Решение по дело №45/2020 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

06.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

45

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002335 от 06.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД, ЕИК ***, гр.Плевен, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.  

Жалбоподателят „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД гр.Плевен счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради липса на извършено от дружеството нарушение на трудовото законодателство. Към момента на установяване на процесното нарушение, между жалбоподателя и З.Б.Л. не било налице трудово правоотношение. Констатираното и съществуващо правоотношение било облигационно и произтичало от сключен договор по чл.258-269 от ЗЗД, с предмет извършване на точно определена работа. В случая не били налице основания действията по договора да се квалифицират като „трудови“ по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ, съответно липсвало и основание да се приеме, че имало извършено нарушение на трудовото законодателство по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява, редовно призован.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира на основание чл.63 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2019 г. в 10.30 часа свидетелите Е.Ю., А.С. и Л.И. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол – „Ремонт на покрив и вътрешни помещения на Военен клуб гр.Кърджали“, намиращ се в гр.Кърджали, ***, изпълняван от „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД гр.Плевен. Свидетелите установили в обекта да работи като „общ работник”, без трудов договор, лицето З.Б.Л. с ЕГН **********. По време на проверката той бил във вътрешната част на сградата и почиствал отломки от тавана на втория етаж, заедно с други работници. В декларация, която контролните органи му предоставили, З.Л. декларирал писмено, че работи на строителен обект в гр.Кърджали, за фирма „Петров 95” гр.Плевен, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., почивни дни – събота и неделя, почивки в работния ден – 1 час, без сключен трудов или граждански договор.  Проверката продължила и по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали на 19.11.2019 г., когато от управителя на дружеството жалбоподател бил представен не трудов, а Граждански договор № 1/11.11.2019 г., сключен между З.Б.Л., като изпълнител и „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД, като възложител. Според договора изпълнителят приемал в срок до 20.11.2019 г. да извърши боядисване на 100 кв. фасада на сграда, намираща се в гр.Кърджали, ***, при възнаграждение от 4 лв. за 1 кв.м. боя, или общо 400 лв. Освен това, на проверяващите била представена и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. От същата било видно, че З.Л. е инструктиран ежедневно всеки работен ден от 11.11.2019 г. до 15.11.2019 г., както и на 18.11.2019 г. и 19.11.2019 г., като липсвал ежедневен инструктаж в почивните дни 16.11.2019 г. и 17.11.2019 г. При направена справка в ИС на ИА ГИТ било установено, че между З.Л. и дружеството жалбоподател нямало действащ регистриран в ТД на НАП трудов договор. Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. Затова на 05.12.2019 г. срещу „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД гр.Плевен бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, а впоследствие му бил изпратен с писмо с обратна разписка. На 06.01.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Ю., А.С. и Л.И., на които съдът дава вяра изцяло; от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 05.12.2019 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1936620/22.11.2019 г.; Граждански договор № 1/11.11.2019 г.; Декларация съдържаща сведение по чл.402 от КТ от 13.11.2019 г.; Извлечение от регистъра на уведомления за трудови договори-2 бр.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Справка от ТР за актуално състояние на „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД; Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; Покана от 29.11.2019 г.; известие за доставяне; Констативен протокол от 05.12.2019 г.; Писмо на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали от 05.12.2019 г.; известие за доставяне.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Е.Ю., А.С. и Л.И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тримата са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето З.Б.Л. да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да полага труд, но и са събрали данни в тази насока на място от работника.

Настоящият състав не кредитира представения от жалбоподателя Граждански договор № 1/11.11.2019 г ., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между З.Б.Л. и дружеството не са гражданскоправни, а трудовоправни.        

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че З.Б.Л. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД гр.Плевен на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши  разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.     

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Не се споделя доводът в жалбата, че не било осъществено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Ю., А. и И., които са установили на място З.Л. да полага труд за жалбоподателя. Друго не следва и от представения Граждански договор № 1/11.11.2019 г., сключен между З.Б.Л., като изпълнител и „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД гр.Плевен, като възложител. По силата на същия договор, изпълнителят се е задължил в срок до 20.11.2019 г. извърши боядисване на 100 кв. фасада на сграда, намираща се в гр.Кърджали, ***, при възнаграждение от 4 лв. за 1 кв.м. боя, или общо 400 лв. В хода на проверката обаче З.Л. не е извършвал дейност боядисване на фасада, каквато е описана в договора. Ето защо съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето З.Л. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД гр.Плевен и работника З.Л., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002335 от 06.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД, ЕИК ***, гр.Плевен, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Петров 95-Ю.Н.” ЕООД, ЕИК ***, гр.Плевен, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

                           

                                                       Районен съдия: