената наредба, е основателен; всички искания по
доказателствата, становища, възражения, включително и участия в съдебни
заседания на процесуалния представител на ответника са извършени до
предпоследното съдебно заседание, преди изменението на Наредба № 1, поради това е
логично и правилно така положения труд да бъде оценен по действащата към
15.09.2022г. нормативна уредба.
На следващо място, съгласно чл.161,
ал.1 от ДОПК, „на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.“ С измененията в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.88 от
2022г., влезли в сила след заседанието на 15.09.2022г. и преди последното по делото
заседание на 01.12.2022г./ са увеличени праговете, от които се изчислява възнаграждението при
дела с материален интерес. При положение, че жалбоподателят е договарял с
процесуалния си представител цената на адвокатската услуга при действието на
Наредба №1 в предходната й редакция, определянето на юрисконсултско възнаграждение
следва да се извърши при същите условия, в противен случай би се стигнало до
неравно третиране на страните, респективно – до нарушаване на принципа за
равенство, въздигнат като основен принцип на административния процес в чл.8 от АПК.
Поради изложеното, решение №45/23.12.2022г. по адм.д.№590/2021г. следва да бъде изменено в
частта за разноските. При материален
интерес 67924.59 лева, юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на
чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията
преди изменението с ДВ, бр.88 от 2022г., е 2567.74 лева, от които, съобразно
отхвърлената част от жалбата, на ответника се дължат 939.28 лева. При следващи
се на жалбоподателя разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на
2 821.56 лева, НАП /ЮЛ, в чиято структура е ответникът по делото/ дължи по
компенсация на жалбоподателя 1882.28 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК вр.
чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение №45/23.12.2022г. по адм.д.№590/2021г. в частта за разноските, като
постановява:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на на В.И.А., ЕГН
**********,*** сумата от 1882.28 лева, представляваща направените от В.И.А. по
делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата и по компенсация.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: