Мотиви на присъда №980/25.05.2010г. по НОХД №3674/2009 г. по описа на
Районен съд гр.Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Б.,
с който против подсъдимия П.Ц.П., с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4
и т.5, вр. чл.194, ал.1 , вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът разгледа делото в
отсъствието на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
В хода на съдебните
прения, представителят на Районна прокуратура гр. Б. поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно
определяне вида и размера на наказанията, прокурорът пледира на подсъдимия да
се наложи наказание от две години
лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68,
ал.1 от НК прокурорът предлага да бъде
приведено наказанието от две години лишаване от свобода, наложено с присъда
№936/1991г., постановена по НОХД 194/1991г. по описа на БРС.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. Б.
от АК – Бургас, по време на съдебните прения, не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието на подзащитния му. Относно
определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да се наложи наказанието предложено от
представителя на БРП.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.07.1995г. подсъдимият
заедно със свой познат свидетеля К.С. ***, където употребили значително
количество алкохол. По същото време в заведението били свидетелите Т.И.С. и Г.И.П..
Подсъдимият заедно със свидетеля С. *** решили да отидат в , където С. работел, за да откраднат
значително количество кабел и да го продадат. Тази своя идея те споделили с
посочените по –горе лица свидетелите Т.И.С.
и Г.И.П., след което тръгнали към завода. Непосредствено след тях тръгнали и Т.И.С.
и Г.И.П.. Приближавайки бетонната сграда на завода С. и П. видяли как
подсъдимия П. заедно със своя познат С. влачат кабел. П. уведимил С. и П., че в
завода няма други хора , при което последните също влязли с идеята да откраднат
кабел . След известно време подсъдимият заедно с посочените по-горе лица се
събрали в намираща се непосредствено до комбината нива, където били заловени от
полицията.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали и по специално от показанията на свидетелите,
разпитани в съдебно заседание. Съдът изцяло възприема посочените
доказателствени материали и ги съобразява при установяване на фактическата
обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи се и взаимно допълващи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият е осъществил състава на чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 , вр. чл.20,
ал.2 от НК, тъй като на 24.07.1995 година в района на град Б., с правоприемник „ ” АД
град Б., след предварителен сговор и в съучастие с К.Т.С., с ЕГН **********, и
двамата в качеството на съизвършители, чрез използване на техническо средство –
ножовка, отнел от владението на производство „ ” към , град Б., 70 метра силов меден кабел с
венелитова изолация тип СВБТ /6НV/3/50 кв.мм, със стойност за един линеен метър
690.46 лева, или с обща стойност на целия кабел 48331.50 лева /четиридесет и
осем хиляди триста тридесет и един лева и петдесет стотинки - неденоминирани/,
без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна е
налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на
вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимият П. е участвал, както в първата фаза на
изпълнителното деяние – прекъснал е владението на дружеството върху процесната
вещ, така и във втората фаза –
установяване на свое владение върху вещта, поради което престъплението е
довършено.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието за извършеното от подс. П. престъпление, съобразно
изискването на чл. 54 от НК, съдът намира, че наказанието на подс. П. за
извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК следва да бъде определено при наличие на смекчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
признанието на вината от подсъдимия на досъдебното производство, изразеното
съжаление за извършеното .В случая са налице и отегчаващи вината обстоятелства,
а именно обременаното му съдебно минало , трайността на престъпния умисъл и
невъзможността да бъде открит в хода на процеса въпреки положените усилия в тази насока.
Поради липса на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, а
и при наличието на отегчаващи такива неприложима при индивидуализация на
наказанието е разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка – и най лекото, предвидено в закона
наказание да е несъразмерно тежко.
Според съда приложението на чл.55 НК не би осъществило целите, визирани в чл.36 НК.
При тези данни и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК - да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия П. наказание от една година и десет месеца
лишаване от свобода.
Съдът като взе предвид,
че за подсъдимият П. не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, намери, че
подсъдимия следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от една година и десет месеца , като на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
След като постанови
присъдата по настоящото дело и след като констатира, че деянието, предмет на
настоящото дело, е извършено в условията на чл.68, ал.1 от НК –в изпитатетелния
срок на условно осъждане по НОХД №194/1991г.
по описа на Бургаски районен съд , по което на П.П. е било наложено
наказание от две години лишаване от свобода , изпълнението на което е било отложено
за срок от четири години, постанови подсъдимият да изтърпи отделно и
наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД 194/1991г. при първоначален строг
режим в затвор или в затворническо общежитие при закрит тип.
На основание чл. 189, ал.
3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд гр.Бургас, сума
в размер на 55 лева, представляващи направени по делото разноски за
експертиза и явяване на вещото лице в съдебно заседание.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева