№ 1726
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100109275 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 227, т. 1, вр. с чл. 226, ал. 3 КЗ /отм/ -
за осъждането на М. В. Д. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
сумата от 52 785,86 лв., представляваща изплатено от дружеството
застрахователно обезщетение за умишлено нанесени от ответника на трето лице -
Д.Ц. И., телесни увреждания, причинени в резултат от ПТП, възникнало по вина на
ответника на 13.11.2007 г. при управлението на лек автомобил „Нисан", модел
„Съни" с per. № *******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.08.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 13.11.2007 г., около 14:30 ч. в гр. София,
бул. Цариградско шосе № 92, на паркинг на магазин „Техномаркет”, М. В. Д.
реализирал ПТП – блъснал Д.Ц. И., при което му причинил телесни увреждания. С
влязла в сила присъда по НОХД № 2531/2012 г. по описа на Софийски Градски
Съд, НК, 34 състав, М. В. Д. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 342, ал. 3, б."б", пр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт.
2 вр. ал. чл. 58а / редакция ДВ бр. 27/2009г. /, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Ищецът поддържа, че по повод на изплатеното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 227, т. 1,
вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ /отм/, е встъпил в правата на пострадалия и придобива
1
право на регрес срещу виновния водач и настоящ ответник М. В. Д., който
умишлено е причинил вреди на трето лице, до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 52 785,86 лв., включващо изплатена
главница в размер на 23 000 лв. и законната лихва за периода от 13.11.2007 г. до
01.10.2019 г., в размер на 29 785,86 лв. Иска възстановяването им от ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. В. Д., в който не
оспорва изложената в исковата молба фактология и наличието на сочените
съдебни актове на наказателния и гражданския съд.
Счита, че претенцията е неоснователна, тъй като привличането му като трето
лице помагач на страната на застрахователя по гр. дело №53506/2012 г. на СРС е на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК и е било против неговата воля, като решението на
СРС, с което е присъдено застрахователно обезщетение от 10 000 лв., е обжалвано
от застрахователя без неговото желание, което е довело до увеличаване значително
на претенцията, репарираща нанесените вреди на пострадалия.
Поддържа, че задължението му следва да включва присъдената главница и
законната лихва до датата на издаването на изпълнителен лист, а не каквато е
претенцията на ищеца, тъй като ответникът не следвало да отговаря за забавата на
застрахователя. Счита, че като деликвент не е станал причина за водене на
гражданските дела, с които се увеличават задълженията въобще. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че на 13.11.2007г. в гр. София, бул. Цариградско шосе № 92, на
паркинг на магазин „Техномаркет”, ответникът М. В. Д. реализирал ПТП с
управлявания от него автомобил „Нисан", модел „Сьни" с per. № ******* , при
което причинил телесни увреждания на Д. И..
С присъда, постановена по НОХД № 2531/2012г. по описа на СГС, НК, 34
състав, М. В. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че 13.11.2007г. около 14,30 часа в
гр.софия, бул."Цариградско Шосе" N 92 на паркинга на магазин 'Техномаркет”, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка Нисан", модел
„Съни" с per. № ******* нарушил правилата за движение както следва: -чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл..20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като умишлено причинил средна телесна
2
повреда на Д. И..
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Нисан",
модел „Съни" с per. № *******, е застрахована по застраховка ‘Тражданска
отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица №
223067314843, валидна от 31.12.2006г. до 30.12.2007г.
С Решение 317757 от 19.01.2018г., постановено по гр.д. No 53506/2012г. на
СРС, 52 състав, и Решение No 5662 от 23.07.2019г., постановено по в.гр.д.№
12578/2018г., IV - Б състав, на СГС, ищцовото дружество е осъдено да заплати на
Д. И. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от
23 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП
реализирано на 13.11.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането - 13.11.2007 г. до окончателното й изплащане.
Решенята са постановени при участнето на М. В. Д. - трето лице помагач на
страната на ответника.
Въз основа на изпълнителен лист издаден на 27.08.2019г. от СГС е
образувано изпълнително дело 20198380404803 по описа на ЧСИ per. № 838 при
КЧСИ, по което след получаване на покана за доброволно изпълнение, ответникът
е изплатил по сметка на ЧСИ дължимата сума в размер на 59161.89лв., включваща
главница в размер на 23 000.00лв., законната лихва от 13.11.2007г. до 01.10.2019г. в
размер на 29 785.86лв., както и съдебни разноски и такси и разноски във връзка с
изпълнителното производство.
Други относими доказателства по делото не са представени.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е регресен иск от застрахователя, чиято отговорност е ангажирана
по валидна застраховка "Гражданска отговорност" от пострадало лице при
настъпил пътен инцидент. Регресната възможност произтича от закона, а не от
застрахователния договор като тя е регламентирана както в чл. 227 от КЗ/отм/, така
и в случаите, посочени в чл. 274 от КЗ/отм/. Регресната претенция възниква от
момента, когато застрахователят плати застрахователното обезщетение на
правоимащия. От тогава регресното му право става изискуемо. /така Решение №
70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/10 г., ВКС, I т. о. /.
В настоящия случай се претендират права, основани на правна норма на чл.
227, т.1 от КЗ/отм/, създаваща възможност за застрахователя да получи платеното
от него застрахователно обезщетение на увредения от застрахования при него по
задължителна застраховка "гражданска отговорност", в случай, че застрахованият
3
деликвент е увредил умишлено пострадалия.
