№ 12066
гр. София, 08.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110124807 по
описа за 2022 година
Т.С. е предявило срещу Ц. С. С. и П. С. С. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва:
874,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане, 136,51 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 18.04.2022 г., 42,87 лева – сума за дялово
разпределение за периода 04.2019 г. – 04.2021 г. и 7,56 лева – мораторна лихва за периода
31.05.2019 г. – 18.04.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, общ. „С.“, ... ет. 4, ап. 11, аб.
№ 33588. Сумите се разпределят по следния начин: от Ц. С. С. – ½, а именно 437,48 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане, 68,26 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. – 18.04.2022 г., 21,44 лева – сума за дялово разпределение за
периода 04.2019 г. – 04.2021 г. и 3,78 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. –
18.04.2022 г.; от П. С. С. – ½, а именно 437,48 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.05.2022 г. до
окончателното изплащане, 68,26 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
18.04.2022 г., 21,44 лева – сума за дялово разпределение за периода 04.2019 г. – 04.2021 г. и
3,78 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 18.04.2022 г. Ищецът твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на сключен писмен
договор при общи условия за продажба на топлоенергия за стопански нужди. Поддържа, че
съгласно договора и общите условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
1
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците релевират възражение за погасяване с изтичане
на 3-годишна давност на претендираните суми преди 18.04.2019 г. Оспорват доставката на
твърдяното количество топлоенергия, както и че именно такова количество е доставено.
Оспорват съобщения към фактури като негодни да удостоверят предоставянето на
определена стока или услуга.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 85 от 15.12.1997 г., по силата на който Симо Панчев
С. и Доротея Иванова С.а даряват на синовете си Ц. С. С. и П. С. С. недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Г.М.“, ... бл. бл. 42, ет. 4, ап. 11. Обстоятелството, че
ответниците са собственици на процесния имот, не се оспорва. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект с абонатен № 33588, без да е необходимо
изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
2
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 1160,50 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 42,86 лева. ТЕ за
БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. Според главните
отчети и изравнителните сметки в процесния имот за процесния период има и 1 брой
радиатор с ИРРО. Исковата молба е предявена за сумата от 874,96 лева.
Ответниците с отговора на исковата молба упражняват правата си по чл. 120 ЗЗД като
правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 12.05.2022 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
12.05.2019 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на
топлинна енергия за периода 12.05.2019 г. – 30.04.2021 г. По тези съображения
възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г.
– 11.05.2019 г. Така размерът на уважените главни искове, определен на основание чл. 162
ГПК, е общо в размер на 549,10 лева или по ½ за всеки от ответниците. Сумата за дялово
разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 26,90
3
лева или по ½ за всеки от ответниците.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата в общ размер на 85,66 лева или по ½ за всеки от
ответниците. Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, определена на
основание чл. 162 ГПК, е в общ размер на 4,74 лева или по ½ за всеки от ответниците.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
407,91 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса, 250 лева –
депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответниците са били представлявани от особен представител и не са
претендирали разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 274,55 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 12.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 42,83 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. – 18.04.2022 г., сумата от 13,45 лева – сума за дялово разпределение
за периода 05.2019 г. – 04.2021 г. и сумата от 2,37 лева – мораторна лихва за периода
31.05.2019 г. – 18.04.2022 г. за топлоснабден имот в гр. София, общ. „С.“, ... ет. 4, ап. 11, аб.
№ 33588, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 274,55 до сумата от 437,48 лева
и за периода 01.05.2018 г. – 11.05.2019 г., над 42,83 лева до сумата от 68,26 лева, над 13,45
лева до сумата от 21,44 лева и лева и за периода 04.2019 г. – 05.2019 г. и над 2,37 лева до
сумата от 3,78 лева.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 274,55 лева – стойност на
4
незаплатена топлинна енергия за периода 12.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 42,83 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. – 18.04.2022 г., сумата от 13,45 лева – сума за дялово разпределение
за периода 05.2019 г. – 04.2021 г. и сумата от 2,37 лева – мораторна лихва за периода
31.05.2019 г. – 18.04.2022 г. за топлоснабден имот в гр. София, общ. „С.“, ... ет. 4, ап. 11, аб.
№ 33588, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 274,55 до сумата от 437,48 лева
и за периода 01.05.2018 г. – 11.05.2019 г., над 42,83 лева до сумата от 68,26 лева, над 13,45
лева до сумата от 21,44 лева и лева и за периода 04.2019 г. – 05.2019 г. и над 2,37 лева до
сумата от 3,78 лева.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** да заплатят на „.. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 407,91 лева.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5