Основателността на регресната претенция по чл. 227, т. 1, вр. чл. 226, ал. 3
КЗ /отм./ зависи от следните, кумулативно дадени предпоставки: реализиране на
обезпечено застрахователно събитие по вина на застрахования ответник при
застрахователя - ищец; увреждането на пострадалия да е извършено умишлено от
застрахования деликвент и изплащане на обезщетение от застрахователя в полза на
пострадалия, които предпоставки в настоящия случай са налице.
С присъдата , постановено по НОХД № 2531 от 2012г. на СГС, НК, 34
състав, е установен фактическият състав на престъпление, извършено от
ответника, която има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С
постановената присъда е установена вината – умисъл, на водача на лекия
автомобил марка "Нисан" модел "Съни", рег. № *******, участието му в
настъпилото на 13.11.2007 г. ПТП, както и противоправността на деянието.
Ответникът М. Д. освен това е бил конституиран като трето лице помагач на
страна на ЗК "Лев Инс" АД в процеса по предявения пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/ от пострадалия при пътния инцидент Д. И.. На
основание чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице – помагач в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под
предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или
поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелствата или доказателства. В настоящото производството ответникът не е
въвел в процеса по регресния иск доводи за умишлено или при груба небрежност
поведение на ищеца в производството, в което е бил привлечен като трето лице, а
доводите му във връзка с принудителното му участие в процеса са неотносими –
вън и независимо от желанието на третото лице е конституирането му като
участник /същото е привлечено като такъв в процеса/. Предвид това, страните по
делото са обвързани от установеното в мотивите на влезлите в сила решение по
гр.д. No 53506/2012г. на СРС, 52 състав, и Решение No 5662 от 23.07.2019г.,
постановено по в.гр.д.№ 12578/2018г., IV - Б състав, на СГС, в т.ч. и относно
размера на дължимите обезщетения за причинени неимуществени вреди.
Изплащането на застрахователното обезщетение е извършено дължимо, тъй
като основанието за плащането е определено от валидното застрахователно
правоотношение, а размерът на това обезщетение е определен по съдебен ред т.е. в
съдебен процес, в който, както бе посочено ответникът Д. е участвал. След като
4
вече е имал процесуалното качество на трето лице - подпомагащо застрахователя
ЗК Лев Инс АД в производството по чл.226 от КЗ /отм./ и по аргумент от чл. 223 от
ГПК - застрахованият (ответникът Д.), следва да се съобрази правните последици
от участието в приключилия вече процес по гражданското дело
Предвид това съдът приема, че в случая са осъществени всички
предпоставки за основателност на регресния иск. По него ответникът- застрахован
деликвент, отговаря за това, което е платено от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност“ - застрахования деликвент има задължение да
възстанови на застрахователя платеното застрахователно обезщетение, както
платените лихви за забава.
Осъщественото от ищеца цялостно плащане във връзка с репарацията на
вредите на пострадалите лица се установява да възлиза на сумата от общо
52 785.86 лв., която включва в себе си следващите се обезщетения за търпени
неимуществени вреди от пострадалото лице, както и начислената върху тях
обезщетение за забава. Доколкото ищецът е осъществил плащане на пълния размер
на дължимото в полза на пострадалото лице парично обезщетение за настъпилите
вреди вследствие на ПТП, ответникът по силата на 227, т.1 от КЗ, вр.чл.226, ал.3 от
КЗ /отм./ му дължи заплащане на изплатеното обезщетение в посочения размер и
лихва за забава
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на заплатеното
от ищеца обезщетение за забава. Съдът приема, че на застрахователя се дължи
законната лихва от датата на застрахователното събитие до датата на плащането,
тъй като с влязлото в сила решение той е осъден да заплати на третото увредено
лице обезщетение за неимуществени вреди в едно със законната лихва върху него
до окончателното му изплащане. Присъдената лихва е по реда на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД и макар, че е за забава има компенсаторен характер. Тя се дължи като
обезщетение от деня на настъпване на вредата. С влизане в сила на съдебното
решение застрахователят е задължен да плати както обезщетението за
неимуществени вреди, така и присъдената лихва от датата на деликта до
окончателното му плащане. /така Решение № 176/12.11.2018 г. по т. д. № 2193/17 г.,
ВКС, I т. о. /. Правото на вземане на застрахователя възниква от момента на
извършеното от него плащане на пострадалото лице. Следва да се посочи, че
застрахователят плаща това, за което е задължен застрахования деликвент, затова и
при субругирането срещу него той трябва да получи всичко което е платил на
третото лице- увреден по застраховка "Гражданска отговорност", включително
законната лихва от деликта до плащането.
5
Възражението за изтекла погасителна давност също е неоснователно. По
отношение на регресната претинция погасителната давност е 5-годишна, като
срокът тече считано от плащането. В случая плащането е осъществено на
16.10.2019г., поради което към датата на предявяване на регресния иск – 15.08.2023
г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Поради това съдът прие предявения иск за основателен в пълния му
предявен размер, в който следва да бъде уважен. Ответникът дължи и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане,
както и разноските в настоящото производство /предвид изхода на делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН: **********, от гр. София, ж.к. ******* да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Симеоновско шосе № 67А, сумата
52 785.86 лева – заплатено от дружеството - ищец в полза на увреденото лице Д.Ц.
И. парично обезщетение въз основа на застрахователен договор "Гражданска
отговорност на автомобилистите", сключен по формата на застрахователна полица
№223067314843 във връзка с пътно-транспортно произшествие станало на
13.11.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.08.2023г. до
окончателното плащане, както и 2 712.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6